Акордите са тихи и изискани.
Музиката топли
като мляко.
Ноктите ми валсово танцуват
по мека магистрала на ръката му. ...

Пак почуках.. не отвори на мига,
но дочувах глас от малката ти стая..
и притихнах, ти - отпуснала снага
тъй се молеше на Бог за Краят.
Той те чу.. и почерни ни света, ...

Дошла е по преспите бели,
усмихната, бяла, честита,
с походка на дивна принцеса,
с лице, разцъфтяло в усмивка.
Пристъпва и пръска надежди, ...

В тъгата виртуална те последвах,
разходих се из някакъв завой
и в тишината непрогледна
помислих за секунда, че си мой.
Помислих, че съм път към теб ...

Ако стана толкоз слаба,
че не мога
да нося силата на Любовта,
отнеси ме
на брега на пустотата. ...

Ще те посрещна щастлива,
защото си близо до мен.
Очите и погледа верен
с усмивка от обич пленен.
Утро озарено от слънцето вън ...

СУРВАКАРСКА
Приседнало край коледно дръвче
едно момче рисуваше върху снега шейна,
пред нея – впрегнато еленче със звънче,
във нея – старец, до стареца чувал, ...

намерих те
в една далечна
октомврийска есен
скрит в шубраци
и заровил глава ...

Зима е. Навън всичко е покрито с пухкав сняг. Часът е малко след 8 вечерта и госпожа Гроувър приготвя малката си племенница Саманта за сън. Родителите на момиченцето са излезли на разходка, затова леля му се грижи на него. Сами е вече в леглото и слуша как през полуотвореният прозорец се чуват гласо ...

Отшелник
Бележка от автора:
Настоящата книга е нищо повече от художествена измислица - един, така забавен, първи опит в писането, така че няма тайни общества или план за унищожение на света.
Или има?
"Приятели? За какво са ти приятели в този живот? ...

Остаряват минутите -
в часове се превръщат.
Закъснява ли влакът
на щастливото бъдеще?
Пак гърмят фойерверките ...

Дървената люлка в стария квартал,
самотно изскрибуца щом подминах,
затрупана в забрава и във кал,
посрещаше поредната година,
където спомени за весел глъч ...

Усмивката е вечната действителност.
Едно поле, обсипано с цветя,
простряло се до лентата на нищото.
До хоризонта на една мечта.
Усмивката е моето спасение. ...

Привикнах да пея
приспивни песни на звездите.
Докато те няма.
Разказвам им за студените ти ръце,
които вплитат в косите ми лавандули. ...

ПОТОМЦИ
Осем Българии ние създадохме.
За тях, земя отвоювахме с кръв.
За това що курбан изядохме,
едва помним водача ни пръв. ...

Отмина вече впрегнатата коледа
Със снежен прах и звънкащо звънче
Сама пожертвана от порива
В живота да ни закълне
Пристига плахото ни щастие ...

ПАМУК
Усещал си си как
Стомахът ти е пълен със памук?
Сякаш в теб живее друг
И той пои със спирт ...

Изгубих първото весло
в една новогодишна нощ,
разочарован от подаръка си под елхата...
И аз - като децата - исках колело,
а намерих книга - за възрастни - ...

Човек. Това е думата, която обединява всички нас. Думата, която ни слага под общ знаменател и ни равнопоставя пред света. Именно поради принадлежността си към човечеството ние имаме равни права. Другите – хора, с права като моите, но с различни от моите възгледи и разбирания за света – различни от м ...

Не ви поисках от монетите.
Не ви поисках от банкнотите,
а стиховете на поетите,
на живите певци от нотите.
Не ви поисках от надеждата. ...

Танцуващи снежинки...
Пеперудeно-цветни с непринуден пируети...
Толкова леки... Неочаквано грациозни и бели..
Като въздушен танц на поети...
Танцуващи снежинки... ...

Не ми се спи.
Говоря със звезди.
Яздейки тъмното небе,
на групи ми намигат.
Унесено гледат земята. ...

Казах ти,
че се усмихвам във ухото на следобед.
Казах ти,
че с кървав плач съня ми е прободен.
Казах ти, ...

Урааа, ще сме добре през Новата година,
нали сме тези, що доят и стрижат...
Щели да ни плащат, както подобава, както в чужбина,
ала по-добре на тези, гдето задниците ближат.

Писателят унило зяпаше през прозореца сивото декемврийско небе, и се чувстваше в пълен синхрон с мрачната гледка. Сивотата го изпълваше все повече и повече като лепкава отровна паяжина, която улавяше и задушаваше и най-незначителния зачатък на ведрост и оптимизъм.
Напразно се опитваше да се вкопчи в ...

Пак сънувам сняг, шейни...
Но будилникът звъни:
- Зън-зънн – Хайде –
бързо ставай!
За школо не закъснявай! ...

Какво безсмислие ни е живота.
Ний теглим този свят в ярем!
Стоим във скотобойната, до скота,
докато някой ден умрем...
Като удавниците търсим сламка, ...

Малкото човече
якето облече.
На пръсти се вдигна
и шалчето стигна.
Шапка и ботушки, ...

А З Б Я Х
Аз пристан бях, до който не доплува
да вкусиш аромата на нощта,
изплетена от моите желания.
Аз бях уюта търсен на мечтите ти, ...

да броя ударите
на сърцето ти
да усещам топлината
на ръцете,
на дъха ти ...

Имало едно време в една много далечна страна прочут разказвач на приказки. Селцето, в което живеел, винаги било изпълнено с детски глъч, защото макар вече стар и немощен, той все още успявал да привлече вниманието на децата с чудните си истории. Всеки следобед мъдрият старец обичал да сяда на пейкат ...

Не трябваше да прося любовта,
щом така не се запалва огън,
туй куршум е... и преминал през цевта...
за да остави в мен самотен спомен.
Аз ходих по следите на нощта, ...

За погледа ти в тъмнината вперен,
за погледа ти, носещ мир безмерен
За погледа ти в моите очи потънал,
за погледа ти - усмивки, бури и вълни пожънал
За погледа ти в тихия есенен ден, ...

Защо да не е
'' От действителността се раждат
най-хубавите приказки"
Х.К.Андерсен
Кой казва, че е приказка безкрай животът? ...

Всеки си казва тези две толкова прости на пръв поглед думички. Думи,с които се надяваме да започнем на ново, на чисто и да оставим всичко лошо в миналата година. Искаме всичко, което не ни носи хубави спомени да бъде забравено и оставено в миналото... В съзнанието ни да останат само хубавите моменти ...

През януари съм снежинка.
И съм тиха!
И сгушена, и плаха, и сама...
родена в бялото на януарска зима,
през този месец винаги мълча. ...

Като лист от дърво аз се мятам на път към земята
и в безреда пикирам със ляв, или десен завой,
а душата самотна във полета с мен се премята,
все едно на кой хълбок ще легна за вечен покой.
Да отроня сълзата последна в пръстта от очите, ...