НА ПРАГА НА НОВАТА …
Teзи неща се случват в сърцето:
вино, снежинки, камина…
Раздадено всичко и нищо невзето,
надежди за догодина… ...

Не търси философия в моите стихове.
Нещата у нас са толкова прости.
Властта взеха перстъпните типове.
А народа? Народа Бог да го прости.
Не търси философия. При мене я няма. ...

И ето - самотата ни поглъща:
сиви сенки, мрачна стая.
Спомените мисълта прегръщат,
опиянено там ме търсиш - зная.
Аз ще идвам вечер във съня ти, ...

Бяла лястовица аз видях
и за майка си пак се размечтах.
Колко време мина,
тя далече е от мен?
Но аз ще я обичам всеки ден. ...

От мен се страхуват всички петунии –
днес откъснах главите на две!
С куршуми от токче асфалтени улици
смъртно дупча - проплака паве!
По чуждите мисли бездарно пързалям се... ...

I was praying for rain
Not an ocean
To extinguish the flame
The emotion
But the ocean's waves ...

Ой, Колèдо, мой Колèдо!
Пръч, овца, коза, говедо…
- Де ги има тез създания?
- Във Народното събрание!
Пръчът е Радан, ...

Тъгувам те и, като тежка дюля,
се взирам от перваза на прозореца.
Един щурец, под стълбите притулен,
за теб сънува ябълки и орехи.
И не вали снежец на пудра захар, ...

Като мокро и хърбаво коте
изпълзява нощта върху нас.
Ти показваш си острите нокти,
ставам аз таралежен от страст.
И те хвърлям на мокрото ложе ...

Писана някога-актуална и днес...
Герой на работническата класа
....................
От люлката още те свикват ,че малък си ти.
Не ти дават време да мислиш - затуй не мисли. ...

Автобиографично...
Аз някога със Времето флиртувах
и както в приключение живях,
на Бог и на безсмъртен се преструвах-
годините безгрижно не броях!... ...

Роден край
В часа на нощната мъгла
и на безумните копнежи
една звезда не би могла
днес моят път да отбележи, ...

Иде празник, Коледа свещена
с Бъдни вечер за семеен благослов.
На трапезата, сълзата неизменна
прибори ще сложи и за теб с любов.
Ще приседнем тихо край софрата, ...

ДУША НЕЗАЩИТЕНА
Може да има такива души,
но не е моята.
Когато е гладна, не проси трохи,
а дарява със обич. ...

Нищо не искам от тебе, Българийо,
нищо не вземам да е за връщане.
И както знаем си вече сценария
"към терминала поел за насъщния".
Нищо не искам, но тука оставих ...

Проспивах раждането на Деня,
над най-кошмарни пропасти надвесен.
И смлян от мелницата на града,
аз мънках своята еснафска песен...
За Изгреви и Залези мечтах, ...

Роса в косите
RemaTe
Ще тръгнем с първите лъчи
да търсим с тебе любовта.
В тревата, ще намерим знаци, ...

Безсмислие
Човек се ражда, живее и умира
и по пътеката нещастията си събира,
на мечтите красиво счупените стъкълца
болезнено се забиват в човешката душа. ...

„Най-много страдания в живота ни причиняват не тези,
които мразим, а тези, които обичаме.“ - Шилер
Съдба на блудница
Нямам нужда от ласки насила!
Не желая платена любов! ...

Духът от снощи
Лениво утро... след любовна вечер.
Часовникът отчита време спряло,
дори стрелките уморени вече,
поклащат се във такт "неделно-вяло"... ...

ГЛАД ЗА ГРЯХ
По Владо Любенов
С несигурното твое: „Стоп, че...”
насред ливадата с цветя,
въртя със пръстите си копче ...

ЧУДО НАПРАВИ ВОДАТА
Любов искряща затваря рана –
жива вода от небето!
Манна небесна – обич излята.
Пее във мене сърцето... ...

До дръжките на листата е подгизнало всъщност.
Небето оплаква разлъките.
По калните, набъбнали пътища
броди вселенската мъка.
Последното злато от бели тополи ...

Обичам те, мило мое момиче.
Бузките, очичките, нослето и гласчето
ми дават светлина, радост, топлина.
И когато пееш, и като се смееш
слънцето изгрява и ме покоряваш. ...

Чуваш ли плача на листата?
Падат ранени от бурния вятър.
Чуваш ли вой на сирени?
Това са въздишки стопени от ледени буци.
Чуваш ли зова на сърцето? ...

Вярвате или не... 14
Антидепресант
Днес в България да не полудееш
използвай ,,Стоичковата схема".
Започни за майките да благоговееш, ...

Срещнах те преди Коледа. Елхите се въртяха като принцеси по витрините, окичени с човешките надежди и аз неусетно станах част от тяхната магия. За малко бях принцеса, светех цялата в слънчеви надежди, забравила, че празниците ще вършат в началото на януари и аз отново ще се превърна в обикновено моми ...

Нощта бавно се спускаше като сянка в градината, над която се извисяваше открехнатия прозорец. Тя стоеше кротко в очакване да дойде Той, за да стопли само с поглед хладната и кожа, да целуне с думи тръпнещото и сърце. Фигурата му се плъзна между дърветата и се спря точно под прозореца, където го чака ...

Построих си дворе ц-
влязох, станах за присмех,
а дворецът - на замък във пясъчника.
Построих самолет -
за да литна, си мислех, ...

ПРЕДПРАЗНИЧНО
Защо ли така предпразнично,
нещо ми липсва, какво?
Защо ли, уж ми е радостно,
а също тревожно, защо? ...

Моля за мнение и критика. Благодаря предварително.
Последното, което помним.
Старецът погледна объркано стаята зад себе си.
"Кое е последното, което помня?"
Не помнеше стаята. Огледа терасата - каменна, с изглед към необятно езеро - но не помнеше и нея. Не помнеше дори как е стигнал дотук. ...

Преди тебе зная
Аз зная - погледът ти тича
след ония две нозе.
Ръцете тънки те привличат,
нежен поглед те зове. ...

Ела!
Сега не се страхувам -
желая любовта...
Вплели тела,
за ласките ти жадувам, ...

Макът погледна слънцето и се усмихна
Пролетно утро красиво.
Макът се усмихва закачливо.
Поглежда към слънцето жарко,
а цветът му искри ярко, ярко. ...

1.
две стълбища
едното е постлано с глъч
приятели
по другото съм винаги сама ...