Утрото тихо се подава през заскрежените стъкла,
леко и с плахи стъпки пак завръща се деня,
за да разкрие изящното творение на нощта,
покрила с бял килим, сякаш от сребро, сухата земя.
Отваряйки очи, захласнат гледаш този зимен рай, ...

Стъпката бе направена. Думата бе казана. Делото започна. Святите, или поне тези, които още заслужаваха това име бяха известени. Низшите Го очакваха, тлените нямаха на какво друго вече да се надяват.
Спомняше си първите дни на Адама. Времето, когато го създаде от глина и му вдъхна живот. Беше млад, п ...

Сега е събота
алеята е пълна.
Пескачат се
любимци и деца.
У тях едно ...

И пак по снежна земя
стъпки нечий аз следя,
мойта болка крия едва.
За последен път,
по път непознат, ...

А мислех, че си ми приятел...
От ония, дето щом видят
първата сълза, изтриват втората
и трета - няма.
Но сбърках. Ти не беше Той. ...

Не бих отрекла никога това,
че след срещата със теб разбрах,
какво е всъщност любовта
и колко много означава тя!
Какво е да даряваш всичко на човека, ...

Навън вали и тъмна е нощта,
студ се стели над гори, поля.
В душата ми е тъмно и вали.
Живот ли иде или Смърт, кажи?
Куче зло вън вие и не спира, ...

Нощта едва сега започва
Знам, една жена ти казва:
"Късно е и трябва да си тръгвам..."
целува те страстно и се отказва,
като сън недосънуван... ...

назъбени стръкове росна трева
се прокрадват през рохката почва –
само нагоре, направо, където
свободата бродира черни райета
на бели чаршафи, и някак проклето ...

С покривка от крила златни
в ранна утрин се събужда,
с росни капчици ароматни –
фениксът деня подбужда.
В изворна вода се къпе морна ...

Разговор
Уж, говорим, а не спирам.
Красотата на лицето ти да преоткривам!
Уж, те слушам, а разбирам.
Че съм запленен. Вече как да скривам? ...

Да, аз съм Живота, а кой беше ти ?
Не беше ли този, който имаше сбъднати мечти?
Ти си човекът, който може да разкаже.
Човекът, който без думи да покаже.
На него просто му трепери ръката, ...

Декември
Декември. Прехвърчат снежинки.
И е бяло. А под него - кокичета наболи.
Тишина. Врабчета играят на перваза.
Въгленчета искрят в очите. ...

Какво ти става, дядо Коледа?!
Къде е пухкавият сняг?
При теб е непрестанна зима,
а тука сме на сухо пак.
Ей, чуй ме, облаците пращай, ...

Към теб пътувам в тишината...
И не зная колко още ми остава.
Да те открия, да ти кажа.
И накрая всичко с тежест да призная.
Колко още ще ми липсваш... ...

Щрих от немигнал спомен...
… и … кривнах в първата пресечка,
за да разходя натрупаната нежност
по умислените камъни на радостта.
Едва покълналата обедна трева ...

Това е начин да си кажем,
чао – но не до там,
до после – но не винаги,
липсваш ми – но не сега.
Това е нашето малко откраднато време ...

„Градоначалникът”
В една тиха августовска вечер точно преди есента да обгърне нежно градчето с жълто-червения си плащ една фигура бавно и замислено крачеше по павирания площад. Черният фрак, придружен от искрящо бяла риза и елегантни обувки,както и гладко сресаната коса издаваха неговото завидно пол ...

И един ден сърцето ти просто се затваря. Не слушайте какво ви казват, че за това трябва време...
Не! Става бързо и е адски болезнено.
Мигът, в който сякаш се събуждаш изведнъж като чудовище, което
за дълго и дълбоко е приспано от омайната песен на
собствените си заблуди. ...

Черно-бяла сврака в ръцете ми лежи,
крилата счупени са, сърцето ù кърви,
с неописуемата болка, че няма да лети
прикована към земята дните тя брои.
Споменът за въздуха е жив, ...

С премяна от нежност самодива съм бяла,
с венец от звезди в косите коприна,
в очите блести вселената цяла,
росата следнощна нозете ми мие.
И боса танцувам по росни поляни, ...

Ще се завърна в тази къща,
където нявга съм роден.
Към нея споменът ме връща
със двор навярно разграден.
В едно дърво от мойто детство ...

Лицемерно ли е да си добър?
(Приятелства не прося)
Хиляди крачки извървях,
изпитания не малко преодолях.
Зная, лесно е да бъдеш силен, ...

Хора на духа,
запратени в света -
фар в мрака,
свещица за душата,
беда за себе си, ...

В черно и бяло
Разлага се нощта
и плуват звуци в мрака.
Скрит спомен чака вън,
останал недочакан. ...

Пред болката градиш стена. И раните превързваш денем.
А сърцето на една жена... от спомени сега си стене.
Виж, пътят ти е вече сив. Пък можеше да бъде цветен.
Без обич се умира жив. Превръщаш се във сляп несретник.
Изчезваш като пушек - дим. И безжалостно гребеш душите. ...

Привидно гледаш ме тиха и спокойна,
владея всеки израз, всеки жест
и речта ми винаги е стройна,
не допуска бурята в мене да съзреш.
Ръцете механично изпълняват всичко ...

Ех, тези наши синове...
Обичаме ги прекомерно -
единствените богове
във нашето небе вечерно.
Прощаваме им сто вини. ...

"Остави таз песен любовна" -
как кресна ясно поета,
и този стих как в мене отекна
и приех го като мантра света.
И как на борба тръгнах безстрашна, ...

Нарисувай ми цвете - уханно и нежно.
Или много цветя - изгрели в тревата.
И небе нарисувай - синьо, безбрежно.
Нарисувай ми слънцето - и луната.
Нарисувай ми огън. Вулкан. И изригване. ...

Вълшебно утро, нежен час,
въздишка, стон отронен
и толкова любов във нас -
нощта е сладък спомен.
Две топли длани, две очи, ...

Зелена кичеста и малка
това е нашата елха
и ние си я украсихме
с мама и моята сестра.
Сложихме ù гиздави гирлянди, ...

провокирано от Тома Троев
Кой е той? Какво прави? Къде е? Въпроси. Отговорите са очевидни. Взаимовръзките - последователни.
Сфери, граници между светло и тъмно, напред и назад. Причини и следствия. От младостта си обичаше да пътува между сферите. А беше ли някога млад? Сега още ли е млад? Имал ли е ...

ВЪЛШЕБНАТА ЦЕЛУВКА
По принцип децата са любопитни, но малкия ми внук беше повече отколкото трябва. Когато още нямаше и годинка, не можехме да го оставим и минутка без наблюдение. Шеташе човекът - отваряше шкафчета, бъркаше в контактите и какво ли още не. Особено примамлива цел беше отоплителната, на ...

Кой си ти И какво си ти
Земята ще погълне мъртвата плът
А там долу червейте не питат за имена
Дали си цар или роб - все едно
Кой си ти И какво си постигнал ...

Той беше на шефа
далечен роднина
и с шефската милост
заслужи в Чужбина.

Виждам разплаканото лице на баща ми всеки път щом вляза в летището...
"Лек полет. Затегнете коланите..." Душата си затягам - ... до синьо, до пръсване, докато стане неподвижна и бездиханна, безмълвна и тиха.
Не искам да я чувам, отделям я от мен, запушвам устата ù, убивам я...
Тъпча дълбоко в мен вс ...

Кръвта му кипеше. Беше до толкова побеснял и раздразнен, че направо можеше да убие някого. Ръцете му трепереха от нерви, а вените му се бяха разширили и изпъкнали. Усещаше как една огромна топка се е запречила в гърлото му и не му даваше да диша. Задушаваше се. Цялото му лице пламна. Стисна зъби, за ...

Господ здраве да дава на вятъра,
че обдухва света с изумления.
Ако всички обичаха театъра,
нямаше да има представления.
Аз не приемам шегата за драма, ...