Приплъзва се поредната ми есен
по ръбовете грапави на сградите,
по свитите юмручета на кестените,
по хладните перца на гларусите,
по стъпките ми - глупаво протяжна. ...

Пролетно настроение...
Обичам тоя дъх на пролет,
когато птиците са в полет-
обсебени от страст, която
дели по двойки всяко ято!... ...

ДА СИ В ИГРАТА МУ Е МАЙКАТА И ТОЛКОЗ
Мрънкалници са туй днешните, мрънкалници и толкоз! Джакпотът падал, когат’ Бат Серго кажел. Черепът уреждал резултатите на мачовете. Съдиите с футболистите черно тото си редили. Едноръките бандити в джобовете им бъркали и тем подобни мрънканици. Щото стръв няма в ...

И все така е слънцето във мен.
Кръвта ми е искряща
а в гърдите синьо.
И всяка нощ съм в Кана Галилейска.
И всяка нощ водата ...

А за Сина казва: „Твоят престол, Боже, е до вечни векове и скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота. Възлюбил си правда и си намразил беззаконие; затова, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя.“
Послание към Евреите 1:8-9
Наречете ме старомоден или още по-зле ...

Семенце или пък коренище,
събуждат се от пролетта.
Влажно е и топло свише -
чудо е - променя се света.
Отново ражда се тревата, ...

1.
Човешкият разум е като необятния величествен космос...
2.
Рядко може да се възприеме какъв е човекът в действителност, по-скоро е относително, поради ред субективни причини.
3. ...

ЕЛА ЛЮБОВ!
Ела, любов, не гледай, че съм стара!
Сърцето виж - то младо е, нали?
И ти не си ли малко закъсняла?
Но с теб ще са спокойни идни дни. ...

Нетърпеливост
Твърде високо небе
- опира в комина,
по него на морз
влюбени гълъби ...

Искам те!!! Така и за миг не спрях да те желая все толкова силно и неистово. Нито ден, нито минута не спря да си пред очите ми, изгряваща в моето съзнание. Като хипнотизиран от твоята красота, седя и те гледам. Как усмивката ти стопля душата ми, как погледа ти докосва най-съкровените кътчета вътре в ...

Натежават думите.
От камък сякаш са.
С отрова пълнят моята душа.
Натежават думите.
Кинжали остри са. ...

Оставете ме, моля ви, нека изплача очите си!
Да проклинам съдбата, която не е справедлива!
Как се учи човек да задържа до края сълзите си,
щом уж "в дом по-добър" някой, който обича отива?
Как приема на всички до болка познатите думи: ...

/На С. с благодарност и уважение/
Не мога с теб да се сбогувам!
Живееш в мен без наем…
За същността ти ще тъгувам!
Трябват ми сълзи назаем… ...

Имаше едно момиче. Със светнали сини очи. С дълга коса, която често се развяваше усмихнато около нея. Особено когато тичаше. Смехът и огласяше поляната, гората и стигаше до селото, в което живееше.
Имаше едно момиче. Като всички останали. Което танцуваше по изгрев. С танца си тя поздравяваше всички ...

Народната среда не е партийна,
а партии насаждат ти вина,
твърдят, че имаш участ трагедийна,
че заслужаваш своята съдба!
Народе мой, прекрасен мой народе, ...

Сава Огнянов до късно гостувал
на Кръстьо Сарафов. На тръгване вече
когато, на прага почти, се сбогувал
помолил за заем; “Живея далече,
та моля те, дай ми пет лева!” Прочут, ...

Студена кръгла стая
във страшна тъмнина.
И ти, и аз го зная,
че е с една стена.
Че ъгли в нея няма ...

Колко нощи ми трябват
да превърна сълзите в морета!
В разплискан до дъното свят
да откривам следи от небето си!
Колко дни ще събличам душата ...

Излъгах го
Излъгах го и пак при теб дойдох.
Потънаха очите ми в забрава.
Омръзна ми да зъзна от любов.
От обич искам само да се сгрявам. ...

Ти
Вълнуваш. Искам! Питам.
Будувам. Чакам. Литвам.
Пристигам. Стихвам… Тръпна…
Замисляш. Дишам. Стъпвам. ...

Не се родих от истини да плача,
не се родих, за да съм сянка нечия;
не се родих след слепи да се влача,
родих се, за да бъда писък вечен!
Родих се, за да бъда себе си! ...

Задъхвам се от летни жеги.
Навънка този свят гори!
Спасителните нощи, где ги!?
О, жегата не се търпи!
Облечени сме като Ева ...

Ръцете ми те търсят, очите те намират,
но могат да те стигнат единствено в съня.
Наяве щом те срещна, сърцето галопира
и думите отлитат… Виновни без вина.
Каква е тази обич - безумна, упорита? ...

ГРАДСКИЯТ ТРАНСПОРТ – НАЧИН НА УПОТРЕБА
Тогава Емил беше на 26, все още неженен, но вече се замисляше. След завършването беше останал в големия град, в същата студентска квартира в скромното панелно апартаментче, което делеше с още двама съквартиранти. Работата, която си намери с малко помощ от прия ...

1.
Тишината около Ишмалия след залез ставаше плътна и дебела като тъмна наметка, обръбена със сребристи звезди. Не се ли подгънат краищата ѝ добре под тялото, спящия град щеше да усеща хладния допир на вятъра откъм пустинята цяла нощ.
Вятъра, същия, който обичаше да разплита пясъчните нишки, скиташе ...

Eдна хубава песен на "Блонди".

Опитах се да тичам срещу вятъра,
понесла труповете на безсилието
върху плещите си отмаляващи…
Не ставаше! Разкъсана залитах и
незнайно как се приземих отгоре. ...

Ти каза, че избираш нея.
Тръгни и ако можеш забрави ме.
Върви по път, с илюзии осеян,
и сенки да ти шепнат мойто име,
дъхът на рози мен да ти напомня, ...

Стар, самотен обущар
разхождаше се в топла вечер.
Търсеше си време
да отпрати свойто бреме.
Вървейки в самота, ...

Световна Легенда
Ти чу ли? Отдавна се говори,
че по земята непокорна броди.
Като грипен вирус се предава,
удря те направо във стомаха ...

Има моменти, в които сме объркани...
Моменти, в които мислим едно, а чувстваме друго...
Когато опитът от миналото ни гони,
а любопитството ни блъска в настоящето...
Дали в повечето ситуации не сме предубедени и предпазливи от дежа вю? ...

Изгубих всичко… II
–Е? По-добре ли си от миналия път, когато разговаряхме?
–Не съм и никога няма да бъда!
Ах, страдание, страдание…
Защо тъй безмилостно и жестоко ме измъчваш, ...

Не ме търси, не ме моли да идвам там,
не събуждай напразно спомена горчив,
предпочитам да остана тук, дори да знам –
че миналото е това, заради което съм жив.
Не търси излишно в миналото пиковия час, ...

Бях думи протегнала вместо ръце -
последният пътник, подтичващ след влака.
И бях закъсняла, и нямах лице,
и кърпичка бяла, с която да махам.
И нямаше даже и шепа трохи, ...

Подранила пролет...*
Уж зима е:
но пролетта напира,
дърветата подлъгва да напъпят,
а развигора с топъл дъх не спира ...

Този стих е недовършен, но нещо в мен ме кара да го публикувам така, без смисъл и без край... Може би някой ден ще успея да го довърша...а дотогава:
Искам да опиша чувствата ми във куплет.
Но тях дали наистина ги има?
Съмнението п(р)оявява се на този ред,
Сърцето ми затворено го провокира. ...