Тече животът ни – река. И всеки ден е тъй различна.
И няма никога една и съща капка автентична
във нея. Дните ни с тъга и с радост бързо отминават.
Ала тече река една. И след смъртта ни… пак остава.
*** ...

Тази вечер е пълна с тежка магия.
Бяга лудо кръвта в разтревожени вени.
Чудна рокля и тяло очите ми пият...
Идва нейде в небето Богиня Селена...
Ще се пръснат гърдите, пълни с желание... ...

С оловно тежка и порутена душа,
вървя полека с мъка през града,
в който нявга имаше деца,
а сега се шири пустота...
И сякаш стенат празните очи, ...

Тази нощ ще разплитам мечти.
Омотани в кълбета от нежност.
Ще опъвам конците - лъчи,
от които ще стъкна надежда.
Ще зачаткат иглите в нощта, ...

Всички казват, той не е за тебе,
всички се опитват да ме убедят,
че ти не си човека за когото аз мечтая,
че ти просто си илюзия една.
Но аз ще изкрещя че само теб обичам ...

Безкраен поток
Пръстите потръпват.
Бузите хлътват.
Устата пресъхва.
Студен вятър лъхва. ...

На малкия ми син
/1000 години от битката при Ключ/
Те бяха силни, смели и сурови
калени в боя български сърца
за Самуила, царя си, готови ...

Здравей, непознати. Ти сигурно вече не ме познаваш, но аз те помня. Помня и разпознавам всеки жест и всяка дума, всяка мисъл на щастие или тъга, всеки смях, всяка усмивка и всяка мечта. Също така помня и всяка несигурност, всяка болка и всяка сълза. Такива неща трудно се забравят. Но стига с миналот ...

След толкова много изминали дни... месеци... години дори
Ъглите на устните усмивка да нарисуват накара точно ти...
Като с магическа пръчка от приказките от 1001 нощ
Размах един нужен бе да дадеш на забравената муза живот.
Опитвал ли е някой някога във времето далечно ...

Изгубената Вяра
Преполовихме лятото. Задъвкахме и Август без апетит. Големият град изпосталя, стопиха се пришълците под горещото слънце и ги отмиха дъждовете. Останахме само грешници.
Мара ми е приятелка стара. Мария-Магдалена - Мара, Марчето, Маца, Магда, Мими, Маги... все бе тя и все ми беше чогла ...

Мария Събева
ГОРЕЩИ СЪРЦА
Харесвам хората с горещите сърца,
които щедро своята любов даряват –
любов най-чиста, като тази на деца, ...

Опитвам се да забравя всяка злина,
опитвам се да протегна ръка.
Трябва да се борим срещу тези страхове,
който насъдиха в нашите умове.
С библия в ръка за спасение се молим, ...

Знаеш ли...?
Ухаеш ми на щастие!
За мене си копнеж, отдавна забранен,
една мечта от пепелта изровена,
от любовния пожар, горял някога и в мен. ...

РЕБЕЛДЕ, е една известна група, в света те са невероятни. Анаи мнoго обича Дулсе като сестри, те всичките от групата са едно семейство е, вярно, че всеки от групата има трудни моменти, но са успявали да се справят и да ги продолеят. Докато раздавали афтографи, едно 16 годишно момиче се появило, изва ...

Прелюдия към светлината
1 част
Сътворението
„А земята беше пуста и неустроена и
Тъмнината покриваше бездната: и Бо– ...

... дъждът си нахлупи най-синята шапка
натири два облака в нечии длани
после избърса последната капка
и тръгна към теб да забрави...
... в жълто лъчите надлъгваха залеза ...

Раздига си покривката полето
с листата жълти, плода необран
и само тъжен повик на щурчето
напомня ни за щедрия курбан
на лятото, на късната ни есен ...

Какво те кара често да си тъжен,
дори ядосан, мрачен и студен
и как си мислиш все, че някой ти е длъжен,
а всъщност ти опорочаваш всеки светъл ден!
Дори и в най-закоравялата душа, ...

"Линее нашто поколенье..."
Иван Вазов
Линее наш'то поколение... –
не виждате ли, господа?!
И няма никакво съмнение – ...

"Сърби ме перото",
помислих си вчера.
"Пиши за Доброто!"
"Дано го намеря!"
И тръгнах да търся ...

Извадих овехтелите обувки,
съвсем обикновена рокля сложих,
през рамото преметнах стара чанта
и никакви усилия не вложих.
Не исках да изглеждам нагласена ...

Обувките ме чакат да си тръгна -
да ги затегна в' възли
и да хвана „Надалеч“.
Поглеждат ме със „Няма да се върнеш!
Дори е вече късно ...

Теб избрах,
да бъдеш моя майка пожелах!
Да ме кърмиш и люлееш
и преспивни песни пееш,
да ме учиш да живея! ...

Не беше като другите мъже
(бе овладял инстинктите на скота).
От думите изплиташе въже,
с което ме привързва към живота.
Не ми превзе мечтите и света, ...

Слънцето вече залязваше, давайки път на луната,
седяхме заедно, гледайки залеза в далечината.
Светлината се отразяваше в косите ти златни,
галени от вятъра, красиви и необятни.
В един момент,изведнъж осъзнах, ...