Камината мълчи. Градината насреща.
Диван, облечен в черно.И черен фотьойл.
Прозорецът е кръгъл. Часовникът подсеща,
че времето минава в скосения ти хол.
И виждам те красива. Изисканият профил. ...

Лилит вървяла из една заснежена гора, а наоколо нямало никого, птичи гласове не се чували, а клоните на дърветата били голи, нямало нито едно листенце. Всичко в тази гора като че ли било мъртво, дори дърветата, като че ли спели дълбок, непробуден сън. Лилит ги докосвала нежно, говорила им, но те не ...

ЧИРПАН ЗАСЛУЖАВА СВОЯ ДЕН НА БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТТА
Уважаеми читатели, идеята Чирпан да има своя Ден на благотворителността не е плод на случайно хрумване, а е в резултат на многобройни разговори. В тях постепенно изкристализира виждането, че градът ни се нуждае от подобен символ на съпричастността и с ...

Всички сме чували песните на бардовете в претъпканите таверни. Грубите им пръсти, галещи струните, и гласовете им, извисяващи се над всичко и всички, карайки шумотевицата да спре. Когато песента започнеше, всички обръщаха глави, сякаш проклетият император изнасяше реч. Не, дори по време на речта щеш ...

Седи си той, седи
там някъде
в полите горски.
Мрачни, свити те
от мрак и студ. ...

Аз не мога повече на две да се деля.
И сянка няма как да бъда, твърде ми е тъмно.
Имам само себе си - късче топлина,
останало да топли. Неразумно.
Аз не мога повече да скитам. ...

Дъждец ръми и ме унася,
сънувам чуден сън, любими,
вървим си двама по брега
като във приказка без име.
Безброй звезди ни се усмихват, ...

А сега кажи... какво ти липсва?
*
Дали е чувството в стомаха?
Или пък е допирът на устни?
Помниш ли, когато плака? ...

Ха. Поетеса.
Такава ли съм аз?
Нижа гердани
от думи и рими,
редя ги ред по ред. ...

Боже, колко е хубаво –
да те прегръщам, да те обичам.
Да ме поглеждаш щураво.
Лудо след теб да тичам...
Дланите си да сплитаме. ...

Бележки. Листи. Самота.
Откраднат миг от вдъхновение.
Моливник. Вечер. Тишина.
Едно сърце. Едно спасение.
Очи. Смиреност. Бяло рамо. ...

Сълзи на русалка на брега се разливат,
откъде идват, накъде отиват?
От дълбоко синьо-зелено море,
вперени в лазур - мъгливо небе.
Свиреше цигулка за въздишка платена, ...

Затворих уморено своите очи…
Опитах се да преброя нещата, стимулиращи ме да живея…
Въздъхнах тежко със гърди, устата ми мълчи…
Когато плаче ми се, как да се засмея?
Сълзите, казват – признак са за слабост! ...

в белотата на снежинка
се срещаме
в памучната тишина
на премръзнала
въздишка ...

"Учителят трябва да бъде търпелив като вол, добър като агне и телесно здрав като битолски просяк" - Христо Ботев.
Някъде в едно N-училище, в час по литература, в Република България. Време, когато учениците са се досъбудили вече и трябва да разредят енергията, насъбрала се в тях, след изяждането на п ...