Илюзията на тишината
Когато Слънцето започна да ни изгаря,
когато дойде краят
и началото се прероди
там беше ти. ...

Угасеният фар...
(вечните моряшки истории)
Това е стара и тъжна История значи,
но в моряшките кръчми е с край разкрасен:
за красива жена, за любов, за моряци ...

Бог сътвори Човека
даде му да обработва красивата земя
да се храни с екологично чиста храна
Дявола създаде Получовека
даде му да унищожава земята ...

Картина черна. Контрасти бели върху нея…
Уж закон – неписан, а доста ясна алинея…
А, цветен бях… Но дойде и ден да избледнея…
През много трудности преминах, и това ще преживея…
За да успея – катарзисът ми явно беше нужен… ...

Живяла някога фея, която се казвала Клотилда. Била толкова малка, че се събирала в капка вода. В това няма нищо чудно, тъй като Клотилда била дъждовна фея. Тя си имала вълшебна дъждовна пръчица – щом махнела с нея към небето, мигом руквали небепади от дъжд. Да си дъждовна фея си има и своите предимс ...

„Обикновеният човек има само една грижа: как да убие времето си, а умният – как да го употреби.” – Артур Шопенхауер
Всяка секунда, която имаме, е частица от нашия живот. Отмине ли, тя е безвъзвратно изгубена и никога повече не можем да си я върнем, просто отлетял в забравата спомен. Секунда след сек ...

Над мен се простира сиво небе,
обгръщат ме тихи, сиви мъгли –
такъв е животът. Уви, цветове...
Сивотата убива. Ах, сиви тъги...
И всичко изглежда безсмислено тук. ...

Червило ще оставя...
на сърцето ти
и в ноздрите ти моя аромат.
Очите си ще сложа на лицето ти,
във вените ти буйната ми страст. ...

Загубих се сред "Трябва..." и "Не трябва...",
сред чужди "Искам..." и "Не искам...".
За мечтите си успях аз да забравя.
И всичко туй - заради едно обичане.
Пътеката под локви от сълзи изгубих. ...

КОНСУЛТИНГ
Сега, като запролети и като се поразголиха нещата, макар и да дзиндзирикам взех да сядам на единствената масичка пред кафенето, да зяпам по разголеното, да си посръбвам чайчето с конячето и да изпускам кълбенца дим с кеф и удоволствие.
Ето в един такъв момент ми се мярна отсреща пред Пенс ...

Побързай. Не се бави.
Ела и ме вземи.
С мен животът ти
ще е песен,
без никакви тревоги. ...

Миналото безвъзвратно
завръща се завчас,
завръща се, обръща се,
да смаже то и нас.
Нима стряхата самотна ...

Мигът е по-справедлив от живота (като мен)
Затова ме е яд на невероятния ми ум (като мен)
Не е справедливо да си умен (като мен)
Това е сигурно (като мен)
Всичко е по-добре от това да си умен (като мен) ...

РАЖДАНЕ НА НОВИЯ СВЯТ
Изтръпнал е мигът от празнословия.
От скрупулите - сгушен е викът.
Мечти разхождат се в изгнания.
Стихът се къпе... във мълчание. ...

Тази пролет е в бяло облечена булка
и ухае на млада трева и живот.
От лъчите погалено, свири с гъдулка
медогласно щурчето под синия свод.
Тази бяла невеста с усмивка разнищи ...

Целувай ме и замълчи...
че думите са обещания.
Да разсъбличаме мечти.
Искаш ли да го направим?
Очакването как тежи... ...

Заповядай, влез. Налей си
Шардоне.
Отпий си дъх. Макар и да
горчи.
Какъв е сън. Да останем ...

Ще чакам!
Заспивам и сънувам,
засмян, красив и мил,
на прага ти заставаш,
поглед в мене впил. ...

Утринта е студена, защото си тръгвам...
приготвям кафе и целувам очите ти.
Нощта бе красива, но кратка,
прегръщаш ме нежно
и отново си сам на перона на времето... ...

КРИМ
С поклон пред жертвите от БЕРКУТ,
защитавали с телата си
реда и законността в Киев.
Защото, Крим – избра да си свободен, ...

Бавно пуша, цигара след цигара
и не виждам друго, освен годината в календара
Бавно животът ми минава
И като стръкче от нивята, слънцето ме подминава
Чувствата ми бавно изстиват ...

И пак, разбира се, кънти в главата ми желание -
да те прегърна, да обгърна раменете ти със плам.
И восъчно топейки се, изтичайки в омайности -
да слея твоята със мойта длан.
И как копнея за случайността, за срещата. ...

/посветено на датата 27 март - Международния ден на театъра/
И ето - падна тежката завеса
и сложи край на тази постановка.
Захвърли уморената принцеса
на пода прашен златната пантофка. ...