Изпратена си сякаш ти от Бога
нарочно пътя ми да пресечеш.
И развълнувана - дори с тревога,
"Добре дошъл!" да ми речеш.
Очите ти са изворите сини. ...

ЗЕВЗЕКЛЪК
То, зевзеклъкът не е човек. То е вътре в него и в един, най-неочакван момент бута човека да направи някоя такава простотия, че всички да му кажат машала, не на човека, а на онова в него, зевзеклъкът де.
*
Такова нещо ще да се е вселило в Любо Беевски, мой състудент, ама от по-горните курсо ...

- Добре ли си?
- Добре съм, много ясно.
Защо, бе, не изглеждам ли прекрасно?
- Виж какво, пред мене не минава.
С бодряшки вид недей ме заблуждава! ...

- Хайде, де, позволи ми най-после да покажа на света какво криеш под тази маскировка!
Мразех, когато ми говори така. Приятелки сме от деца, но сме съвършено различни, без това ни най-малко да наруши силната връзка помежду ни. Тя и досега си остава най-красивото момиче, което някога съм виждала, и то ...

Уморих се да чакам, да плача, да се моля.
С ръце протягащи към светената икона
и животът си на вярност, почтеност и смирение,
да обричам, за да получа опрощение от Бога.
Уморих се да те виждам само в мечтите си. ...

Капки вода от Места
/синопсис за пълнометражен филм/
Автобус с турска регистрация преминава през ГКПП Капитан Андреево и поема по автомагистрала Марица, а после продължава да се движи и по автомагистрала Тракия. На информационната табела отпред до шофьора е написано на кирилица и латиница БУРСА-ИСТА ...

Орисана на обич съм изцяло -
по хълма на безвремието крача.
Душата ми е лястовица бяла,
която вече няма страх от здрача.
Снагата е молитва за любов – ...

Свободен, необзаведен и готов за нанасяне...
Всъщност, това съм Аз. Омръзна ми да се появявам в най-различни образи, ту със снимка (казват, че те привличали вниманието) - вятър, само създават грешна представа за истинския ми чар, ту без – внасяйки известна доза загадъчност, или може би по-скоро елем ...

ПРЕД КАМИНАТА
Огънят в камината гори,
прехвъркат малките искри,
пукат дърветата омайно
и оставя чувство трайно. ...

Когато духът на починал човек бъде освободен, той се превръща в ками, а четирите души, които го изграждат, образуват т.нар. митама. Всяка една от тях представлява отделно лице, олицетворяващо определено качество на духа, допълвайки се взаимно с останалите.
Куши-митама - „Чудна душа”, която изгражда ...

Мъж
- вече съм на седем и мама ми уши черен брич - радост голяма!... На бегом обикалям цялото село, да ме видят колко сербез съм с тоя опнат брич… За мой късмет се смрачи, и никой не ме срещна, никой не ме видя, никой не ми каза: „Я-я-я, пък много са ти хубави гащите!...”
Кой е като мен! Досега, сра ...

Горчиш ми, знаеш ли, като пелин.
Във всяка глътка търся сладост.
А той, пелинът все горчи,
дори и да му сложиш лимонада.
Боли ме, мъчиш ме, като мигрена. ...

Приказка без край – Луната
-Аз съм най-неоправдания герой! За слънцето, вятъра, че даже и за гората толкова се говори... А за мен? – мърморела си луната.
Загърнала се по плътно с нежния си воал и продължила да крачи по небосклона.
-Мен даже рядко се спират да ме погледат... Особено през студените ве ...

Втора глава
Четвърта част
Като написа две-три писма по електронната поща, куриерът отвори куфара, извади нови дрехи, облече се и преди да излезе, натисна звънеца.
След минута влезе предишният слуга.
- Какво ще желаете, господине? ...

Аз съм твоя, а ти си мой...
Почти толкова много, колкото не се очакваше.
Река съм, покрита с лед.
Отбой...
И само твоите кораби откриха пристанище. ...

Дали пък ще се уморя да търся,
дали пък ще се уморя да вярвам…
Не очаквай да подгъна колене.
Напук, изправена ще си остана,
че майка съм на горди синове - ...

Вън цяла нощ, без спиране, валеше
очакваният дълго кротък дъжд.
Годината измина. Време беше
за влага на засято зърно ръж.
Случайни, две снежинки заиграха ...

Малки мушици
безгрижно прехвърчат над
хищното цвете.
Внезапно разбрах колко
крехък е животът ни.

Трябва ли да стоя до късно?
Да лежа,
да слушам инди
и да се обвинявам?
Да си припомням всяка моя грешка ...

Аз не те чакам, ти няма да се върнеш.
И надявам се от болка да повърнеш.
Щом в живота си сив отново ще се върнеш.
Бъди готова самотата да прегърнеш.
Бях свидетел на твоето падение и няма да търпя театрално поведение. ...

Съгласуване на глаголните времена
Какво остана в общия обяд?
Парче от плод, огризка...
Следи от вино, недокоснат
хляб, трохи от тоя времеяд, ...

Когато болката надделее над всичко
и самотата те кара да страдаш,
когато сърцето остане самичко
и започнеш отново да падаш,
спомни си кой бе за тебе опора, ...

Светът е чист. Светът е бял.
Към мене през прозореца струи
поредно утро, ала с нещичко различно...
О, боже, колко сняг навън е навалял?!
Хладна, отразена светлина ...

Търсиш я отново там, където я изгуби миналия път. Пристъпваш бавно през мрака, разперил ръце, сякаш почти можеш да усетиш лепкавата тъма, полепваща по пръстите ти. Нощта се увива около тялото ти като гъста мъгла. Тежкият оловен въздух те задушава. Тишината никога не е била толкова плашеща. Чуваш сам ...

Изморена безумно от неправилни хора
продължавам напред тиха, кротка и гола!
Не желая назад да доказвам неправди
и не искам да помня думи груби, брутални!
От неистински хора уморих се до смърт ...

Отказвам се от думата „обичам”.
По-малка е от скут, сълза и рамо,
по-малка и от изгрева надничащ
между усмивките на стари рани.
Когато и във мене ми е тясно, ...

Да върна времето назад
Ако можех поне насън,
да върна времето назад.
Като кратък камбанен звън
да премина през нов кръговрат. ...

Седях си кротко във фотьойла, чатих си, надниквах по форумите, нормално прекарване на времето на човек от 21 в., на който приятелите му са основно виртуални. Тъпеех и завиждах. Завиждах на 99% от човечеството, че може да си легне и да заспи, просто така опирайки глава във възглавницата. За да съм че ...

Ей го този дето Бога мрази.
По Него хули и не ще да чуе,
че е обичан и че Той го пази,
а в яростта си злобно плюе...
Познал доброто, но не го възхвалил. ...

Ние
Щастлива ли си? Не криеш.
Нещастна ли си? Не криеш.
Красива ли си? Не криеш.
Нежна ли си? Не криеш. ...

Душата ми е пеперуда -
пъстроцветна, с пъргави крила.
И не лети тя по принуда.
Недей! – тя диша свобода.
Не си проси робиня в мене. ...

Завиждам на зимата! Толкова е бяла и крещи от чистота. Опакова всичката мръсотия с белите си воали, като Кристо Явашев Райхстага и предизвиква уважение. А в мен едни мъгли се стелят, една сивота... Клокочат песимизъм и отчаяние като в отходен канал. Завиждам и на пролетта! Как може да е толкова опти ...

Не ми се влачи този тежък кръст.
Изгърбих се от възвишени цели.
Животът ми показа среден пръст
и често разговарям със умрели.
Не ми се ходи през трънака бос. ...

Всичко започна така -
в експреса София - Варна,
аз ù подадох ръка,
тя грейна пред мен лъчезарна.
Със усмивка ми каза - мерси ...

Докато бягах през гората, се зачудих сама на себе си защо си навлякох поредната беля на главата.
Вярно, че „имението“, в което баща ми ме беше пратил, защото вече не можеше да понесе външния ми вид, не беше ЧАК толкова зле, но се чувствах като в кафез. Нека ви обясня какво представляваше „имението“, ...

Ослепях от сълзи.Оскотях без мечти.Без вина, без пари.Оглушах от лъжи.
Аз живея с глупци.Боже, знаеш, нали?Намразих се дори.И те моля, прости!
Ослепях от сълзи.
Оскотях без мечти.Без вина, без пари.Оглушах от лъжи.
25.01.2014 г. ...