Любовта, една дума е това.
Любовта да се опише не може.
Любовта чувства се със сърцето,
любовта на всичко е готова.
Намери ме ти, любов, ...

Не се отчайвайте, никога не е късно!
(превод от руски)
Читателю, не знам на колко си години, но смятам, че ще ти бъде интересно да знаеш, че:
Марк Катон, римски сенатор, е научил гръцки език на 80 годишна възраст.
Сократ се научил да свири на няколко музикални инструмента на 70 годишна възраст, и ов ...

Пролетно
Не ми подарявай цветя.
Нека светят в земята!
В огледалния свят са очи -
на добрия отец светлината! ...

Еластичната ù, млада плът
поддаваше при всяко негово докосване.
Ароматът ù за него беше омагьосване
и смехът ù, чист и звънък,
придружаваше го всеки път. ...

ПРОЛЕТНО
(в стил "чичо Стоян")
Бадем отронва розов цвят,
ветрец го щур развява,
почукват ситни капки дъжд ...

Не защото си пиян от самота
и защото дните са ти все едни и същи.
Не защото ти е хладно от тъга
и защото си бездомник в празна къща.
Не защото си безпътен сред пустиня ...

Бележка на автора: Произведението се развива в измислен фентъзи свят, където има печатарски преси и огнестрелни оръжия. Всички случки и герои са напълно измислени и нямат общо с истински личности. Ако някое име или случка се припокрива с реалността, е неволно.
Желанието на хората е да бъдат велики. ...

Природата спеше,
свъси се небото.
Вятър беше,
просълзи окото.
Стана тъмно, мрачно, ...

Латинското име на вида има старогръцки произход и означава морски борец, но хората са му дали далеч по-красиви имена, морски нарцис, кралицата на цветята или лилията на свети Никола.
Ако ме попитате кое е любимото ми време от годината, без колебание ще отговоря, разбира се това е царството на червен ...

Остани
Плахо прекрачи прага -
гузен, изстрадал, отчаян
застана пред мен.
А аз уморена от лутане ...

Катеря теменужени хълмове;
Бели снежинки на череша
галят ме и ме унасят ...
В съня ми сме аз
и всичко което бях някога ...

На един приятел...
... кучето.
Сам предаде се
на обичта
и гледаш ни ...

ЧЕТИВО С ПРОДЪЛЖЕНИЕ
АВТОСТОПЪТ – НАЧИН НА УПОТРЕБА
Учител в село Винарово, община Чирпан. Директор на училището във Винарово по онова време беше Ангел Колев. Няколко дни след като ме назначи на работа, той напусна, за да започне работа в чирпанската гимназия „Яворов“. По негова препоръка, общото съ ...

Котката ми те обича повече от мен.
Но и аз бих плакала, ако си тръгнеш.
Стои на прозореца и те чака цял ден.
И аз бих се радвала, ако се върнеш.

Искам да потъна в океан от мечти,
в съня си да видя пак твоите очи.
Но се страхувам, вярваш ли?
Събудя ли се, двойно ще боли...
Искам обичта си да ти дам, ...

ПОКАНА ЗА ЧАЕНА ЦЕРЕМОНИЯ
Надничайте през тънките завеси на моите отворени прозорци.
Аз мога тънка питка да омеся - за свиден гост или случайни хора.
Надничайте. Живот като по книга: жена ми спи и вдъхва топла вяра.
От топлото ù тяло се надига прозрачно-тънка медоносна пара. ...

Разграждане на гилотина
Всяко утро гради гилотина,
пред която гърбата, в захлас,
се възправям смалена, но жива –
предизвиквам поредния час. ...

„Завещайте любов!”
Димитър Казаков – Нерон
български художник (1933-1992 )
Завещайте любов на децата си!
Оставете им много и много... ...

Тиха красота
Бляскави фенери
В рехава тъма
Светват и угасват –
Радост за деца ...

Не съм на място. Никога не съм била.
Така и не намерих тези измерения,
в които боса ходя и виждам дъга.
Все губя се из грешки и затъмнения.
Не съм на място. Няма и да бъда. ...

март 2013 Румяна Славова
Целувай, когато нощем
слънцето се скрие,
а луната през прозореца
кокетно намига! ...

Има думи, които така ни горят
щом са чути от хора любими,
те наслагват чернилки и гневно редят,
отровните мисли, без рими.
Има думи, които засядат в гръдта, ...

Акорд мажорен
Намерих се във късна есен
от заминалите, най-влажна.
И бяла съм в зрелите си сокове
измамно топла, чиста и смирена ...

Кой казва, че обикновеното омръзва бързо
не и аз
Обикновеното не си позволява да ми омръзне
затова
То ...

Щастието е точен резултат
от шеги по усет и по труд
или лаконичния квадрат
на трибуквената дума... шут.

Самота в очите ми потъва,
като огън в шепата гори.
В очните дъна със болка плува
и замрежва погледа дори.
В тъмно миглите ми се целуват ...

да
нещата се връщат
но пак са си същите
пак напъпила пролет
пак почистваме къщите ...

НА ЕДИН ПОЕТ
Кажи защо умуваш, друже?!
Аз виждам, че си още нужен!
И твойте песни за цветята
отекват вътре във душата ...

- Къде се губиш толкова време, бе? От колко дни те чакам?! Какво ти е т'ва на главата?
- Мани, мани...
- По правия път ли успя да се изгубиш? Къде се мотаеш?
- Абе той тоя път... Ходя си аз и си свиркам, ама постоянно нещо ме ръчка отвътре и гледам само наляво-надясно какво има. Едни големи храсти, ...

Не ми омръзваш никога, море,
макар и рядко тебе да те виждам.
На сушата така ми е добре
когато мисълта за теб приижда.
Тогава мачти, кораби, платна ...

Пролет иде ...
Как е леко
на сърцето
обзето
от илюзия, ...

Боби ме води с четири години. По-голям е и всичко, което следва по реда си в живота, се пада да му се случи преди мен. Поне в началото беше така. Когато аз бях в първи курс, той вече завършваше пети и очакваше разпределение. По „диагоналния” способ, като на човек без спонсор в живота, му се падна ки ...

Позна ли ме? В съня ти съм на гости
и пак вървим по нашите места...
Видях, че си оставил незалостена
за мен прогнила, мъничка врата
и... влязох... нежно те докоснах ...

Сънувах те когато бе ненужно,
преборих се, че не си до мен.
Не можем да живеем дружно,
ала искам следващия ден.
Не искам да си те представям - ...

Боли от думите. Боли от грешките.
Безмълвно хлопват се затворени врати.
Сред студ, в безумие вината реши се.
Стои насреща ми – не може да прости.
Миг отчаяние и куп отблясъци. ...

Изгубихме се...
И не се намираме,
защото всеки тръгна срещу себе си.
И всяка нощ по мъничко умираме.
Със вързани очи гадаем ребуси. ...