Зимно униние
Зимата почуква нагло в моята градина,
усмихнати цветя до вчера с болка плачат,
нелогичен вятър злобничко през тях минава,
пусти чувства спомените мрачно влачат! ...

Есенна изповед
Когато всичките ти любови досега са били жарки и изпепеляващи като юлското слънце, но и бързи и преходни като летния дъжд, тогава познаваш следлятната самота. Това е, когато страстта ти се превръща в едно от многото нападали листа – тъй живо и огненочервено, но стъпкано и отвяно надал ...

Позволи ми да бъда единствена,
да бъда като огън, да бъда тиха.
Лошите мисли, вече красивите
ти спомени избиха,
позволи ми да бъда единствена. ...

Живее в мене семчица бодлива.
Усещам я как бавничко покълва.
Мъгливите ѝ ласки ме обвиват.
Или пък шепнат тайнства като влъхва.
Понякога кълничето изчезва. ...

МЯУ-ХАЙКУ
"Роял Канин" за синеоката ми котка
и обич във очите ù искри.
Скъпа, ти падаш ли си по "Роял Канин"?

Дай ми сили да напиша
най-прекрасния си стих,
да докажа, че обичам,
всеки ден и всеки миг!
Дай ми сили да не мога ...

Трите "ДА"
Близнаците останаха без майка при раждането си.
Царят обичаше жена си и след смъртта ù стана мълчалив и затворен. С държавните дела се занимаваше както и преди - беше отговорен и прецизен. В личния си живот обаче не допускаше никого. Забрани на първия си министър да му говори за втора жен ...

Ще ме мразиш. Дори ще ругаеш
моя род до десето коляно.
Във сърцето си с нож ще дълбаеш
да изчезна от там. Отначало
ще поискаш животът да почне. ...

Беше горд, че има добре платена съвест...
Творческият връх в кариерата на каръка идва не когато стъпи на краката си, а между тях...
Веднага след първия полет на братя Райт, хората масово са започнали да експериментират с тъщите си...
Някои жени тълкуват примиренческата фраза "Добре де, ако искаш на ...

Защо са ми? Защо са ми куршуми?
Аз жива съм, но вече не усещам
ни допир лепкав на обидни думи,
ни полъх нежен на любов гореща.
Защо са ми? И тъй се мъча доста. ...

Носталгично 2
Обичам страната си родна,
дъхта на Тракийската угар
и вричам душата свободна,
прахта да не иска на друга! ...

Намерих твоя пожълтяла снимка
и от нея спомен ме прегърна...
Ти никога не се върна...
дори за миг лицето ти да зърна...
Прегърнах старата картина, ...

Поискай ме
Капчици роса по устни жадни
измълчават мисли с вкус на огън.
Гонят дъждостишия боси
и есенно тихо стих се дописва. ...

Нежно ми е
на душата -
срещнах семенце
на добротата.
Днес поникна. ...

Пред обектива - моите очи,
на кадър всеки ден застава.
И запечатан в слънчеви лъчи,
заснет в зениците остава.
Животът ми на лента е събран ...

С ръце от огън галиш ледовете...
ръцете ти
по моите скули -
като полите
на феникс по скали ...

Този ден Незабравка Симова беше нащрек. Някак си ù беше напрегнато, чоглаво, като че очакваше височайше посещение. И понеже това нямаше как да се случи, мислите на нашата героиня се насочиха към вечното ù мечтание за мъж, другар в живота, приятел, верен съпруг и страстен любовник. Щом ù останеше сво ...

Мисли за огрев
Днес резачката
се чува от друг двор.
Преди да започне,
човекът уточнява ...

Умира Лятото
и идва Есента...
За него вече ми е
мъчно!
Със друг акорд ...

Бях заспал на плажа, когато внезапно се събудих.
Събудих се от вятъра, който ме прегърна.
Прегърна ме с твоята прегръдка.
Събудих се от палещото слънце, което ме целуна.
Целуна ме с твоята целувка. ...

Не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против моето българско потекло, просто не мога да се съглася с някои особености на културата на древния ни народ, които подтикват хората да си създават погрешни представи и обикновено ги отвеждат към извършване на просташки, арогантни, селски (в лошия смисъл на ...

ЖЕНА!
Четири букви само
за нещо толкова голямо!
Ж - като Живот,
Е - като Емоция, ...

Среща в „циганското” лято...
Аз на Живота в „циганското” лято,
Жена разкошна срещнал бях веднъж-
полата ѝ бе вдигнал палав вятър...
О чуден миг!... Омаята задръж!... ...

Влакът
Трябва да съм бил някъде в основните класове. Прибирах се от село след някоя от ваканциите, вероятно ще да е била пролетната, защото носех със себе си само яке и куфар. За шапка не се сещам.
Не ми беше за първи път да хващам сам вечерния влак за София. Сега ме е страх да разреша същото на мои ...

Очаквам теб
Очаквам да те зърна,
всеки ден и час
и нежно да ти шепна
обичам те безкрайно аз! ...

Животът - килър,
ме застреля в гръб. Нищо.
Чакам друг живот.

***
Туп-туп...
Снегът блестеше с метален отблясък, сякаш Бог беше взел голямо парче арсен и го стриваше на снежинки. Малките смъртоносни кристалчета се сипеха от небето, задушавайки всичко наоколо с бялото си покривало. Беше тихо. Всъщност последният звук, който чу, бе от куршума, пронизал го в дясн ...

СТЕЛА
С нежна и чиста душа
добра до наивност дори,
откровена дори за греха,
понякога даже сълзи. ...

Заглавие и идея - от Скорпиънс
Изпрати ми ангел – да ме пази,
да ме чака и да ме обича.
Да отблъсква подлости, омрази,
само светли чувства да привлича. ...

Криминални миниатури
Златарят
В жилищна кооперация “Бъдаще”, находящо се на улица Хан Крум, имаше черезвичайно събитие. От три дни по стълбищата на кооперацията се носеше тежка миризма. Когато полицията разби вратата на апартамент номер 3 на втория етаж, пред очите на двамата полицаи се откри неочак ...

Спусна се мрак, нощта настана
и изведнъж какво ли стана?!!
Капки дъжд, заплака май небето,
а под дъжда самотно бродеше детето.
- Боже!!! Гръм и в миг светкавица ...

По български
Пропускаме благодатта,
която в раните Ти блика,
препускаме подир смъртта,
змията в страстите хихика! ...

Досадна е отново самотата
Всяка вечер ме преследва в тъмнината
Искам да избягам сега или веднага
Опитвам се, но оплитам си краката
Падам, но отново се изправям ...

Тъмно и тихо.
Топло отвътре.
Студено отвън.
Чаша с уиски без лед.
Кутия с две цигари. ...

Ако тази нощ само със мен споделиш,
в непонятен див транс ще танцувам,
ще ме скриеш в магията - странен дервиш -
на очите си – моята лудост...
Медитирам във чувствата - тяло и дух ...

… не те погалва само със ръце
и не на думи само те обича,
за него си и крехко стъбълце,
и вярна на повелите му жрица.
Мъжът е мъж, когато съумява ...

Притихнали са улиците тъмни,
звездите сякаш си мълчат и те,
а колко тъмно и как хладно вън е,
като в нечие ограбено сърце!
Притихнали са сградите големи, ...