Вече беше твърдо убеден, че трябва да го направи. До този момент все не се решаваше, измисляше си какви ли не оправдания. Защото истината беше, че го е страх.
От години знаеше за Усъвършенстваната компютърна програма за намиране на най-подходящия партньор, услугата бе много рекламирана и широко разп ...

НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА
От малък съм си пътешественик. Първото си пътешествие съм извършил на 20-дневна възраст и от тогава, все така. Пътувал съм по магистрали, шосета, междуселски макадам, маркиран и немаркиран планински терен. Последно време пътувам по клинични пътеки. За едно такова пътешествие ще ...

Ръцете ми се радват, че те помнят.
Щастливи са, че имат дълга памет.
Държат те в отпочиналия мозък
на дланите си и те благославят.
Ръцете ми те помнят от момиче. ...

продържение № 2
2/ Щом заговоря за родата,
започвам с дядо ми Иван,
Той бил известен по селата,
със имено Дели Иван. ...

Някои неща ни съсипват. Правят ни безпомощни. Всеки път като го видиш, имаш чувството, че ще се пречупиш, но не искаш да му позволиш това удоволствие … да те види разбира. Парче по парче. Чувстваш се невинна, сякаш не си способна на нищо. Всички тези думи, еднозначни, но и с много значения за нас.
С ...

Той знае - да ме обича
е пълно безумие.
Затова всяка нощ е различен
и все по-страстно ме люби.
Той може така да целува - ...

Понякога си мисля, че си привидение,
мъглявина, призрак, миг от сън,
събудил поетесеното вдъхновение,
но не просъществувал извън
очертанията на зениците ми ...

Пак на път тръгваш, приятелко!
Приятно ми беше да си край мен.
Видях те... весела, влюбена,
спокоен съм вече, а бях така притеснен.
Сърцето ми беше хванало плесен, ...

Не ме е страх от дъжд пороен -
родена съм под хиляди звезди ,
Вселената на дланите ми е заспала
и милвам я дори и да вали...
Не ме е страх от океана, ...

Наше село е поело
някъде в небитието.
Няма хора – няма село.
Плюло си е на късмета.
Тук останали са само ...

ПЕСЕН
Докосвам те със устни и мълча -
не мога чувство с думи да извая.
Не искам грубо да го залича,
докато то около нас витае. ...

Когато попитаха едно момиче по телевизията какво точно е SWAG, тя стана за смях пред всички тийнейджъри в България. SWAG е тенденция в тийн модата, с която ставаш забелязан - по един или друг начин.
Какво би си представил някой нищо неподозиращ човек на средна възраст за тази нова мода? Определено п ...

Любовта... Всеки човек разбира "любовта" по различен начин, нали? Е, сега ще ви разкажа как срещнах един човек, който промени живота ми... и представата ми за любов...
Разходката вечер, казваха ми, била много разведряваща. Само дето не се чувствах разведрена... точно обратното. Нощта беше топла, не ...

Редовно усмихнат,
греховно щастлив,
взира се лошо
в пореден ден крив.
Безпределено засмяна, ...

Непресъхващи,
бистри поточета
с радост бликат
от твойта душа
и превръщат се ...

В очите ми сълзи не се прокрадват вече,
отдавна свикнали са да не плачат те,
но ти си днес от мен далече...
и тихо стене моето сърце.
Минават дните тъй безсмислено без тебе, ...

През прозореца отворен,
през отражението...
Виждам всичко ясно
и прошепвам гласно:
"Не искам, няма да живея ...

Недей да ме възраждаш от пепелта на вчера.
Вчера бях щастлива, влюбена, красива.
Недей смеха ми да извикваш от ехото на вчера.
Вчера бях немирна, невъздържана и дива.
Бях различна, друга. ...

Каква ти логика!
Сред трелите на пойни птички
расте до цветето в гората и отровна гъба...
Едно сърце ми даде Бог,
едно сърце за всички, ...

Уморена, уморена от фалшиви усмивки,
уморена от фалшиви сърца.
Уморена да гледам как всички
забравят за човечността.
Как всеки за някъде бърза, ...

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 19-та част
Понеделник 8.00 часа сутринта. Бяхме паркирали колата в една пресечка близо до центъра на града и не откъсвахме поглед от входа на една нова кооперация, която се намираше срещу нас. В нея се помещаваше офиса на модната агенция за която ни раз ...

Какво е да се върнеш у дома,
когато си живял далече,
където бил си чужд,
дори на себе си...
Там, дето нощите са винаги по-черни ...

***
Със сняг на върха
на лъжичката
пие кафето си Бог...
И светът ми сега е ...

Рицарю, стани -
свири тръбата!
Сложи си бойните доспехи!
Не търси смисъл животен
в миражи далечни-неясни! ...

Събуждам се сутрин, отварям очи,
огряват ме топли слънчеви лъчи.
Поглеждам навън - небето се смее,
достатъчна причина за ума да се разсее.
Усещам ръцете ти - те ме прегръщат, ...

Ти нямаше си даже очертание,
препълнена илюзия бе, с мисли.
Прозрачно и безплътно оправдание,
запълващо крещящите ми липси.
Не шушнеше напевно и лирично, ...

Усещам, че си тук. Не искам даже да те гушна.
Животът ми е друг. Пък поезията - вял отдушник.
И виждам те насън. Тъй споменът е хладен прицел.
А в полета не съм... не съм умрял с рояк от птици.
Оставам си такъв. Пък чувствам се почти различен. ...

Посвещавам тази малка прозаико-поетична история на моя дядо - сирак мъченик. Неговият баща загива във войната, точно преди 100 години, през далечната 1914 г. Така изведнъж той става най-важният мъж в къща с многобройна челяд... а е само на седем години! Грижата за прехраната в тези трудни години се ...

Въпрос към дядо Боже
Търсих в Талмуда и Корана, дори в Зороастризма.
Доста време пропилях да ровя и в Будизма.
От християнските глупизми направо се "одзверих",
но отговора, който търсих, така и не намерих. ...