Палачите си тръгнаха нарамили секирите
и присмехът на стъпките им бавно отзвуча.
Остатъкът от него със болка регистрира
товар от непозната празнота.
Отнеха му короната и листите, и вятъра - ...

На изоставена крайпътна спирка
на малка гара, сгушена в тревата -
експресен влак с една прощална свирка
във лятна нощ разплака тишината,
Където и да идеш - запомни ме ...

Вървя по Женския пазар –
сергии криви,
дупки, камъни и тухли,
далечен спомен за бордюр
и тротоар, ...

Ти по женски мълчиш
и се криеш в очите на спомен.
Няма как да простиш –
поглед мъжки да спра аз не мога.
Не говориш почти, ...

От дланите си стряха сътвори
и в пръстите ти огън нека има.
Едно сърце копнее да гори
за вечност, от слова неизразима.
На скитника леглото си дари, ...

Привличаш ме! Но
по години
сме твърде
неравностойни.
Аз усещам душевните ...

Старият воин...
Свещта трепти, догаря, а пък друга няма-
във стаята след малко ще се втурне мрак.
Пред маса, от греди недялани скована,
седи прегърбен мъж, като светия благ... ...

Погледни ме в очи! Тука гледай.
А ти рееше поглед през мен
в тези жълти поля, в слънчогледа
профучаващ край шумния трен.
Погледни ме в очите! Надежда ...

Оригинал: Rob Dougan - Clubbed to Death

Пенлива и шумна като плитка река -
навлезе в залива на живота ми...
Вля своите болки и отровата, трупана с тях,
и заяви, че са дребни и незначителни моите.
Поиска от всичко - като дете, изгубено в рай, ...

Всичко стана за секунди, така че Поли, която беше разумен, но не много опитен шофьор, не успя да овладее колата. На платното изведнъж бе изскочил таралеж, буквално изскочил, защото тези бодливи гадинки са много чевръсти понякога, колкото и на някои хора да не им се вярва това.
Поли бе карала с шейсе ...

Свърши виното.
Празна е чашата
на вината.
Пенливата съвест
е изпита до дъно. ...

Обичам те, защото те обичам -
нима е трудно да го разбереш.
Недей ровичка за изгоди тайни,
недей налага строги правила.
Остави ме да летя, да дишам, ...

Отчуждих те аз от себе си. А ти?
Може би... Та все се разминаваме.
Тръгваш си от моите мечти
сякаш беше лястовица бяла.
Аз за теб отдавна съм така - ...

Добър ден! Един билет за никъде, моля!
За първия влак. Не, без дата за връщане.
Мястото няма значение – нека е произволно.
Мога и права. Все едно ми е всъщност.
Все едно са ми пътят, студът и умората, ...

Молба
Докосвай ме!
Като вятъра в простора.
Като пресъхнало от слънцето небе.
Закриляй ме! ...

Отрони се и падна
последна капчица роса,
дървото сам-само остана
под безкрайно сини небеса.
Клоните прибра си бавно, ...

Кой каквото ще да казва,
аз държа сега на мойто.
Днес животът ме наказва,
но си вземам аз от свойто.
Затова сега живея ...

... но с теб е по-красив светът от всичко,
което някога сънувала си ти - сама,
и времето да хванеш като птичка,
от мен поиска, но кажи ми ти - кога, кога...?
Не искам в теб да се изгубя тъй отрано, ...

Пусна ме... Полетях, като есенен лист, ненужен, от клона.
Какъв наивник само бях, мислейки до последно, че заедно ще го направим. Как в една посока ще поемем с теб. Навън и нагоре - да летим на крилете на вятъра. Вплетени в едно, бродейки в пейзажа от чувства. Заедно, като огромен лист, единен и плъ ...

Годината е 2112.
Живеем след Апокалипсиса. Точността в календара на маите бе поразителна. Луцифер се възкачи на Земята. Нищо не можеше да го спре. С цялата си армия от Ада той докара само смърт и страдание. Само мъка.
Казвам се Гавраил. Бях един от ангелите на Рая, преди да отнемат крилете ми. Сега ...

Самотно
Липсваш ми! Неудържимо
всичко в мен те вика.
И крещи, и търси
най-милия ти шепот. ...

Ах, този поглед, изпепеляващ ме отвътре,
и тези устни, изгарящи ме отвън.
Ненаситих им се и още колко ли пъти
те огнища ще палят, негаснещи в мен.
Ах, тази гръд, с пръстите си галил я, ...

И казах: "Добре съм, дявол да го вземе".
С иронична смешка побързах да отвърна.
Това, което нямаш никой не ще ти отнеме.
И това, което не дошло е, няма да се върне.
И казах: "Добре съм", мъчейки се да повярвам. ...

Имаше дървета...
храсти...
и от онова шумолене типично за горите.
Привечер... може би към 9.
Хладно и се канеше да вали. ...

Твоята жена
Дали съм още твоята жена
или съм просто тъжна поетеса?
Мастилото е моята душа,
хартията - протритите завеси. ...

Наивниците се събуждат вечер
щом разумът им се успи.
Разяждащата самота ги прави уязвими,
мечти дълбаят в "умните" стени.
Загряват се от страст очите, ...

Аз съм жълто софийско паве
и приличам на кюлче от злато.
Притесних се от куп страхове
в туй протестно танцуващо лято.
Че се случи със мен прецедент. ...

... Едва ли бащата е бил толкова жесток, че да забрани на майката да отиде на свиждане на болното си малко момиченце, което лежало в интензивното. Тя твърдяла, че диагнозата била Магарешка кашлица и докторите се борели за живота ù!! Може би в началото на миналия век или преди Христа, медицината е „п ...

За мен това не е разходка,
а верен начин да съм здрав!
Форсирам своята походка
и мисля си, че тук съм прав...
Аз всеки ден се натоварвам, ...

Глупак, простак в очите хорски,
ужасен тип с характер лош.
Изглежда слепи бяха мойте-
не виждаха във него зло.
Приятел стана по случайност, ...

Сънувах го пороя. Изваля
за някакви си двадесет минути
върху ми целия Световен океан.
Провирах се под дрехата от струи,
обилно мокрещи. От водопад ...

ГЪСЕТО
Винаги съм си мечтал да се пусна по главната, облечен с бял костюм, бяла риза, с бяла вратовръзка и бели обувки, и да водя за каишка едно гъсе, но не бяло, а от онези, дето им викат неми и са дребни, тумбести и с къси крака, и дето като вървят, се клатят и казват гъ-гъ-гъ, май някои им викат ...