Отдаденост
За да си щастлива - Ти,
какво аз мога да ти дам?...
Сърцето ми е твое - знай,
душата ми и тя - докрай ...

Вдигни глава, аз искам да ти видя
усмивката, очите, радостта...
И всичко, може би, ще си отиде
след миг по своите места.
Светът от гордост ще се поизпъчи, ...

Някъде между редовете и думите аз се изгубих. Пишех без да знам какво, пишех само за да се успокоя. Беше безцелно лутане между редовете и думите, всъщност целта беше да излея напиращите чувства. Понякога единственият начин да се успокоиш е да излееш отровата, да се освободиш от самия себе си.
Когато ...

Тази сутрин се замислих над нещата от живота благодарение на един комар. Цяла вечер жужа над мен и не ме остави да спя. Сутринта когато се събудих, той все още беше там. И си кръжеше най-нагло. Но вече беше опиянен от победата си през нощта и беше забравил, че вече лети доста по-бавно и лесно мога д ...

Знаеш ли колко неща искам да ти кажа?
Знаеш ли, че мисълта за теб все ме гони по паважа?
Знаеш ли колко копнея да те имам?
Знаеш ли, че когато си далече умирам?
Задавам въпросите на огледалото, ...

Мечтите ще натиря във килер.
Косите си ще стегна в строга плитка.
Душата си ще скрия под чембер,
ще хвърля в огън бялата си китка.
Ще мина деветте земи пешком ...

Точно сега имам нужда
от твоята прегръдка.
Да почувствам твоето присъствие.
Както обичаш да правиш,
да ме прегръщаш и целуваш, ...

Измислената стая
Наблюдавам вашето щастие –
то е проза без рими – броите, купувате
тази играчка, онази кутийка брокатена,
куклена стая редите. На кукловода ...

Понякога ми стига да вали
и капките да падат по прозореца,
замислени за твоите очи,
нехаещи за времето и хората,
а дланите ми, пазещи те в тях, ...

Всичко наопаки
Днес не е модерно
да си честен и почтен
днес е модерно
да си подъл и откачен ...

Нищо не търся и не искам -
без теб мразя думата ,,Любов"
и не искам да обичам -
впиващата се в гърдите ми болка
ме кара все към теб да тичам! ...

Неподправена, чиста емоция -
всепоглъщащ и бистър поток
в мен бушува - нестихваща нося я,
утолявам ламтежа жесток.
Глад и жажда - за близост, за щастие, ...

Извикай ме със шепот на вълната морска,
или ме изкрещи със бурите прокъртващи.
При себе си вземи ме, да съм ти утеха,
когато ти залипсвам в небивалите сънища.
Извикай ме безгласен - вик пустинен. ...

И на себе си подшушнах,
след това те гушнах..-
и побегнах,
на ледът се облегнах,
каквото разбрах - не го осъзнах... ...

Да чува господ да не ти излезе дума,момче. Излезе ли ще я носиш до гроб, че и подире. Иди доказвай, че не си такъв, ако си нямаш работа. Нарочиха ме навремето за олигофрен и глупак, ей богу, такъв си останах и до днес. Колко лобут съм изял, за да ме вразумят и колко присмех съм претърпял, нямаш си н ...

Звезди проблясват тихо в мрака
разхлаждани от нощен бриз,
а порива самотен чака
като мъничък зелен филиз...
А боса стъпваш под звездите, ...

Беше привършил работния ден - пребледнял, копнеещ да дойде моментът, в който ще я види отново. Въпреки множеството им раздели тя все още вярваше че са един за друг.
Чакаше асансьора делящ го от работата и света навън. Капнал, реши да се обади на половинката си, за да си предаде не дотолкова отчаян в ...

ОБИЧАМ В ДЪГА
Седмоцветно днес се усмихвам
и създавам в стихче Дъгата.
Във вълшебно утро притихвам
и рисувам с думи цветята. ...

Понякога копнея да съм огледало
във стаята, в която спиш.
Не! Искам да съм огледало,
в чиито образ себе си да отразиш.
Ще се оглеждаш в онзи образ, ...

Аз оттогава много потъмнях.
Опразних се на пеперуди.
Прашец не ми остана подир тях.
И нещо някъде изгубих.
Във мен не кацат вече кораби. ...

Ако си сам, потърси ме!
Може и да съм до теб.
Ако си тъжен, намери ме!
Ще изтрия сълзите ти от лед.
Ако си болен, повикай ме! ...

Какво съм аз? Какво си ти? Какви сме ние?
С каква ли цел събра ни днес съдбата?
Дали един на друг сме отредени за отплата
за минали добри дела?
Дали изписал ни е някой на небето? ...

Аз съм само един тъжен остров
в есенното море на безкрая.
Загубено камъче от Вселената в архипелага на Нищото.
Няма го моето име - не съм отбелязан на никаква карта -
и в никоя книга за мен нищо не пише. ...

- Ще отида да видя Миранда. – казах на моята приятелка Джесика. Миранда беше моя приятелка от по-горния клас. Тя беше на 18, а аз на 17.
- Отново ли ще ме оставиш сама, Лия? – попита ме Джес с големи невинни очи. Винаги се разхождахме по коридорите на училището, но веднъж дневно отивах при Миранда, ...

Лятото прегръщало есента. Септември се усмихвал от календара. Дърветата започвали да сменят премяната си, окъпвайки се в огнени цветове. Нощите вече не били така горещи, а студеният вятър все по-често се разхождал наоколо. Щъркелите вече ги нямало, лястовичките също тръгвали на път. Всички прелетни ...

Чакам, дишам, а не чувствам.
Пея, плача, а не чувам.
Оглеждам, скитам, а не виждам.
Всичко минава, а аз не спирам.
Докосвам, галя, а забравям. ...

Ей живот, събран си в снимките безброй,
през годините художник бил си мой! -
Рисувал си със черно, с бяло, цветно,
чертал си дълго, бавно пъстроцветно!
Тук бебенце съм, с шапчицата бяла, - ...

Ти казваш, че много обичам да плача
и драми да правя за всичко.
Ти казваш, че нямам усмивка с която
да знаеш дали те обичам.
Ти казваш, че даваш ми всичко с което ...

НА КАЛЪЧ
Една работа, тръгне ли „на калъч” – зарязвай я! Туй от мен да го знайте, щото я чуйте тая:
Имаше една мома в махалата, още от мъничка спираше мъжките погледи. Нямаше и 13-ет кога напъпи, разцъфтя, а в пазвата ù две любеници завързаха. Дешка ù беше името, и си го носеше засукано и напето мом ...

Може ли да сте толкоз заядливи?
Герберите "не са" с дипломи фалшиви.
Работа голяма вършат
след като Кеймбридж завършат.

Романтична ли? Бях.
Преди няколко дълги живота.
Още помня - светът беше шарен
и лепкав на вкус
като захарна пръчка, ...

ЖИВОТ
Животът е лудешки танц,
всеки го танцува с реверанс
и там догонва той мечтите
или проклятието на съдбите. ...

Виж, Миле, аз съм безпощадно възмутен от ситуацията. Значи, казвам ти, от скоро съм в тая София и хич не съм доволен! Слушай сега какво ще ти разкажа. Една вечер, началото на септември, края на хубавото, топло лято, си хващам аз влака към Плевен. Викам си, я да върна старите времена назад и да си вз ...

Правилата на играта
-И повече откази не приемам! Стига си се оправдавал с тази твоя работа, че не сме се виждали от по-миналата зима. Последния път ние бяхме у вас, сега е ваш ред! Казвай за кога да го планираме? - сърдито нареждаше приятелят ми в телефонната слушалка.
Прав беше, да му се не види! П ...

Двамата седнаха в едно кафене. По същото време, на друго място, далече оттам, Лудия беше с руската си приятелка.
„И ако тава не е ирония на съдбата, не знам какво е!“ — помисли си Симона.
— Много си концентрирана… За какво мислиш? — наруши тишината Владимир.
— За нищо.
— Не може да бъде! Познавам те ...

Копнеж
Аз искам да си с мене,
при мене - да си Ти!
Аз искам да те стопля,
при мене - остани! ...