Обичам тишината на нощта,
безкрайната пътека на луната,
разкъсващата мрака светлина,
разпукването нежно на зората,
шума на вятър в пръснати листа, ...

Когато предизборно мръкне
и сънен народът заспи,
партиен противник да гъкне –
пожар компроматен гори!
Цапотят се с кал политици, ...

Казват – любовта радост носи на всеки,
а аз все правя грешки...
Най–неподходящият винаги избирам
и така сърцето си на страдания обричам.
Искам слънце в живота ми да заблести - ...

Сами избираме кои да сме, всъщност все еднакви. И да си никой възможно ли е? А струва ли си да си някой? А когато никой си, нима не можеш ти да бъдеш всеки? Въпроси все без отговор, а струва ли си и да отговаряш? В този свят да си някой значи всичко, а реално те са някои с ничии лица. Прикрита същно ...

Незнайно как веднъж
за мен съдбата се погрижи:
след тежък кръговратен дъжд
любимата жена аз виждам.
Добра и най-желана ...

Бъди доста луд и се радвай
на малки красиви неща,
защото животът поднася ни
изненади с горчиви неща.
Бъди откачен и рискувай, ...

13-и
Тринайсет се смята за лошо число
според вярвания на мнозина.
Тринайсти ни събра в едно –
мен и другата ми половина. ...

Не мога да те гледам повече така...
изтрий следата, по която тръгнах,
от очите ти, живота и страха,
заради тях в човек без тебе се превърнах...
Мечтата ми, неизживяното и аз ...

Прощавайте! Ще стана утре рано...
Ще метна работата си през рамо...
Живота си отново ще живея.
И семето на Любовта ще сея...
Красавицата спяща ще пробудя, ...

МИЛОСЪРДИЕ
Кален, селски път
пресича главното шосе,
като река без плът,
в калта се къпеше прасе. ...

В цвета на пролетта ли влюбвам се
или във полета на сини небеса?
Магиен миг в живота ми прокрадна се,
да ме подсети, че съм ветрена жена.
С прегръдката на полъх ме докосна, ...

Една книга от новите издания струва средно 10-15 лева. Това никак не са малко пари. Има хора, които не биха могли да си позволят книга. Парите от нищожните им заплати отиват за храна, лекарства. За материален глад и здраве. А какво остава за душата. И душата е гладна. Но пари за храна за душата не с ...

ДЖЕРМАН
Отгледаха го в една срамежлива къщурка, която се беше сраснала с планината, наполовина гушната между дърветата, наполовина ококорена към шосето, което криволичеше току пред нея. Очите му биваха ту жалнозелени като листата на околните клони, ту острозелени като очите на разярена дива котка. Т ...

Жеравите викат:
-Пика ни се, пика!
Откато от Африка
сме излетяли,
нийде не сме спряли, ...

Аз не пиша, а просто живея
и стихът ми е пълен с живот
като онзи светлик полилеен
над изгубен и търсен кивот.
Аз не дишам. По пътя си грешен ...

ДУМИ
(посветено)
Гръдта му е земя на хищни ветрове,
мълчи и диша тежко в нощта
и лаят псета със човешки гласове, ...

Седя си тихо до прозореца
и гледам аз света в захлас.
И мисля си как с песен хората
забравят всичко край тях.
Поглеждам двама старци, ...

Наближава важният изборен ден.
Гласувай за банкянския "супермен"!
Ако искаш да плащаш плосък данък
и да ти вземат от уста последния залък -
пусни за генерала мафиот бюлетина, ...

Тя беше красива, умна, забавна, изпълнена с такава доброта, че всеки можеше да я манипулира както си иска. Наивна и тъй мила - това беше тя. Естествено, всички я обичаха, или се правеха - това не е ясно. Всяко момче в малкия град я харесваше, всеки искаше да я има, да докосне тъмните ù коси, да усет ...

Скъпо сърце, ще те пазя...
Ще се науча да те пазя, сърце!
Ще се науча да бъда студена,
ще се науча да не бъда дете,
а той да не е моя Вселена. ...

Далече сте, приятели, сега.
Делят ни километри разстояние.
Не бива да изпитваме тъга,
щом всеки следва своето призвание.
И пак се връщам в спомените наши, ...

Изпий бокал с червено вино,
със чаша вино - с мене се прости;
махни за сбогом на миг отминал
и ако можеш - след туй ме забрави.
За мен ще си винаги болка в сърцето, ...

Разпни ме насред литургия.
Пусни злокобната магия.
Хвърли ме в бездна вулканична.
Убий ме с мисъл лаконична.
Но днес не ме напускай, мила! ...

За любов е лесно да се пише!
В сърцето ти се раждат нови светове.
С крила политва бяло кокиче,
понесено от буйни ветрове.
А как да я опишеш самотата... ...

Мерна рекламната брошура на самия край на бюрото си, крепеше се направо на магия. Ако не беше там, едва ли щеше да я забележи сред царящия хаос наоколо. Искаше всичко да му е пред очите и на бюрото нямаше празно местенце игла да сложиш, но изрично бе забранил на чистачките да се доближават до него. ...

Знаеш ли, искам да бъда твоя желан гост в сърцето ти - чакания, жадувания от теб! Иска ми се да съм близо до теб и да те гледам така, все едно се потопявам в лъчите на хоризонта! Да "погледна" през твоите очи и да видя света през тях, да вникна в смисъла на мечтите ти - там, в твоя свят! Да разбера ...

Аз своите грижи оставих във къщи
и тръгнах да търся в полето покой...
Природата мен тук в човек ме превръща.
Без всякакви "изми" светът тук е мой!
Блажено отпуснат, лежа на тревата... ...

ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ
Събрах най-близките – една дузина.
До ръбчето напълних всички чаши
с христова кръв – червено тежко вино;
разчупих хляба... ...

В памет на Анджи... нашето криво рамо, без което нямаше да има кръг от четири биещи сърца ❤❤❤❤
Вълнуващо е, че сме способни да се доверим на хора, които изобщо не познаваме, не сме виждали и вероятно никога няма да видим!
“По повод шеговитата реплика на Дани, че ние четиримата не трябва да се виждам ...

Сутрин е. Наско влиза, носейки кафе с едната ръка,
лале червено в другата държи.
Поднасям първо цветето на теб,
кафето оставам настрани.
Твоите красиви очи пронизват моето сърце. ...

Красив свят,
щастлив живот.
Това ли е сега
нашият подход?
Да живееш ти там, ...

Какво на хората им трябва? Топла дреха?
Не! Те голи ходят с голите си мисли
и всеки търси твойте да намери.
Какво от туй, че чужди са... без смисъл.
А друго? Топла супа? Не, не мисля. ...

„А нощем, във един и същи час, сме заедно под цъфналата вишна.
На дъх е столицата от Бургас... Не вярвате ли? В стих ще го опиша...” (P.\\//.S)
ГОБЛЕН
От месец-два не зная точно как
перото си оплетох със конци. ...

Автобусът на лятото подрани с поне около час и половина (галактическо време) и ранното му пристигане на централната априлска автогара изненада всички, освен жаркото ухилено слънце, което беше прекалено заето да мастурбира, наслаждавайки се на собствените си отразени в палавите речни води пищни къдри ...

Една малко дълга част от новия ми роман с работно заглавие "Антина".
Заредиха се усилни дни на работа от сутрин, та до късно вечер. Наред с фамилията се трудеха и много сезонни работници, надошли от освободените, но опустошени краища на отечеството. Те живееха във външните постройки край градините и ...