Красив сън.
Сънувах те,
до мене ти седеше.
Беше красиво.
Прегръщаше ме. ...

И ми липсват очите ти,
липсват точиците в тях,
липсват лъчите им,
липсва кехлибареният цвят.
И ми липсват косите ти ...

Благодаря за всеки светъл ден,
в който мога да обичам!
Благодаря за всеки полъх споделен
и за това, че мога аз да тичам!
Благодаря за моите мечти ...

Ти ме чакаш - претворила самотата
в пустиня от небесни сетива...
и пристъпваш, плахо, по път обратен
и не чуваш - викам те: Ела!
Малко късче се отронва от дървото - ...

Гледай ме
Гледам те, ти си моето огледало.
Оглеждам се в теб, слава Богу, още нищо не е заспало!
Постоянно се вглеждаме един в друг, мислим си само за едно:
Дали ще доживеем да бъдем един до друг или животът няма да ни позволи да сме заедно? ...

ХРИСТОВА ВЪЗРАСТ
На 33 години вече, без дом -
дори без пукната пара -
със спомена от радости далечни
от юношеската ми синевина... ...

Нощ в гората
Случи се да пренощувам
с група дървари в гората,
огънят силно бушуваше,
тихо шумеше реката. ...

Сега разбирам -
аз съм твоят пясъчен замък,
който дълго, дълго си изграждала мислено...
Мъжът, за когото ерозията е непозната
и когото за кратко, ...

Не. Нямам дух на състезател.
Ни вярвам в забранено чувство,
ни в дълга радост... Не сълзата
пристига да остави пустош...
Стърчи с носа на Буратино ...

68-ма бригада от войските Сухопътни
поискаха пари на загиналите за свобода чест да отдадат.
До такава степен се оказаха безпътни.
Тия ли за България живот ще дадат?!
https://sites.google.com/site/demokraturailidictatura/home

-Да пробваме с H5N1, може и да стане.-каза Вени.
Ефектът бе страшен. Свръх човека започна да се гърчи, да повръща и накрая умря.
-Това е. Много си добра.-каза Иван.- Съжалявам, че не те взех по-рано.
-Благодаря.- каза Вени.
-Сега да отидем да вземем и други индивиди за проби.-каза Ники. ...

Дъждът се стича по мръсния перваз,
чертае своя кратък път.
Часовникът показва все един и същи час,
може би, защото е във влажен кът.
Прахът покрива скелета на щорите, ...

О, чуйте ме, мъже и дами,
защо аз пиша епиграми...
За тия, гдето са на власт,
а и за всички опоненти,
за хората ни, като нас. ...

ЮНСКИ ИЗГРЕВ
На хоризонта острието сряза
небесната прозрачна синя плът
и плисна светла слънчева фантазия,
и утрото пое по своя път... ...

Вплела ръката си в твоята ръка,
безмълвно се вглеждам в очите ти.
Прегръщам те, моя красива съдба,
с топли пръсти докосвам косите ти.
Откраднати мигове, после покой, ...

Засвири, Музиканте, мелодия нежна!
Бавна! Ефирна! Като прашинка снежна!
Запей! Нареждай верни думи
за другари, изпитни и друми...
За седенки, за моми и глуми! ...

Защо той не приличаше, а вярвах?
Във случайна среща и усмивка непозната.
Защо ли вярвах във надежда преборена от суетата?
Защо ли вярвах на инстинкти създадени така – за проба?
Магия, конкурирана от дрога. ...

Защо ме ти раздираш,
изстрадалото ми сърце убиваш,
ти моя страстна болка,
сайбия на душа ми гòрка.
Ти не можеш менe да сломиш, ...

Любов: Чувство, което трябва да е не само причина за брачните взаимоотношения, но и следствие от тях...
Мама: Задължителна трета страна и геополитически фактор във всеки един спор от брачните взаимоотношения, както и база за сравнителен анализ на женските кулинарни умения.
Наносекунда: Мерна единица ...

Обичаш ме... ненамерил още своето сияние.
... И аз те обичам, блестя,
но не с искрите на звезда.
Любовта за мен е ново начинание.
Искаш ме, ала си тъй неблагодарен. ...

Кажи, сърце, защо се влюби точно в него? Защо избра да страдаш и кървиш, нямаше ли капка гордост? Защо за него продължаваш да тъжиш? Защо си толкова неспокойно, когато го видиш ти, защо с него са свързани всички твои трепети... Какво направи той с теб, че когато го видиш, ритъмът ти се учестява, а в ...

И всеки път, когато във стаята ти влизам, сърцето ми се свива,
И празното легло, и спрелият часовник по малко в мен убиват.
И виждам, че те няма, но пак необяснимо очаквам да те видя...
Дори да е измама... и думите не стигат... и времето не стига...
И всеки път, когато животът ми поема във своята по ...

Къде си, майко моя?
Да те прегърна!
Да ти промълвя!
Че вече се научих аз
какво е да страдаш... ...

сугестивност
Като риби мълчим. Между нас е планктон
и водата тежи – пресолена от вторници!
И не знаем как в тая тегава шир
глътка въздух да вземем свободно... ...

ЩРИХ
В сърцето ти, аз зная, ще остана,
когато изгревът ми в залез прегори...
Там времето стрелки и цифри няма,
в гърдите ни дълбае и твори! ...

Там, където всичко се топи
и смисълът се губи бавно,
там започват твоите очи
и в тях изчезвам плавно.
Там, където започваш ти ...

Ти влезе леко с' стъпките на вятъра -
нежен повей, тиха музика.
С криле
докосна книгата на масата,
душата ти се рееше из стаята. ...

Ти сякаш огря ми не само сърцето,
ти, дето приличаш на златна жълтица,
ти, звездице, светуваща в небето,
където там си звездната кралица.
В нощта душата ми радостна грее, ...

Огледалце, огледалце
„Огледалце, огледалце на стената, кажи коя е най-красива на Земята!“ Нали така се пишеше в една известна приказка?
Толкова красива жена! Дали с макияж, или без, дали с копринена рокля, или с памучна пижама, тя беше красива. Беше взела най-божественото от природата. Черната ù дъл ...

* *
Предстои ми най-напред среща с директора на Центъра за научни изследвания в Кайро. Абдула вече ме чака във фоайето на хотела, за да ме придружи. Не след дълго вече сме в кабинета на Шейх Амал.
Директорът на Центъра е необикновен човек, който покорява както с богатата си ерудиция, така и с безупр ...

Събуди се преди изгрева. Пак не бе могла да спи.
Стана и отиде до кухнята. На хладилника имаше бележка от майка ù. Пишеше ù, че ù се е наложило да тръгне спешно и че вечерта ще закъснее. “Нищо ново под слънцето!“ помисли си тя. Хвърли небрежно бележката на плота и се зае да си прави кафе.
Напоследък ...

Андрей нервно се оглеждаше на спирката, допушвайки цигарата си. Днес не му бе ден. Твърде много неща се струпаха тези две седмици. Гневът променяше цялото му излъчване - стойката, лицето. Ето че накрая автобусът се зададе бавно откъм края на булеварда. Той бързо изгаси цигарата и разтри замръзналите ...

Един хубав летен ден
беше най-скръбния за мен.
Много сълзи аз пролях,
да не е истина мечтах.
Загубих баща си млад, ...

Затишие
Къде се изгубихте, мои минути,
с ухание, цвят и привличане?!
Къде разпиляхте се, мигове влюбени,
в необят многоцветен обличани?! ...

Орисницата на съня
(на всички деца страдащи от епилепсия)
Очи притваряш, леко и за сън
потрепват мигли - детско уморени,
стоя до теб, а сякаш съм навън ...

Главица лук обелих вкъщи.
Палтото ù свалих на стола.
Тя взе да се люти и мръщи -
остана си по камизола.
След туй сълзици едри рони ...

Пред нас е седемнайс’ти май,
пред нас е този славен, страшен ден!
И ние сме лице в лице
със вечния си спомен
в незатихващия му рефрен. ...

Художнико,
Ти любил ли си поетеса?
Рисувал ли си допири и страст?
Извайвал ли си мойте кичури несресани
и диханията, пропити със екстаз? ...

Хармония
Нещо мистично стои
във времето и пространството
и чака точния момент да се случи.
Леко подбутване. Капчица смирение. ...

За малката светулка
Угасна и последната светулка.
По навик приюти се
в шепата ми
и умря. ...