Нощта бе нежна. Като разпилени нотни листове по пода. Като разлята чаша от вино по белия чаршаф. Нощта бе различна. Обвита от мирис на пури и скоч. Нощ, в която щеше да се случи нещо. Тя се огледа още веднъж в огледалото. Годините минаваха неусетно, а с тях изчезваше и чувството ù за срам и неудобст ...

Бурята
донесе есента,
хладна и дъждовна
като мъка.
Не можа ...

Седеше на полицата толкова отдавна, че съвсем го бяха забравили. Невзрачен пакет, колкото половин кутия за обувки, опакован с твърда сива хартия.
Служителката намести очилата си и погледна с досада новата пратка. Не спираше да се учудва колко небрежни са хората в днешно време. Целият куп беше от сно ...

Някъде там
спира ме
споменът
тръгвам назад
вслушвам се ...

Разтърси ме един внезапен смисъл...
Усетих как ме вдигна на крака...
И тръгнах.
Тичах даже, без да мисля
за нищо друго. ...

Във лунна октава,
под звездна дъбрава,
нощта се снижава
и в миг заиграва
валс... до забрава. ...

"Кога ще умреш?!" Този въпрос ме преследваше като рекламен банер в почти всеки сайт, придружен с картинка на Смъртта, усмихваща се зловещо. Все избягвах да натисна върху банера, накрая любопитството ми надделя и го направих. Цък! Започна дълъг тест със здравни въпроси: Има ли хипертоници в семейство ...

Живеем... Колкото да кажем „раз”
и вече няма ни.
Какво оставяме след нас -
в това е драмата...
Добри дела и честен труд ...

Подари ми смях... във очите ти...
Щом го зърна изчезва тъгата.
Забрави за среброто в косите ни...
И за болките в колената...
Подари ми любов, днешна ...

Ти знаеш ли как ти личи, когато си плакала?
Плътта по скулите като тесто е бухнала.
Отдавна втасала, тъй дълго чакала
да бъде искана,
да бъде вкусена. ...

От Тук от Там
за яд и срам
Времена и нрави
От отдавна сме в моден ритуал -
хем да се четкаме, хем да си правим кал. ...

Хоризонти да искаш пред мойте очи!
И слънца ми блещукат в косата!
Из спокойните нощни бургаски вълни
най-красиво се къпе луната!
Под лазурното синьо тракийско небе ...

Едно кокиче
върху слана,
като момиче,
като жена...
Замръзна бяло, ...

И чакам...
Повяхват нецъфтели в очите ми
цветенца бели.
И чакам някой
да ми набере кокичета... ...

Момиче, не си отивай!
Сега какво ли ти стана?
Сълзите ми не проливай.
Не мога аз да те хвана.
Различно бе преди ден – ...

Поеми на По и картини на Бош.
Луната е слънце, а утрото - нощ.
Неонови ласки.
Порой от звезди.
Аз и ти, аз и ти - ...

Навярно някой друг
ще сее макове
ще изучава Андромеда
ще се прицелва в атоми
и Космоса ще гледа ...

Компромисите, казваш, не познавах,
но правех всичко винаги за теб
и без да обещавах, изпълнявах
мечтите наши ред по ред.
Но ти реши, че съм те пренебрегнал, ...

Пише ти твоето пролетно момиче -
по случай твоя ден рожден.
Не мога да ти поднеса кокиче,
но поднасям ти част от мен.
Пожелавам ти много здраве, ...

СТРУНИ
Щом тъжният вятър китарата стара
с напукани устни целуне,
прозвънва самотната стара китара
и шепне, ...

Понякога, когате стане тесен пътят
и стръмен, и трънлив, нелек...
тогава вярата, превърната в утеха
ме води, като святия завет.
Ръце протегнала за трудното се хващам ...

Родих се в далечната 1936 г. Семейството ми бе известно и богато. Имах много сестри и знаех, че всички ние сме предопределени да бъдем харесвани, обичани и желани. Баща ми, Кристиан, бе отдаден на работата си. Аз се радвах на живота, който ми бе дал, на съвършенството, с което ме бе дарил. Тялото ми ...

Когато вечерта заспивам
ти идваш кротко в моя сън.
А през деня ми самодива
от сънищата тръгва вън
и с мен навсякъде се скита, ...

Любов, каква красива дума.
Какво ли значи тя!
Това е да сме двама
дори накрай света.
Какво се случи! Кой ни ...

Ще излъжа.
Не мисля за тебе.
Творя тишини
под чужди обятия.
Сутрин разлиствам очи ...

Вали.
Навън е есен,
а във душата загорча.
Боли ме
от надгробни песни, ...

Тъга
Да бъдеш на топло с мъртва душа,
със сиви коси от коприва.
И жилите тънки да прерязват плътта
с усмивка и немощна сила. ...

Валеше, лутах се навън,
разхождах душата си плаха,
пак стигнах до твоята стряха,
а може би всичко бе сън.
За последно реших да се върна, ...

Пролет
През пролетта всичко е красиво,
дървета със цветенца са покрити.
През пролетта нищо не е сиво,
защото зимните нотки вече са изтрити. ...

Остави ме да вярвам, да тичам, ума си да губя…
Не, не ми пророкувай, за теб запази мъдростта си!
Аз летя до възбога, когато най-лудо се влюбя,
че напира кръвта ми и буйно кипи в дързостта си!
Не, не ми пророкувай, когато обичам съм щура…

Любовта е вяра,
Разтвореният цвят
грейнала в надежда
и стършела приема
за любов. ...

От рухнали въздушни кули
на минали илюзии, мечти...
Напук на всички хорски хули,
градя стени срещу отровните стрели.
От стъклени разбити замъци, ...