О, как боли, когато си отива някой,
ох, как боли, кърви, разкъсва безпощадно,
но най-боли, че просто наблюдаваш,
не можеш да помогнеш ти!
Не стигат думи да опишеш, ...

За кой ли път от Ангелите прах
посипа ни се свише на главите
и аз мигът, свещеният, проспах
да зърна ореола на предците?
За кой ли път кометите над нас ...

въпросите, които те измъчват,
спомените, които те гнетат,
тръгвай, просто тръгвай...
не мисли
и не тъжи - ...

Просторна слънчева поляна
планинска свежест разпростряла
пред величествени върхове.
Пролетни цветя уханни
нарциси и минзухари ранни ...

Тиха тъмна нощ.
Няма луна, нито звезди.
Снегът се белее в тъмното синьо.
Вятърът вее край всички комини.
Тъмно е. Мина полунощ. ...

Сцена
Аплодисменти
като дъжд
след душевен пожар.
Необходими, ...

Мъжете в живота ми бяха за мен като вино:
имаше сладко Порто и тъмен Рубин,
имаше слабо Розе и екзотично Пино,
имаше скъпо Мерло и плодов Шенин...
Ти ли? Ти за мен си Мавруд: ...

ТЕЖЪК ДИАЛОГ
Седнах вън сама на двора,
очи затворих, замълчах,
но нещо в мене проговори
сърцето ми... не го разбрах. ...

Чашката с млекцето
взе, че се разля!
Сам ли сторих тази
глупава беля?
Мама ще се скара! ...

Ален е пътят му,
очите присвити,
не в дуго, а в пътя намира покой.
С ръцете си груби
той стиска звука си ...

Една прекрасна нощ безлунна,
в разгара на игра безумна,
под каменната скална арка,
в екстаз от танц под небосвода,
в прегръдка в листенцата на роза, ...

Защо така ми се римува?
Не ми се отдава ми се струва,
но весело ми е сега, ще се възползвам на мига.
И така започвам мойта рима,
да се поразсмеем двама-трима. ...

спомням си за нелеките съдби
на предишни лодки и лодкари
отплавах без посока но кажи
дали един със друг ще бъдем цели
знам само - по-светъл е деня ...

Джон лежеше в мръсната тясна уличка. Това не беше обичайно за него, тъй като той не беше нито бездомник, нито пияница, за да лежи по такива неприветливи места, всъщност Джон не лежеше по свое собствено желание в мръсотията, мрака и голямата локва негова кръв. Огромната рана в областта на черния му д ...

Тази нощ не искам да говориш...
Просто стой до мен и помълчи.
Очите сини искам да заториш,
само сърцето ти да чувам как тупти.
Искам да е тихо. И безумно. ...

Излияние
В лицето ти намирам това желано мъжко изражение,
убива ме и хвърля ме в прегръдките ти за спасение.
В усмивката ти тихо се разтапям,
тя ме побърква, копнееща в нея се потапям. ...

България
Късче земя, напоена
със сълзи и кръв.
Ласкаво море
и бистра планинска вода. ...

Защо ме гледаш с тези очи,
обещаващи толкова много?
Защо ме прегръщаш с тези ръце,
изгарящи плътта ми?
Защо ми говориш така сладко, ...

На клада от обич
изгорях с буен пламък.
Изстрадах любовта си
на изминалите дни.
Не искам вече да обичам. ...

Върви. Не ще ме видиш вече.
Щастието очаква те навярно
там, де някога се врекохте.
А аз ще се сбогувам отдалече.
Върви. Навярно утре другиму ...

Нощ звездоока сенки приласка,
залюбени от огъня първичен.
В сумрачна влага с есенна душа
залутан бил е споменът безличен.
Избликнали са свян и болка ведно, ...

Равновесие
Бог създал мъжа от кал,
а жената от реброто.
Дяволът не закъснял
и вселил във тях и злото. ...

… изповедта на червената Луна…
Обичам сонатите. Лунните.
Ако ме свирят твоите пръсти.
Преминаха сенките. Като хуни.
Събрах сълзите си. И отново възкръснах. ...

И ето, затихнали сме пак
пред малкия екран на тази машина,
вперили поглед в стая, изпълнена с мрак,
стая, но за нас така жива.
Думи се леят, сърцето тупти ...

Дори на дупчици да стане в мен душата.
Сърцето да пулсира за последен път
и да прогният от влагата очите.
Не искам да те имам. Нямаш в мене кът.
Във който да те скрия обичан и надежден, ...

Мечтите, казват, сбъдват се на тоз, дет′ вярва в тях,
но уви, с мен далеч далеч не случи се така.
Години, дни и часове все теб чаках,
твоята прегръдка, твоята целувка... милувката дори,
останаха ми само напразните мечти. ...

МАЙКА
Защо навела си глава?
Защо седиш сама?
По бузата ти спуска се
сълза ...

Есен
Дървото пуска свойте листи
по влажната земя.
Така хем то се чисти,
оставя хем следа. ...

Излезе народът. Надигна глава.
Ограбен, обрулен, изсмукан до грош.
Да сваля властта.
Проклина живота си лош.
Излезе. Размаха юмрук. ...

ТРЕТИ МАРТ
Тази дата е белязана със знака на величието в живота на нашия народ. След нея България отново възкръсва от пепелищата на робството и връща своя статут на самостоятелна държава. Но пътят до тази свещена дата е дълъг и трънлив. Той минава през закътаните планински манастирчета, за да запази ...

Не мога да спра да давам
и за себе си да нямам.
За цигара и кафе време имам рядко,
но давам ли, давам.
Така пò ми е сладко ...

Свобода. Не мечтаят ли всички хора за нея? Не твърдят ли постоянно, че искат да бъдат свободни? Но какво всъщност означава това, в какво се изразява усещането за свобода и можем ли да я постигнем?
Хората постоянно търсят свободата, чакат я, понякога я гонят. Като че ли тя е животно, което могат да у ...

За очите
Аз имам сляп
баща,
не ме е виждал
от години, ...

Когато нощем тихо идваш
и стъпките отекват в мен,
постой да те погледам,
тъй както преди време.
Когато нощем съм сама ...

Tи вярваш ли, че за омраза сме родени?
Че злобата е най-добрата ни черта?
Че недостатъчно бездушни сме, студени?
Ти искрен ли си? Вярваш ли в това?
Ти вярваш ли, че завистта е чудодейна, ...

Светът си е тоя, който го знаем. Хубав, лош; грозен, прекрасен; идеален, несъвършен; обречен, единствен, но си е нашият. С каквито очи го погледнеш, такъв ти се струва. Може едно място за един да е дом, за друг - затвор, за трети - отбивка и т.н. Седя в неделя сутринта на сянка под кестена пред мага ...

Предопределени завинаги от приемствеността.
Поели захласнати пътя на разума.
Изгубени сред прелестното изобилие.
Ние никога няма да се срещнем.
Взирайки се през стъклените лица ...

Открехвам вратата на малката църква,
със сводове ниски, от камък стени.
Вътре ме чака история страшна,
написана с кръв и много сълзи.
И сякаш долавям воплите жални ...