Вечерята мина в дълги разговори и шеги - нещо, дотолкова одобрено от Кунтиг, домакинът на трапезата, че той самият се бе превърнал в най-дейния им привърженик. Мейвин се подсмихваше скромно от стола си напълно еднообразно и си личеше, че духом е другаде. Велклиг размахваше гарафите и пълнеше бокалит ...

Напускам бавно света на суетата...
в уличките пусти спомените свои аз укривам.
Преминавам като полъх сред тълпата,
а най-скъпото в сърцето си прибирам!...
Ръцете ми превръщат се в криле на птица, ...

Смрачи се. Вятърът както всяка вечер започна с монотонното си свирене и отвя опадалите и пожълтели листа от мократа тясна уличка. Последните файтони прибираха закъснелите жители на селото, а луната се опитваше да се подаде зад гъстите облаци, които бяха покрили небето над китното селце.
Скоро къщите ...

С ръждясала броня, накуцващ от болка,
но пак все към нея върви,
а тя е прекрасна, на главата корона,
лицето ù бледо краси.
Обичат се двама, от тук до звездите, ...

(из цикъла "Вицове в рими")
След хиляди години самота,
от своя трон, величествен и стар,
Бог слезе, за да види по света
какво се случва. Взе си за другар ...

Овали
Понякога ръката ми
е ръб на мида –
порязва и боли до вой.
или дъга, покров извит, ...

Ридая вътре в себе си, усещам, че
заглъхвам в непосредствено съмнение,
но впивам нокти в костите и вените
на старото си пълно недоверие.
Събарям го. А как тежи то. Тонове! ...

Една мечта, обгърната в копнеж,
една мечта и реална, и фалшива.
Една мечта, отвеждаща ме там далеч,
една мечта, с която да се чувствам жива.
Една мечта - тъй тягосно обречена, ...

Скоро щеше да настъпи моментът. От няколко дни усещането се беше загнетило в нея и съвсем скоро нямаше да има вече избор. Тялото ù и сега не ù се подчиняваше, както в началото. Цената на безсмъртието беше жестока. Нямаше представа на какъв принцип се случваше. Можеше да минат осемдесет години, но мо ...

Ще ме мислиш... и след много време,
когато ти си тук, а аз в безкрая,
обещай си този път да не потръпнеш
при мисълта за любовта си със оная.
Накарай кожата си тихо да кротува ...

Есента дойде в моята душа
и дъжд пороен заваля.
Мъгли сърцето ми обвиха,
студове вътре в мен
гнездо си свиха. ...

Тази вечер беше поносимо тъжна. Ти не беше мърдащ кактус в корема ми, а по-скоро информационен шум. Жужеше ми, а аз си слагах тапите за уши. Няма те. Няяяяма. Но, естествено, разплаках се. Съвсем за кратко и точно на вратата (врата и праг винаги значат колебание). От мен висяха телата на думи, които ...

Консенсус
Невинаги в живота можем
на всекиго да угодим –
дори геройски труд да вложим,
не ще проблема разрешим. ...

Чакам те. Ще стане полунощ.
Ще светнеш в зелено на екрана
и ще се превърне ужасът в разкош,
и ще знам защо съм останал.
Чакам те. Целувка да пратиш, ...

При себе си не мога да те спра -
отиват си очите ти, ръцете ти и думите.
Различните посоки ни захвърлят
във въртележката на дребните ни страсти.
След пълна вечер сам и дълъг денят поема своя път... ...

Сменяме много имена в търсенето на едно. Чисто и просто – щастие.
Някъде там търсим нещо изгубено. Винаги ще го търсим, защото все няма да знаем какво е то. Залез и изгрев ще се сменят. Ще е още един ден повече или още един ден по-малко. Слънцето ще си отива, а с него и очакванията ни. Въпреки това ...

Айде сега, хубава работа! То си е ясно, че идеални хора няма, ама някои пък са толкова тънко обидни - една дума да им кажеш, и веднага те нарочват за критикар. Абе, комплексари. Вместо да се замислят и да коригират недостатъците си, наежват се, начумерват се, и като почнат да ме плюят...
Та тази дум ...

Към шампиона
(Посветено)
Пътека към птиците, стръмна, нагоре,
намери и стъпи на острото – сам.
Въпросът най-труден пред теб е отворен: ...

Дълго ли, любими, чака
както всяка вечер?
Мракът си облича фрака,
отеснял му вече.
А звездите си обличат ...

Целунах го почти като на кино!
Моментът бе достоен за сюжет
на следващия филм със Анджелина.
О, устните ми бяха като мед!
Прегърнах го - да литне до тавана ...

Обходих с мислите си
в танца на нощта земя.
Търсех изгубеното пламъче
на любовта сред самотата.
И веднъж под лунната дъга ...

Жаждата за чиста пролет,
чувството ми за вина,
като птиците след полет
търсят свойте имена.
И защо така отрано ...

По душа съм само на двадесет и четири,
физически - на почти тридесет и седем,
по знание и мъдрост – на светлинни години.
Сега, когато съм готов да ти дам всичко
или всякога, когато пак ще е същото, ...

СТУД
Тук клоните са в лед
и в лед – дърветата,
и лед сковава храстите крайпътни.
Не дъжд, а лед се сипе от небето – ...

Събличам се и хуквам гола във нощта.
Луната ме обсипва щедро със сребро.
Блестя, разхождам се навън сама
и сякаш търся нещо, но какво?
Дорде петли захванат свойта песен, ...

Какъвто съм, такъв ще си остана…
Не търся по-големи труфила!
Стоя пред нивата си не орана…
Да почна ли, или да спра?!...
Какъвто съм… Такъв и ще остана… ...

От утре, вместо вечното “Здравей!”,
ще ползвам обръщенията ваши.
Ще кажа аз едно “Сенсей ни рей!”
и бързо ще премина към “маваши”.
“Уширо” аз не зная в този бой. ...

Изгаряща любов. Болезнена раздяла.
Животът продължава монотонен, сив.
Във клетка се превърна стаята ми бяла.
По устните ми тръпне вкус горчив.
С илюзии залъгвам пак душата. ...

Музика и изпълнение : Иван Дракалиев
24.12.2012
Амстердам

Да вярваш в доброто е даденост,
а аз съм синоним на поквареност.
Мразя да обичам и мразя -
тънки размити граници.
Вечерям сама на свещи ...

Не вярвах, че умирала надеждата.
До днес. В краката ми умря!
Изглежда я застигна неизбежното -
изчезна, разпиля се, изгоря...
Разбира се, изпратих я с мълчание - ...