Не, аз няма и днес да рисувам
без цветове върху бели платна,
като влюбен мак как ме целуваш
и като вятър как милвам те аз.
Да, каквото аз трябваше, сторих ...

Награбил тишината Севернякът
опитва се да я целуне и пречупи,
но тя изплъзва се от хладните обятия
и се промъква под прага на юни…
С пороен дъжд насилникът доказва, ...

Надвисналите облаци-тъга
невинаги се сблъскват и вали.
Докосната с приятелска ръка
и най-лютата рана не боли.
Дори да няма изход - има вход. ...

Нямам майка по име Мария,
затова все я карам през пръсти...
И баща ми не беше светия,
та поглеждам с насмешка към кръста.
Но пък кръста си – грешен и кален, ...

НА РОЖДЕНИЯ СИ ДЕН
Не знам прибавих ли една година към живота си,
отнех ли му безмилостно една,
но когато се потърсих върху нивите на глобуса,
намерих се във същата бразда, ...

Липсва ми гласът ти... Липсва ми усмивката ти, която ме кара да вървя щастлива по пътя. Липсва ми блясъкът на очите ти, който сияе дори и в моите сънища... Липсваш ми ТИ!!
Липсва ми начинът, по който ме караш да се усмихвам. Липсват ми онези моменти, в които не се нуждаехме от нищо друго - имахме ну ...

Моя малка и скрита мечта
При чешмата, градена край пътя,
ще приседна след жаркия ден,
да си пийна, дори да размътя
коритата, с мъха им зелен. ...

Омръзна ми от тази история,
че съм кръстена на кравата Виктория.
От толкова имена баш това ли избраха,
защо точно с мене се подиграха?
Защо от толкова сестри и братя, ...

Тайничко в мене дълго те чаках,
малко момченце, подарък за нас.
Ден и нощ молех се здраво да бъдеш
и ако може, с геранския глас.
И ето, съмна на юли десети ...

Някой нормален човек да симпатизира на Босфор ТВ? Телевизията, която уж бе на Рупърт Мърдок, но мажоритарният дял излезе, че е притежание на... Георги Гергов! Телевизията на безкрайните и оскотяващи турски сериалчета, на евтината и просташка манипулация, която роди "всенародните любимци" като Миролю ...

БУРЯ С ГРАДУШКА
По небето чисто облаци прииждат -
черни, буреносни. Идват за беда.
Кат войска враждебна бързо се предвижват.
Светкавици мятат. Вече заваля. ...

Ние нямаме нищо нормално,
нито пазари, ни политици,
нито съдии, нито войска!
Нямаме болници,
нямаме влакове, нито вагони, ...

„Да пием за красивите жени.”
Barona38 (Ивайло Терзийски)
Да пием за красивите жени!
Да пием... А за некрасивите? Едва ли...
За тях не са се водили войни. ...

В скута ми полегна тишината, сгуши се във моите ръце,
разпуснала къдрици тъмнината, ме галеше с обветрено лице.
Мислите ми някъде летяха, махаха безцелно със криле,
нямаха посока, но се спряха, нежен глас покоя им отне.
Спомени рояк ми налетяха, кацаха по мойте рамене, ...

Хладилната чанта
Всички, освен Никол, я наричаха Ели Хладилната Чанта. Прякорът ù се беше появил миналото лято. Хората от класа ù бяха организирали разходка в планината. Тя отиде и взе със себе си и Никол, за да ù прави компания. След около час и половина ходене те бяха спрели на една полянка. Остан ...

Лежах в снега, взирайки се в мрачното, мъгляво небе. Снежинките падаха бавно и зловещо, затрупвайки тъмната гора. Гледайки нагоре се разплаках. Стичайки се по устните ми сълзите оставяха соления си вкус. Усещах всичко човешко - студ, мъка, самота и отчаяние. Сякаш цялото ми тяло бе потопено в литий ...

На пръсти стъпвам в житено поле...
Намирам макове, а търся моето лале.
Добре го помня - мило, фино и добро,
щом зърне го, сломено в миг е всяко зло.
Понеже няма как да издържи ...

Телефонът звънна както обикновено в 5 часа, имах около 40 минути да се подготвя за работа, хубаво е да си мъж – закуска, малко време в банята и ако няма да се бръснеш, си готов. Малко излежаване за събуждане и въргаляне в кревата, винаги като съм се наспал ми трябва повече време за събуждане, ако съ ...

От толкова години обич трупах
и вече исках някому да дам!
На твоята врата в нощта почуках,
ти беше вътре – наранен и сам...
Не ми отвори, нито ме покани ...

Цветя от ръжда
Стихове до болка познати
пак напират в среднощния час.
Листа и модерни похвати -
обезсилен е вашия глас!... ...

Тук съм!
Аз съм сам.
Взирам се в небето през малкото прозорче на стаята.
Компания ми тук прави само луната,
но уви, не може да докосне моята душа, прокълната. ...

... И както вървях си под просторно небе,
съзрях мястото дето преплетени бяха наш'те ръце.
Гледах го дълго - Спомени! щастие и тъга,
неусетно сухото лице се проми от бистра сълза.
Блесна като гълъб политащ незнайно къде, ...

Все още си спомням лятото на 2005.
Не знам защо го помня, безпричинно.
Играх навън с други като мен хлапета.
Всичко беше чисто, смешно и невинно.
Стояхме до късно през нощта на тротоара. ...

(из "От зима до есен с усмивка и песен")
Стига с тез уроци, стига вече!
Време е навън да се лудее.
Ех, септември е така далече...
Лято е! Ваканция, здравей! ...