Той тичаше във самота през прериите,
заслушан в чайките - красива музика,
но в плиткото на речните артерии
заседна в пипалата на медузите.
Но с лодка под веригите от хребети, ...

Word is bond
Ето го и Уърда чист,
чака моята проакция.
Ще ли го финтирам
този псевдо-лист, ...

***
На Нели Караджова
Отиде си... Завинаги... Внезапно,
но кратки бяха твоите животи...
Вратата към отвъдното се хлопна! ...

Едва ли вярата у мен ще се разлисти,
тъй както по канона е прието.
Налегнаха ме тъмни еретични мисли,
откакто брат ми тръгна към небето;
откакто празниците делнично изтляха ...

... И Бог създаде жената
от плът... и от кръв - лудо вино,
в душата ù плисна дъгата,
в очите ù... морското синьо.
От небето име откъсна - ...

Цената на спомените
Дъждът навън се лееше като из ведро. Времето вече втори ден беше дъждовно, предразполагаше човек към тъжни и депресиращи мисли. Точно такива мисли бяха обзели Марина. В това мрачно време в празната кухня се чу звън на телефон. Марина изчака малко и вдигна студената телефонна слуш ...

Едно момиче с тяло на цигулка
пресече улицата на червено!
А вятърът танцуваше мазурка
с косата ù и с роклята в зелено...
С нозете си на млада антилопа ...

В ума ми става истинска война,
в очите ми дори не блести сълза.
Не мога да изгоня мислите за теб,
а зная, че сърцето ти е буца лед.
Отдавна за теб нямам надежда, ...

Докато моретата мият пясъчни брегове
и звездите над планетите греят,
докато настъпва утро след всяка нощ
и с теб дишаме пълноценно живот,
аз пиша историята винаги напред, ...

Обичай ме – аз знам, че ти е трудно
и те изгаря моята вина –
животът ни е купища заблуди
и бягства от вродена самота.
Обичай ме с очите уморени ...

РЕКАТА, КОЯТО...
По капиляри,
по артерии,
по вени,
реката на кръвта тече могъща – ...

Болест коварна, мъчителна тегне, стискаш очи тя да побегне, бориш се, плачеш, безсилен си вече, спри се, обичам я мама, човече! Път мъчителен, труден, път с огради и телени мрежи, а зад завоя дебне оная - грозна, зловеща, нарежда съдбата, как да я спра, кажи ми, човече? Мама обичам, отива си вече...!

МАРТЕНИЧКА
Знаех си.
Бях чел и Шекспир малко.
Март ли е –
всички жени са еднакви. ...

Единственост
Събудя се тепърва и посядам,
дано като в съня ми да си жива.
С надеждата за близост аз посягам
към сутрешното наше сливане. ...

На Руси
(1978-2008)
Не мога да ти пратя SMS.
Не мога да ти се обадя.
Писмата връща невалиден mail адрес. ...

Am i gonna be all right?
No i'm not gonna be all right
Nothing is all right now
Am i gonna see the sun come up?
Or am i going down? ...

Кроячът на усмивки беше побелял,
преди за своята да е сколасал.
След ножицата с връхче изтъпяло
остана само кривата гримаса,
с която всеки понеделник сутрин ...

на самозапалилите се
в протестите българи
Годините на прехода бледнеят като спомен!
Наместо демокрация – изгубихме мечтите си!
Страната ни, ограбена, е вече дом поломен, ...

Живеем в съдбоносно време!
Лъвът, най-после, се събуди!
Кой вярваше, че все ще дреме?
Дори Европа се учуди.
Как може, как така се случи – ...

Пътят е безкрайно кратък,
а ние, бързайки, се мъчим да го удължим.
Невиждайки, че получаваме надежда във остатък,
а горчивината, мислим си, ще подсладим.
Мирисът на дъжд ни покварява, ...

Потънало грозно градчето във мрак,
във тъмното нещо прокрадва се пак.
Пълзи тишината, сърцето тупти,
кръвта се смразява във вените ти.
И звукове страшни кръжат покрай теб, ...

Държавата тъй да се ремонтира,
че да може повече да се обира.
Избрахме лидер на нас подобен,
за да дойде момент удобен
ние добре да се обогатим, ...

Акустична версия на вече публикувана тук песен.

Когато съм се раждала, в небето
светкавици лудешки са вилнели,
невидимо и скришом, там в сърцето,
от свойта лудост семенце посели.
Съвет си свикали на кръгла маса, ...

Хубаво си, мое детство,
в спомените мои от предишни дни.
И безгрижно, и чудесно,
с весели игри.
Мисля си - имах си проблеми, ...

Н А И В Н И Ц И
През
зъбите
на
времето ...

Няма пролет без бяло кокиче.
Няма лято без златни жита.
Няма есен без дъжд прозаичен.
Няма зима без снежни поля.
Всичко в този живот се повтаря. ...

Влизам през вратата
и гледам на стената
буболечка черна
отнякъде се мерна,
с очи големи, страшни, ...

През булото на късни нощи,
през пръстите на нови дни -
с печатите на нежни пощи,
в душата своя погледни.
Във крачката си по тревата ...

Любима моя, твоят допир,
усмивката в блестящата уста,
това са част от всичките неща,
които ме държат все още на крака!
Защото в мойто тяло ...

„Светло бъдеще” ли рече, не…
старо мий сърцето, нерви слаби,
светло чуя ли, отвътре чак гризе
и не мий спокойно вляво баби...
Паля газеника вечер... на студено, ...

Баба Марта е дошла
тук пред нашата врата.
И от кошничката взела
малка, пухкава къделя
и изпрела, гледай ти, ...

По върховете има слънце и лазури.
Безоблачни са хубавите дни.
Но често там бушуват зимни бури,
в безслънцие във студ и във мъгли.
Небето често е изкъпано и чисто. ...

Ябълково дърво през зимата
　
В приказката нашенска -
стара и прастара,
трима братя и другари ...

Долитат думите в нощта,
накъсани от времето...
и твърде късно.
Преборили се с гордост,
страх, вина. Идат полуживи... ...

Вече правихме планове за бъдещето.
Мислите ми препускаха напред. Виждах се като майка на три деца, домакиня, любима. Дом, ухаещ на сладкиши. Дом, изпълнен със смях, обич и топлина.
Още повече, че в мен зрееше плодът на нашата любов. Трябваше да прекъсна тренировки и състезания.
Нашите родители никак ...

Франсоа-Мари Аруе, кодово име-Волтер, е роден на 21 ноември 1694 година в Париж. В публичния свят се подвизава като френски писател и философ от епохата на Просвещението, но са малцина тези, които знаят, че той е просто французин от епохата на Просвещението, който обича да си философства. Той всъщно ...