И болката се ражда.
Както всичко.
Тя диша и се храни.
От душата.
Там свила е гнездо ...

Петнадесетгодишните деца са хубави като цветята на пазара.
Тях аз и ти изобщо ние можем да ги купим лесно.
Да заплатим с метал или хартийки стари
за тяхната последна песен.
Ръка на властелин с нечисти длани сочи пътя към безвремието ...

За вас
Прощавам ви младежката припряност,
бърборенето, липсата на ред,
обърканост след всяка неприятност,
когато не броихте и до пет. ...

На кого да се моля? Кажи, за да знам.
Докъде да се моля. И колко?
Сам съм, Господи! Колкото Тебе съм сам
и макар да не ставам за Господ.
И понеже до Тебе не стига трамвай ...

Thrills in the night
Early mornig, as she wakes from her sleep
9 to 5 is the day that she'll keep
ties her hair up and her blouse buttoned tight
gets her work done as she waits for the night... ...

Na na na na na na na na na na na na
I guess I just lost my husband,
I don't know where he went,
So I'm gonna drink my money,
I'm not gonna pay his rent, ...

Skunk Anansie - Over The Love
You pretend the spell has broken
Goods were spoilt from the start
No complaints
I release my claim on your heart ...

Когато звън среднощ удари
часовникът на хола тих,
сърце ми в ритъм ще завари
над още недописан стих.
Над образи и точни рими, ...

Ще те чакам, мила, тук - на сточна гара.
На кафенце - знаеш - и на по цигара.
Ще си кажем два-три лафа за загрявка...
После: два-три вица за задявка.
Ще те гледам в черните очи искрящи. ...

Напук на всички хорски думи,
ще те прегръщам!
Била си чужда, всеки казва,
че грях извършвам!
Че не е редно с нож стоманен ...

Издънки
Лудост
Включих телевизора и хлътнах
в Океана на Рекламата...
От крясъци, лъжи и фалш ...

Всеки от нас има едно от най-ценното нещо втози живот - нарича се СЕМЕ.
Всеки от нас до такава степен е натъжен от икономиката на живота, и че не е могъл да се опомни кога е пораснал и станал мъж или жена, че отрича да използва или отрича да използва правилно това нещо, наречено СЕМЕ, или по-точно к ...

Гората е тиха, земята мълчи.
Цветята не смеят да вдигнат очи.
И всяко дърво е замръзнало в страх:
"Дали ще ни стигне, и мене, и тях?
Дали ще дочакаме идния ден? ...

на един,който смята себе си
за патриот
Жадувал ли си от чужбина да се върнеш
сам в родния си, топъл южен град
и близките си с обич да прегърнеш – ...

СЪН
Нощ!
Аз и ти.
Ти до мен и аз до теб.
Ние двамата! ...

Не стихва вятърът, мъгла се спуска.
Отронва се със стон изсъхнал лист.
Земята за почивка се отпуска,
а въздухът е хладен, свеж и чист.
Клоните, безмълвно мълчаливи, ...

Поръчваш си храна за вкъщи.
Изяждаш я на крак.
Накълцаните сънища ли
са твоят вечен враг?
Докарани до безрасъдство, ...

Ръцете ни - целите окървавени,
свити в юмруци за битка,
налагаме смело своето бъдеще,
а то горкото - все синьо ходи.
Подпира се по парапетите, ...

Добрата дума с писък отлетя,
а лоши да мълвя - не ми прилича.
Не ме е страх от чувство за вина,
но да ранявам - просто не обичам.
И няма смисъл своята тъга ...

В гръдта ми опрял пистолета на времето,
животът играе на руска рулетка.
След миг, след години... - А може би утре? -
Куршумът е вътре! -
И чака да бъде изстрелян... ...

Неволно вчера в офиса дочух
една колежка с друга да говори
за нещо гневна, и наострих слух:
„Да знаеш само колко лоши хора
свекървата и свекърът са само! ...

Защо пък да си няма празник
дори народната чорбица?
То честванията ни – разни...
Притуриш лук, домат, водица,
картоф и чушка, патладжан, ...

КАК СЕ ОБИЧА ПАЛАЧ
Някой знае ли как се обича палач?
Онзи мъж, който ти взема живота.
Идва той безпощадно по здрач.
После казваш, че го обичаш до гроба. ...

Болката - удави я в много литри алкохол.
И я гледай невярващо, премрежено
как ти вкарва поредния автогол,
уж случайно, но всъщност лежерно.
Не си прави фатални илюзии и сметки. ...

Не съм Елена, нито Магдалена.
Не съм и дявол с ангелска душа.
Жена съм аз, съвсем обикновена,
по пътя крачеща... към Любовта.
Дали ще стигна Храмът ù, не зная, ...

Всяка болка се забравя
Как си и какво вълнува
твоята душа сега,
та в зениците ти плува
ту тревога, ту тъга? ...

НАКЪДЕ ДА ВЪРВИМ
Глобална икономическа криза! Защо се получи така?
През времето на социализмa в България всички предприятия бяха държавни. Икономическото развитие и производства по отрасли се планираше от правителството. Съществуваше така нареченият фонд работна заплата. Този фонд за различните прои ...

Не поглеждам назад.
Няма смисъл от спомени.
Вярвах до вчера, че с тях се живее...
Като зъл дървояд
под кората ми рови ...

... подари ми малко топлина,
за да мога вечер у дома
да се върна уморен и сам,
но загрят от тази топлина,
да изгоня свойта самота... ...

Животът ни минава си, минава...
Тъга и радост ситото пресява.
Замислени през нас препускат дните.
Все по-страхливи раждат се мечтите.
Премятат ни кошмари зли, проблеми. ...

Когато разкопчавам тишината
и хващам птици с двете си ръце,
които се вълнуват като вятър
под ритъма на твоето сърце.
Дрехите ни падат мълчаливи ...

(нищо измислено)
Беше като разтуряха ТКЗС-то. Селото де.
Гледам, иде баба Гина, ама не същата, друга. Тя е една отпусната, като слънчасала, пък сега – кучето не свари да залае! Бърза да каже нещо.
Лани така, като ú обраха орехите.
Тоя път работата сериозна. ...

Никога не съм си падала по пазаруването. Не съм от жените – привърженички на шопингтерапията – напротив, мен обикалянето на магазини ме изнервя, затова го и избягвам. Когато нещо ми трябва, просто влизам в най-близкия магазин и си го купувам.
Затова и не разбрах кое точно ме накара да вляза в малкот ...

Не, не ме корете за моята любов,
с нея преплувам морета без брод,
под звездите танцувам изящен валс,
пия ефирен въздух със страст.
Приспива ме с приказки за лека нощ, ...