Между другото, няма мрак в тази гора.
Или има.
Но теб те е страх. Влизай, потърси
Саромата* голата жена с непокътната
девственост. ...

Надвика бурите във себе си.
Самата се превърна във фурия
и ураганна във стихията си
фуча, превърната в магия.
Онази, другата с копненията ...

Моят дом е тъй далече,
детето ми расте само,
тука не издържам вече,
пиша до родината писмо.
“Здравей, Българийо любима! ...

За махмурлука сутрин търси бира –
бутилката изпива на шега.
След час-два пак отвътре му завира
и втора бира гълта на мига.
Ядосва се – часовникът дванайсет ...

В.ЧЕРНЕВ. БЕДНОСТЬ
Обеднел этот мир.
Нет уже дальних бесконечностей,
небеса из лазура старинного и хрусталя горного.
Тишина уже не тиха, и вечность не вечность, ...

"Caroline"
I can remember, I can remember a time of beginning to relate
To who you are, who you really are, never look back 'cause we've come so far
There's a place, I can never return, so I decide to let it burn
Far away, is where I'd rather be than to see that look upon your face ...

"Tears On My Pillow"
You don't remember me
But I remember you
T'was not so long ago
You broke my heart in two ...

Лида идваше тук често, в продължение на три години. Не, всъщност от три години идваше тук всеки ден. Всеки ден едно и също. Ставаше час, час и половина по-рано за работа и идваше първо тук. На тяхната улица. Тя вече не е тяхна, но си остана тяхна. На семейството ù. На проклетото или прокълнатото ù с ...

Той влезе задъхан в малкия самолет. В последния момент се освободиха места за този чартърен полет. Имаше само две места. Едната свободна седалка беше до някакъв луд, който се клатеше напред-назад и пееше дрезгаво под нос. Другото свободно място беше до най-грозното момиче, което беше виждал. Цялото ...

Не съм ти казал
"лека нощ", любима,
не съм целунал
очите уморени,
дано красив ти е съня, ...

Сънуваш ли врабчетата от парка,
които нейде тъй се изпокриха,
че раззеленилата пред входа арка
бленува вече стъпчиците тихи?
Без чик-чирик и веселата глъчка ...

Сладко нещо е любовта
и е тъй красива, като пролетта,
виждаме я в двете грейнали лица,
в две туптящи пламенни сърца.
Най-приятна за влюбените е нощта, ...

Диагноза
Не е нужно да съм луд. Важно е, че полудявам –
ставам буре със барут.Като пламък съм сред плява.
А студа превръщам в зной, щом до мене те усетя.
Приседни до мен и брой – как забързва се сърцето. ...

Не ми е любовно, никак дори
и в тази лъжовност мисълта ми звъни.
Изгорелите замъци гледам без плам,
строени от пясъци, разпадат се знам...
И тихо, и мрачно душата кънти, ...

Бойко с егото страдащо
води ни по трасе пропадащо.
Пак за магистрали плещи,
груб, но с ръце като клещи,
борецът против октоподи, ...

Весели грижи
Три следобед. Кове съседът без умора
недостроената си зла съдба,
дъждът априлски шегобийства
отново с любовта на старата липа. ...

Кой пак разплака хубавото време?
Кой небето на сълзи обрече?
Кой вятър облаците черни довя?
Защо пак дъжд заваля?
Защо тъга обзе света? ...

Неделя е... С любимата пижама
безцелно се мотая в Нета...
С кафето в чашата голяма
цигара паля, даже трета.
Дъждът замъгли всичко - ...

В последния ден на април
В последния ден на април си отиваш.
Вървя край олющени сгради
и с всяка секунда във мене умира,
руши се една барикада. ...

ГЛАВА ДЕСЕТА
В болничната стая Боби вече не я свърташе. Ръката я болеше, но не бе и болка за умиране. Защо продължаваха да я държат още?! И като че ли в отговор, на вратата се почука.
- Да? - нетърпеливо извика тя. Тогава в стаята влезе принцът. - Ваше Величество?! Не Ви очаквах...
- Надявам се, Ви ...

Очакването толкова личи
в женските очи,
дори когато неосъзната мощ е,
все още.
Притегля силните мъже ...

Във тази стара, стара, стара плитчина до рифа,
в която се целувахме и къпахме като деца,
заседна корабът ми натоварен – щом поисках
със съкровища от обещания и думи да те отвлека.
Изпуснах дисциплината, моряците ми се напиха… ...

Отдавна срещнах любовта,
а сложно чувство оказа се тя.
Макар и безкрайна, огромна,
но в моя случай и невъзможна.
В сърцето вгнездила се е тя, ...

* * *
Седеше момиче на масичка бяла
в едно малко, кокетно кафе.
С очи на русалка - красавица цяла,
а кожата?!... Oт кадифе. ...

В асансьора на душата движа се,
ту на горе към небе копринено,
ту надолу към недра проклинани
и някъде в средата премалявам.
И някъде далеч между етажите ...

Имам аз една комшийка,
казваме ù баба Сийка.
Внучката ù, Сълзица,
тя живее в град Белица.
Вятър много силен вчера ...

Нежни Зори
Усмихва се утрото, огряно от слънцето,
разбутало тъмната нощ, луна и звезди.
Изпивам кафето си, потопена в спокойствие,
обзета от сладки желания, любов и мечти. ...

Как мина вечерта ми? Адски скучно!
(Със чакането даже и досадно...)
Звънях, а телефонът ти - изключен!
(Забравил си проклетото зарядно!)
Вечерял ли си? Нищичко не сготвих. ...

Не разбрах кога точно започна да се появява на прозореца. Птица като птица – средно голяма, почти изцяло черна, с няколко светли пера. Не разбирам много от птици, така я взех за някоя от прелитащите наоколо гугутки, и не ù обърнах особено внимание.
По едно време ми направи впечатление, че идва винаг ...

Защо тъгуваш, малки принце?
Къде остави радостта?
Не сипвай жал в бокал пиринчен -
да пия искам от страстта.
От нея сипвай, да опие ...

Пенливата рекичка
крие се в леда.
В гората е самичка,
но идва пролетта.
Долита със ятата, ...

Едно красиво девойче
ме пресрещна
на улицата и попита:
"Ти ли си
Янко Панайотов?" ...

Огънят вече не гори. Жарта остана да
тлей, прясно е и много ще боли. Вятърът
пепелта ще отвее, но споменът завинаги
ще тлее. Нашите сърца ранени защо на
болка са обречени? ...

Трябва да си готов...
По време
На събуждането
Има само събуждане
Страстта залинява ...

На първо място в категорията неокласическо хайку в новия брой
на „The World Haiku Review” – издавано от Световния хайку клуб :
late spring –
in the kid’s crayon box
the green has run out ...