Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Философия на ежедневието
Искам те в живота ми!
В нощите и дните ми:
в леглото и на масата,
в празниците и делниците, ...
Вината е безмилостно жестока
Вината е безмилостно жестока.
Вината по природа е трагична.
Тя страда. Ти се чувстваш зле... и толкоз
Увисва всичко и загубва смисъл! ...
Проклет бъди
да, точно ти,
който ме нарани.
Един от многото,
които знаят, ...
Къде е уловката
Това не е песимизъм, аз съм един изключително ведър и позитивно настроен човек. Просто съм достатъчно наблюдателна, за да знам, че така се слу ...
Ще те рисувам...
Ти говори, а аз ще те рисувам
с най-нежната палитра на нощта
и устните ти с четка ще целувам -
с червената целувка на страстта... ...
Хрумки
Смях над съмнителната
смисленост!
...
Лък, блеснал в нищото, ...
Ела, любов!
Ела насам! Не стой от мен далече?
Към тебе, обич, до кога ще тичам
с надежда някой да ме заобича?
Недей ме кара все за теб да питам, ...
Обиден ли съм
засегнат ли съм по престиж,
макар че аз съм в махалата виден,
избухвам в буря изведнъж!
Адреналинът ми отскача. ...
Тиквата премиер
На Бандитостан той е цар.
Приятел му е пъпеш вифаджийски.
На спорта те са "царе" олимпийски.
Главите им оскъдни са на пълнеж, ...
Кръстове и клади
Tertium non datur*
Студено е.
Крайпътните дървета
протягат клоните си заскрежени, ...
* * *
Вкуси от студените “дъждовни щерки”,
приютени в мъничките длани на дърветата.
Ароматът ще набъбне в теб -
като узряла истина. ...
* * *
единият трябва да си тръгне,
но никой не иска да е този,
банално,
сложно, ...
Рисувам те писател
После заедно се качваме в метрото, а ти сядаш срещу мен.
Оглежда ...
В предесенната нощ...
...на Еми...
Градът преситен от досада
край нас заспива уморен,
безсънен Вятър от засада ...
Съдбата на поета
С лик, в най - тъмни бои ме рисувай!
Аз не исках, повярвай, да бъда поет,
в тях горчивия смях - да не чувам!
Не съзнавах - че Камъкът има Душа ...
Свилена душа
Кои сме ние?
Предчувствие
от предусещане зловещо…
Сякаш всеки миг застинал е
и предрича нещо неизбежно.
Ужас с полъха се носи, ...
Софийска сага 39
Глава тридесет и девета
Над Мексико сити се стелеше топла нощ, с небе, осеяно с едри звезди. Небето имаше необикновен цвят. Беше мастилено синьо с на места морави отблясъци. Беше топла нощ, разхлаждана от идващия откъм морето приятен бриз.
В петзвездния “Четири сезона” Хотел Мексико ...
* * *
Моят герой...
Героят в тази приказка е обикновен човек - прекалено уморен да бъде добър и да не получава това, което иска и прекалено лош, за да е достоен за щастието, за ко ...
Спомен
и в сладка тишина ще те обгръщам.
Ще идвам дива и неканена.
Самотата ти в споделяне да превръщам.
По-топла и от огъня съм, знай. ...
Нещо за Фрида и синята котка
е безпринципна, нощите ми -
нечетливи, лунното езеро е улица
или раковина, не знам точно,
не познавам себе си, не мога да говоря ...
Аз не съм велик поет
Пиша с прости рими; детски
гледам на света превзет
с неговите думи светски.
Не мечтая за величие ...