Надявах се на чудо,
при мен да го върне.
Обичах го лудо,
чаках го да ме прегърне.
Чудо не стана, ...

Този живот вече съм го живяла -
помня му кривите ъгли,
срещи нарочни, случайни раздели -
щрихи, надраскани с въглени.
Бяло платно, изморени бои - ...

Като Марс и Венера
на Михаела
(защото днес става на 25 и аз все още съм нейния Марс)
Като дни минават годините с теб,
сякаш животът събрал ни е вчера, ...

☯
Всички ние говорим на различни езици,
но малцина говорят на най-правилния - гласа на Сърцето...
Всички ние търсим ли, търсим...
Непрестанно... ...

Копнеж
Копнея да помълча с някого -
онова споделено мълчание
с усещане за топлина -
топлината, от която светиш. ...

Проблемите ми са големи...
В мен остарява радостта!
Животът ми преплита схеми
и праща ме на край света!
Тътрузейки се с двата крака, ...

ФЕНЕРЪТ
Пред своя дом съм сложил стар фенер
– подарък на приятел от далече –
самотен малък фар сред мрака чер
пред топъл пристан в ледената вечер. ...

Имам лудост за пет-шест живота
и чудесно се справям със риска.
Ще нагазиш, внимавай, в дълбокото,
после няма не мога, не искам...
Днес съм кротка, усмихвам се - ето! ...

Любов ли е?! – значи е над всичко!
(разказ от две части)
Част втора
Посвещавам този разказ на най-добрата си
приятелка Юлия (Джули), чието име носи героинята ...

Не ме измъчвай с твоята поезия...
Велик поет! - На своето падение!
Не ме изпитвай с дръзкия си поглед!
Защото вече знам как гаснеш след зенита...
Тъй жалко, как преди го вярвах...! ...

Пристяга, сякаш, гърлото ми нещо
и все по-трудно става ми да дишам,
и вярата в туй, що наричаме 'Човешко',
започва да наподобява киша.
Потъваме в море от глупост, ...

С празен поглед, като в абстиненция, гледаш ме
изплашена.
Като твой дилър
с моя поглед пробождам те,
сякаш търсещ здрава част от вена - ...

нали не очакваш
дълго да обгрижвам
овдовелите ти мечти
и да позволявам
да се сгушваш ...

... или кой каквото търси...
в крайна сметка си го получава
Търкулнала се житената питка на вълка в устата
самичка. Ала изглежда той наскоро с крехко бил преял,
дори не се опитал да я схруска. Цяла във тревата ...

ПРИТЧА ЗА ШАПКАТА (импресия набързо)
малка символика
за свободата на духа и
ограниченията, които си поставяме сами и които
ни пречат да видим какво има отвъд... ...

КОМПАСЪТ
От има–няма някъде година,
(та даже вече май към две вървят)
Компасът за Любов изгуби Лина
и к’ът слепец върви по своя път. ...

отхапвайки
червените ябълки
на още несбъднати
сезони
не ...

Моята внучка все е засмяна!
Скача в кревата, прави шпагат.
Тича из двора в цветна поляна –
с нея щастлив съм и съм богат.
Моята внучка десет подкара, ...

Тя тръгна. Небето се озъби.
Не искаше във болка да се къпе.
Тя нямаше си никой – син прокуден,
по чуждите земи краката тътри…
Петачето, потулено във мрака, ...

Да знаеш - някога ще си отида.
И нищо няма да ти обясня.
С мен всичко скъпо си отива,
без поводи за връщане назад.
Ще ти отнема всички сили, ...

(На Ели от Дедо по случай един неин ден в годината)
Бях малък. Много малък. Някъде в детската градина. Беше сутринта след закуска. Седяхме на малки столчета в полукръг. Госпожата бе застанала по средата и ни четеше приказки. В тях ставаше дума за всякакви там истории. Имаше страшни неща, имаше вълше ...

На Кико
Загубил приятел,
човек озверява.
И празното място,
подобно на лава, ...

Ти - толкова голяма, свята.
Аз - малка винаги пред теб.
Със теб откриват се небета.
Без теб умира се, Любов.
Не искам да умирам и се моля ...

Постой и ме обичай още малко,
убивай ме със тиха нежност ти -
извий над мене триумфална арка
от белите си женски прелести.
Постой, да те обичам цяла вечност - ...

Дори и на себе си вече омръзнал
в дома не осъмвай, недраг.
Един е животът, не връзвай на възел
душа в непрогледния мрак.
Не стъпквай и стръкче надеждица плаха, ...

Близост и разстояние
(емигрантско)
.......................................
довечера щом палнем ароматна свещ
(кокиче да откъснем още ни се свиди) ...

Светът на Ктулу
Рано сутрин. Всичко е сковано от лед. Навярно, това е ледената зима.
Тогава от западния хоризонт изгряваше звезда, която грееше със своя мек оранжев цвят. Тя оцвети пространството около нея в розово-синьо. Този цвят беше толкова нежен, толкова приятен.
Земята беше замръзнала. Духаше ...

На момчето, което някога ще бъде моят живот, моят въздух и моята светлина в тъмнината.
Не се сърди, ако понякога говоря прекалено много или с моите действия те наранявам.
Не се сърди и когато те карам да се ядосваш. Недей, не се сърди, когато ти затворя телефона по средата на разговора ни и не ти ди ...

Не се боя за себе си. Изобщо!
И друг път са ме удряли в гърба.
И друг път са превръщали във общо -
моето. Аз свикнах да деля...
Не се боя да вия като куче ...