Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Justin Nozuka - Save Him
" Save Him "
[Verse 1]
She loves him more
He loves her more, ...
Дневникът - Анализ
Утрото почти винаги започва с дълга прозявка. Последното си е лично мое наблюдение. Според това кой къде живее и с кого, утрото е различно шумно и ухае на различни аромати - кафе, чай, мляко, безалкохолно, алкохол, закуска или не, и кой каквото още обича да си консумира за събужда ...
В новогодишната нощ:
тост в 12.00: 1-ви
…Iuvenes dum sumus…*
Приятели,наздраве!..
... и хайде да напълним чашите със Радост, ...
В навечерието...
щом навлезем в последния час,
но пък аз... аз почти я забравих,
твърде скучна година бе... Пас,
неусетно, май почнах да казвам, ...
Мъглата
в тази тъмна, отвратителна мъгла.
Поглъща тя моето въображение, като малка капчица тъга.
Идват ми мисли странни, плача аз в булото на нощта.
Небето излъчва мъчение и гняв. ...
Всичко е възможно
С вяра и силно желание
няма неща невъзможни,
всяко, под тяхно влияние,
става от тежко и сложно, ...
За сбогом на старата година
Отива си забързана годината,
като опразнен заминаващ влак,
като любов, помръкнала завинаги,
като прелитащ мълком пътен знак. ...
Изгубена - Трета част
Една година си отива
Изпращана с какво ли не…
И както все в живота бива,
тя води свойто протеже.
Това е Новата година, ...
Опитът
Зрелост моя, есен моя прошарена,
мои сребърни, мои печални години,
най-ценени са в този свят антикварен
стар тютюн, ...
Граница на зрелостта
– Да де, но аз съм тази, която ще го отнесе, ако не успея да се оправя навреме с брошурите. ...
Аз просто съм тръгнал натам
когато съм ял баклава.
Обратното също, повярвай, не мога.
Не е ли понятно това?
Аз дъвча живота и нищо не плюя, ...
Нямаше причина
Целуна го за „Сбогом“...
Тръгна си... но не защото искаше...
Просто усмивката му вече липсваше...
Тръгна си... ...
* * *
и се надявам, че спасение е любовта
и отново е тя само ледена стена?
защо ли? защото не обичам себе си,
та искам ти да ме обичаш, ...
Любовта на една гондола
постла килим от спотаени чувства.
Че таз гондола всеки ден е гара,
за идващите влакове, а после става пуста.
Че не веднъж седейки в нея двама, ...