Тя е толкова мъничка,
мъничка,
мъничка,
мъничка,
че минава през иглено ухо ...

Съдба!
Тайнствена и магична,
за някои така непонятна,
за други обична!
Ти ни водиш през лабиринта на живота, ...

Даже не разбрах греша ли?
А към вярното вървя ли?
С теб не сме в една посока,
но сме заедно в живота...
Даже не разбрах какво е. ...

Тя е там -
зад тъжния светъл прозорец,
зад празните дни,
във бездънните нощи.
Единствена между хората, ...

ТАНЦ С ВЯТЪРА
Прегръщам вятъра за танц в простора.
Въртим се заедно във ритъм див.
Издигаме се над поля и хора
и носим се в тандем красив. ...

Летеж
Тръгнах си с късче радост в сърцето
и с бисерни слова, изсипани в длан.
С една голяма искрена отплата,
която виждах сякаш на екран. ...

Тази вечер посрещам гости.
Не е като да съм ги канил,
но идват, защото със
страданието си съм ги бил нахранил.
Първа дойде тишината, ...

Все още чакам отговор
на онова писмо,
което ти изпратих не по пощата;
което рее се във синия простор
и морските вълни нашепват в нощите. ...

После
Изповедта на един съвременник
После- ще оставя жар от пламък,
дори ще обичам пак отново.
После- ще платя и онзи данък... ...

Седни до мен да ти разкажа...
Нали ме питаше за любовта?
Каквото мога ще ти кажа.
Дано съм ти полезна със това.
* * * ...

Заключвам се да подредя дома си,
наситена на думи и понятия,
измислени от самозваните величия,
под шатъра окърпен на историята.
Светът е хванат в страхове ...

Достолепна жена беше Стратоника. Висока беше като църковна камбанария и така кашварита, с едни дълги стройни крака, с едни едри бели гърди. ОбрАзете ù -изцъклени като берковски бърдуци - гладки и лъскави, устата ù - сочна и алена. От големите ù, коколати като на белотинска биволица очи фърчаха искри ...

Есенният град
Нощта е ледна подранила
в този септемврийски здрач
и в пазвите си е пленила
все страдания и плач. ...

Чакаш...
часовете са като игли,
забиващи се в мислите ти,
и правят спомена
още по-тягостен. ...

Ризата ми черна,
колко пъти взе назаем?
Колко пъти спа при мен,
в моя свят неоткриваем?
Колко пъти мълча, ...

ГРИЖИ
“И пред прага грижи, грижи, грижи...”
Кинка КОНСТАНТИНОВА, “На сън”
Те идваха по пладне и среднощ,
без друг багаж, ...

Като юмрук
сърцето се е свило
и удря по килийната врата...
Изстисква сокове
и сетните си сили, ...

Когато беше съвсем малък никой не подозираше за това. Вероятно защото децата винаги са твърде спонтанни и искрени в реакциите си, понякога повече, отколкото на възрастните им харесва.
Чак когато тръгна на училище, малко по малко започна да буди недоумение и сред съучениците си, и сред учителите. Дец ...

Днес, във този важен ден, усмивката ти е като от сатен.
Под ръка със любимия мъж пристъпваш към олтара, озарена.
Да изречеш обета: и в богатство, и бедност, и в болест, и здраве,
да си сложите пръстените, а кръга му да ви задържи и в радост, и в сълзи.
Подаръци, цветя, прегръдки, снимки и много мног ...

-Тук съм, върнах се, у дома съм си, мамо… - премалял, Тертер падна на колене и сключи молитвено ръце. В стаята бе тъмно и някак тайнствено. Дъхаше на стара къща, на лавандула и на едва доловима печал… След минути на съзерцание усети особения мирис на вар, на изронена мазилка и на още нещо, което в т ...

Уж вече пораснах,
но още летя
с приказни феи
и модерна метла!
Приказни нощи ...

В живота на всеки един от нас има моменти, които ни разтърсват и преобръщат света ни с главата надолу. Градиш нещо, бориш се за това, което обичаш, постигаш щастието и мечтите, за които си лелеел толкова дълго време. Но точно, когато си се отдал на постигнатите мечти и радост, когато имаш всичко тов ...

Ние сме родени да умрем,
понякога – дори и да живеем.
От себе си не трябва да дадем,
не се налага даже да копнеем.
Много пътища, един-единствен изход, ...

Възмутена и разтърсена съм от това, което гледах днес сутринта по новините и по-точно репортажа - В Пакистан арестуваха 11 годишно християнско момиче със синдром на Даун за богохулство, Рихта Мисихи е заплашена или със смъртна присъда, или доживотен затвор, заради това че е скъсала и изгорила страни ...

Денчо Славов
Откъс от „Краят на светлината”
1
В ранното утро на седемнадесети февруари 1371 година една от камбаните на църквата „Св. Четиридесет Мъченици” удари няколко пъти, като всеки удар беше следван от дълга пауза. Тези удари означаваха, че някое божие чедо е напуснало земния свят и е преминал ...

Дон Кихоте
С мисълтъ за подвизи се съмна,
че съм лют, сверих въф огледало.
Мелницата набилязах си пу тъмно,
тенджерата сложих за забрало. ...

- Здравей, аз съм Наталия Уолтърс приятно ми е да се запознаем - рекох и стиснах подадената ù ръка.
Рейчъл ме огледа набързо и издуха един кичур от нескопосано, вързаната си коса.
- Какви сили имаш и какво си?
- Какво имаш предвид? - отговорих на въпроса ù с вапрос.
- Как така? Добре, например аз съ ...

Вятър и песен
Подухна вятър – топла есен,
потъна всичко в тишина...
Докато съчинявах песен,
едно момиче ме видя. ...

ВИНАГИ е било трудно да си далеч от най-важния човек за теб. Трудно е да не го виждаш. Трудно е да нямаш възможността да го докоснеш. Трудно е да заспиш, без да споделиш с него всичко - от важните неща до дребните и незначителни случки. А най-трудно е да чакаш, за да бъдеш отново с него. И тогава вр ...

Проспах живота си почти на крак
или пък – да речем – наполовина.
Преди години знаех точно как
да удържа жена. И кана с вино.
Сега не знам. Градът един и същ, ...