Новый год стучит в окошко
Людмила Ларкина
Новый год стучит в окошко,
Снегом улица бела,
По проторенным дорожкам ...

"Time That Remains"
Don’t do as I have done
Win where I have lost
Have where I have none
Don’t let your demons drive ...

Понякога се чуствам толкова ненужна,
изпуснала несъществуващ влак.
И моят вик изчезва във безкрая,
за да не бъде чут.
Преде душата нишки - ...

Червена светлина, идващ автобус, очите ми се затварят и почти заспивам, искам да се прибера по-бързо на топло, да си пусна музика и да заспя... Уличен музикант, в края на улицата, приглушена светлина, блещукаща от лампата над него, свири на саксофон... музиката само минава покрай мен, а може би дори ...

Розата червена ако беше,
щях в душата-ваза да те сложа.
Зрънцето пшенично ако беше,
щях от теб да пека погача.
Тиха лятна вечер ако беше, ...

Какво, Любов, при мен ли се завръщаш?
Та аз отдавна пратих те в запаса!
С години нямаш Дом във тази къща
и празен стол до счупената маса.
Отхвърлена като изпята песен, ...

Бате Бойко награби се добре,
скъта в офшорки милиони,
че има будала да го избере
и не го ловят наши закони!
Има той къща в Барселона, ...

Боса по стръмни пътеки минавам,
прескачам камъни, обрасли в бодили,
с върбови клонки главата ми галят
на реката вълните мораво-сиви.
Косите ми тежки… изведнъж ...

"Нищо лично - само някакъв флирт.
Само малка забежка от сивото.
Не искай! Не търси! Не мисли!"
Колко малко всъщност се иска?!
Трябва само да намериш как ...

Дойде при мен с направление от личния лекар. Имаше вид, сякаш щеше всеки момент да ревне, а беше едър мъжага – едно метър и осемдесет и осем, метър и деветдесет най-малко.
- Не знам какво да правя, докторе – седна на кушетката, после веднага стана. Нервите яко го тресяха, и без да съм лекар беше ясн ...

Възлюблен
Със силна ревност трудно се живее,
прояжда тя директно през кръвта,
доверието в миг загасва или тлее,
докато не го угаси приливна вълна. ...

Ревнуваш я до смърт – дори от бриза,
когато със косите ù играе,
дори от слънцето, щом дръзко влиза
през роклята ù, за да разгадае
изящната извивка на бедрата, ...

КОЛЕДНА НОЩ НАД ВЕТРЕН
Едно небе от тъмен габардин
– параден кител, шит за генерали –
с ревер, окичен с лъскави звезди,
като големи фронтови медали; ...

Защо тъжим
Единствено в живота търсиме богатство!
Не знам защо страним от радостта!?
И скуката с капризите и днес злорадства.
От делниците ни е сив света. ...

Понякога от теб искам
приятелство,
понякога от теб искам
да се разбиеш в мен
като вълна в скала. ...

Утринна роса и блясък.
Жълти есенни листа.
Литнали, внезапен вятър,
падат мъртви на пръстта.
Празна, стихнала корона ...

Бяло - празно, сиво и тъжно.
Проблясък и мигновено жълто.
Зелено и свежо, кафяво, но сухо.
Далечно, тъжно и пусто.
Черно, дълбоко, болезнено мъдро. ...

с любовта познахме истината,
с любовта познахме насладата
да сме отдадени, с любовта познахме
същината и светлината,
с любовта познахме загадката ...

Първата ми Коледа без теб. Нищо, че си още тука, мамо -
в урната с небесния прашец, скътан от Вселената. Назаем.
Празните прозорци посред нощ се запълват с ледени бродерии
и снежинки – пребледнял разкош! - падат смъртоносно неразстреляни.
Щедра е трапезата. А аз още чакам да те върне Хадес... ...

Той не помни от колко луни е пиян.
Щом е трезвен, сърдит е на Господ.
Син Адамов – грешен и дяволски сам,
грубо псува живота си – кокал оглозган.
В двора си има куче – озъбен вълчак, ...

Озари ме с усмивката си нежно,
докосни ме с парещите си ръце!
За да усетя присъствието ти вълшебно,
така близко до моето сърце!
Хвани ръката и ме поведи ...

СИНКОПЪТ*
Когато ме заведоха в Бастилията, така ѝ викаха на гимназията, и ни строиха поред на паралелките, аз не познавах никого, освен баща си, който се отдалечаваше от нея, за да хване автобуса на обратно за село. Бяха ме напъхали нашите в един син костюм, под него в една бяла риза, на врата стегн ...

...И нека спомените те владеят, докато смъртта ви раздели.
~~~
Неухотно опитвайки се да променим света, се убеждаваме в правотата му, до болка безсмислена.
~~~
Проблемът с влюбването днес е, че повечето от нас се влюбват в идеята на любовта. ...

Когато си навършил вече тридесет
и разумът е подчинил почти
на чувствата затихващите приливи,
поспри се, обърни назад очи
и виж дали следата ти е чиста – ...

- Едно кафе, моля!
- Със захар или без?
- Горчиво, като сърцето ми!
- Лъжичка искате ли да го разбъркате?
- Защо? ...

Умираше бавно. Незабележимо. Такъв бе и животът му. Онези, които го вързаха в чувал и го хвърлиха в сметта, също мислеха така. Да се отърват от него...
Видът му бе ужасяващ. Вонеше. Едва се движеше. Не ядеше, не пиеше вода. Всичките му косми бяха сплъстени. И мръсни. Много мръсни. Очите му не се виж ...

Превъртане през парапета на безизразните дни,
които водят до задънената улица на самотата.
Акробатите забравили са за коронния си номер –
салто мортале над човешките съдби.
Вселената е овъглена от овациите ...

На прага ù съм като всеки път.
Мига очаквам, в който ще пристъпя
от низини към ясен рът,
сред светлината на слънца да се окъпя.
Какво ли ще намеря сред енигма от селения, ...

На Галя
Реката на спомена оттука премина,
донесе отдавна отлитнала песен.
В горещ, летен ден, от нас си замина,
прекрасния смях на децата отнесе. ...

Ех, ти, Любов, до глупост безрасъдна,
препускаща като мустанг в гърдите ми,
ще ме догониш, знам, и във отвъдното,
ей тъй – да дообъркаш още дните ми...
Ех, ти, Любов – ту близка, ту далечна!... ...

Като за сватба не е ден, студено е.
Но има ли значение студа?
Когато в двама души отредено е
да се подпишат под една съдба.
Като за вашта обич ден е, време е. ...

(Искам с този стих
да честитя на всички приятели Коледа
и да ви пожелая здраве и добрина!
Нека чудото се случи вътре в нас! Сега!)
Една звезда над Витлеем помилва ...

вдъхновено от прекрасното изпълнение на Евгени Х. и прекрасните жени, които му написаха сценария