МЕЛНИЦА
На синовете ми Драгомир и Светлозар
“И аз остарях, но мама не знае.”
Петър АНАСТАСОВ
Свири белият вятър на времето, духа ли, духа, ...

Дъжд
Дъжд намокри
лицето ми.
Разплака
душата ми. ...

Пречупена от призмата
на старите ми грешки,
преследвана от сенките
на плашещите призраци
от миналото- ...

Нещата от живота
Това най-малко исках да се случи-
да паднеш на колене, да ме молиш…
Опита да си истински- не се получи.
Стани и тръгвай – вече си свободен…! ...

И един ден един човек просто се появява в живота ти и обръща всичко наопаки... С него се чувстваш жива, силна, пълноценна, щастлива,сигурна, но тази сигурност е безпочвена... това не е този, който в продължение на 10 месеца е доказвал чувствата си... Това не е този, който днес ти заряза и слуша как ...

Нарисувай ми душата
Нарисувай ми душата
върху снежнобялото платно,
нарисувай я като гората
с есенното облекло. ...

Нещо като раздяла
Сбогуваме се. Последните си думи ще оставя
и не на лист, навсякъде ще пиша знаци,
а в куфарите скътах мъка неизказана,
ключалките затворих с обичта си. ...

Пшеничните ниви на Папаз дере вече бяха онзи красив зелен фон, който художниците често избираха за далечината на своите картини. И не заради нюансите на зеленото, които бяха хиляди, а просто защото пшеничната нива символизираше труда и плодородието. Нямаше крайче в землището на Черква, което да не б ...

Взрив и после нищо.
Разпиляване до костите.
Катарзис до безобразие.
Думите даже изгубиха
своето значение. ...

Смених всичко! Целия си свят смених, за да се науча да живея сред злобата... Провал! Не успях, не надмогнах себе си, добродушието ( или наивността) си, вярата в прословутите християнски ценности! Явно обричам себе си на бавна и мъчителна смърт, заради липсата на остър език зад зъбите, на ледено сърц ...

Под два кубика жълта пръст ронлива
не мисли зад челото ще дълбаят -
тела дъждовни черви ще вият
без хал хабер за Ада и за Рая.
Ще бъда спомен, разпилян в легенди - ...

Ти питаш ме защо съм спрял да пиша, защо седя пред листа снежнобял,
молив ли нямам та да го изпиша, мастило нямам ли във моя химикал?
нима си нямам своя примадона, една девойка за която ме боли,
чиято снимка да седи като икона и мойта секция отново да краси?
Ти питаш ме и отговора чакаш, любопитно п ...

Дар за душата ми,
това е стихът ти за мен!
Навярно знаеш от колко време
търся точно тези думи от теб.
Че сега дори не знам какво да кажа. ...

Пламъкът на фенера мъждее. С него осветявам цялата Вселена...
Срещали сме се в друг живот.
Помня погледа и кадифения глас...
Под вежди тъмни сключения свод.
Обожанието ти и моя захлас. ...

Повярвай, не искам да мисля за теб,
и всеки ден си го забранявам... напразно.
Отричам и чувства, и трепет, и всичко...
Нали от самото начало края очаквах
и мислех, че не мога да сбъркам ...

ЕСЕННИ ЗАРИ
Отива си и този ден,
тъй щедър на есенни зари.
Отблясъци невероятни
в миг той ми подари. ...

Страшна жега е навън,
въздухът трепти,
пот се лее от челата
и лица лъщят.
От сол дрехи побелели, ...

Години наред виждаше той как тревата ще порасне, как небето ще се проясни. Вярваше, че с разперени ръце ще върви бос из сутрешната роса, поемащ всеки полъх живот. Беше сигурен. Винаги се е виждал силен и бърз, да бяга от поле в поле, събиращ само бодливите рози. Все си мислеше, че съдбата му е прият ...

Стъпало нагоре, високо в небето,
обезателно, по-близо до Бога.
Изсвирена нежно мажорната нота,
открехва скритото, издава живота.
Картина-милион, от талантливата четка, ...

НЕ МЕ ТЪРСИ...
Не ме търси под тежък, зеленясал кръст,
когато си отида в някоя студена зима.
Аз няма да съм в гроб и под студена пръст -
мен там, любима, няма да ме има. ...

Една вълна в очите ми се плисна,
разсипа пръски буен смях,
зад облаците слънцето въздъхна
и плъзна лъч като криле на чайка.
На пръсти вятърът се шмугна ...

* * *
Днес ми е съботно.
Имам да готвя. Може би има и куп за пране...
А във очите ми пълно е с лодки,
търсещи нов хоризонт и море. ...

В страната всичко е наред,
ни лъже генералът клет.
Заплати, пенсии - не мърдат,
а цените нагоре все се дърпат.
По улиците - мръсотия, ...

Де е Швейцарията на Балканите
и рòгът ù на изобилието?
Как, пак ли ще затягаме коланите
до сетна дупка ний на бùтието?
Е, майната им на пенсионерите, ...

Ей, мъненкото,
извика -за яребица взел ме,
пък то...
удряше железен чук,
заклинил дебел дънер, ...

Измръзнало крило на пеперуда
в летни слънчеви цветя...
Летяла е и търсела любов - една заблуда,
отнела всичките мечти и цял един живот!...
Едно крило на пеперуда, ...

Пиша, защото се пълня със думи.
Думи, които бих казал на теб.
Думи, завладели сърцето, ума ми.
Думи, топящи Гренландския лед
Дидо Игнатов ...

Сам, по-замислен от всякога, Тертер пътуваше назад във времето, към своето детство, към корените си… Сега, когато беше в отпуска и би могъл да се почувства по-свободен, той усещаше, че е по-зает отпреди. Странно, но го бе завладяло предчувствието, че му предстои най-важното, най-осмислящото в негови ...

Отговори
Бих се разхождала.
В градина с езеро и черен плетен стол.
Защото съм някъде и искам тишина.
Съзерцавам, дишам, усещам. ...

Разбирам този свят объркан.
Но той разбира ли ме мен?
Или от бързане изтъркан,
осакатява всеки ден.
И всеки ден гори в полето. ...

Опитвам се да се протегна и да достигна до мистичната Луна…
Опитвам се и звездите да преброя, а знам, че е невъзможно, но съм влюбена в илюзията….
Обичам легнала да стоя и да се взирам в нощния небосвод, търсейки най-красивата звезда…
Обичам тихия и пуст нощен плаж, така различен е той под лунната с ...

Време е да призная, че
вече си си отишъл,
оставил си само снимката
под огледалото в нишата.
Мястото за палтото ти ...

на Лили Велчева
Ето нашата Дилянка
из вълшебната градина
дълго гони свойта сянка
и накрая я размина. ...

Раздай ме докрай,
до последната дума.
До последната мисъл
обичай ума ми.
Копней до побъркване. ...

Ти никога не си била на завет
и все си духана от ветрове...
Душманите за миг не те оставят
и все те ръфат, като зверове...
Ти си земя, любимката на Бога, ...