Господи! Как за миг се търкулна животът –
сочна ябълка, изтървана от тичащ хлапак.
И преглъщам тъга, и броя невървени посоки,
и протягам ръце да го вкуся отново. Но как?
До върха как се връща отвързана бяла лавина, ...

Защо
ме вдигна
толкова
високо?
И пусна ме, ...

Нарамил кръста си на рамо,
при теб ще дойда утре, мамо!
Ще дойда утре в твойта къща,
където си една и съща.
Че тука вече сме различни ...

Жената е хубава сутрин,
без грим,
завита под тънко одеяло,
пробуждаща се и протягаща своето тяло.
Жената е хубава сутрин, ...

Сбор се свиква пак сега,
ще ходим ние отново на война,
без страх и колебание в нашите сърца
ще водим люта битка със врага.
И тръгваме на път за таз война ...

Ще ми покажеш ли света,
но само този, който е различен,
защото сивото не е цвета,
правещ нашия живот отличен.
Оценката се пише на финала, ...

В очите на чайките се белее тъга
като спомен за отминало лято.
Прегракнали до безумие, те обикалят сега
и изпращат последното щърково ято.
Техен остава безлюдният бряг, ...

Королева – Сергей Есенин
Превод: Мария Шандуркова
Кралица
Дивна вечер. Заник слънце.
По треви пълзи мъгла. ...

Без вина виновен бродя по земята,
скитам се бездомен вътре в тъмнината.
Без душа останах, без сърце и тяло,
мъката оставих, не би ме заболяло.
В безтегловност нося се, летя в небето - ...

„И ето ме сега. Преследвам една есен из цяла Европа.”
Георги Господинов ”Физика на тъгата”
Дали навсякъде една и съща есента
запалва своите добри пожари?
Танцуват ли все същите листа ...

Аз спомням си, когато бях дете,
задавах си един въпрос без спир -
"Аз съществувам ли въобще
във този свят на необятна шир?"
Баща ми смееше се много ...

Посърналият парк пò иначе шуми.
Липата среща с мир поредната си есен.
Макар оставил я без цвят и миризми,
към други дворове и може би земи
плода ѝ вятърът понесе. ...

Дъждовна вечер и едно очакване...
Отнесено загледана в пейзажа,
пътувам аз - една самотница...
Разкъсвана от хаоса и страха.
Дъждовна вечер, тръпнеща в очакване... ...

Тази сутрин Невена стана още по тъмно. Друг път щеше да се сприпне и да направи закуска за децата си, рано-рано да ошета и с усмивка да дочака събуждането им, а сега къщата беше празна, пуста, страшна… Тя неспокойно обиколи стаите, погали покривките на леглата, прегърна възглавниците, седна на стола ...

Имах някога прекрасен бистър ум и богата библиотека в главата с много томове по лавиците на стената. Но случи се нещо направо ужасно! Изчезна, изтри се в ден един моето единствено ценно богатство. Превърнах се в крава №1001.
Разсърди се моята машина:
-Закъде ли съм без ум?
И каза Той:
-Стига с този ...

Кога се занижеха дългите зими
и сняг се натрупа в поля и комини,
се вглеждах в дълбоката бръчка на дядо,
притихнала в ъгъла близо до Шаро.
Щом пукнеше тайнствено пламък в баджата ...

Нощта ухае ми на теб,
на топлина,
на младо тяло...
на виолетов облак блед,
на портокалов цвят ...

прегръщам те само някъде далече
където късния следобед
между утре и вчера закъснява,
или пък ти закъсняваш, или аз
закъснявам? ...

Жената е като майка-орлица,
семейството е нейното гнездо.
Със силата на мощна птица,
брани го със цяло същество.
Животът чрез нея се заражда, ...

ПОДАРЪК БОЖИЙ
В самия край на есента, съвсем накрая –
какъв ден, Господи, брилянтно-ведър...
Не си ми казвал до сега и аз не знаех,
че ти, скъперникът, си бил и щедър. ...

Не бързай
Не бързай сега да ми говориш,
ела след залез-вечерта.
Не бързай думи да изричаш,
кажи ги, когато съм сама. ...

Торнадо в сърцето се вихри. С писъци истерични.
Убийствени,тежки дните. Предчувствия - мистични.
Черни гарвани грачат в душата. Пищят. Прокобят.
Грозно мислите ми кълват. Немилостиво злокобят.
А исках да имам живот - както на всички. Умерен. ...

Смъртта не плаши, плаши ни животът –
да бъдеш мъртъв, па макар и жив.
Да тлееш вечно като гаснещ огън –
догарящ бавно, никога щастлив.
Не плаши болката, а плаши празнотата, ...

Такава нощ не се забравя.
Такава нощ се помни дълго.
Връхлита и изпепелява
луните, чакащи да съмне.
И те заспиват изморени- ...

Обичам слънцето да слагам в джоб,
да яздя с ветровете - в косите, пеещи цигулки...
Щом здрачът падне - залеза в скалите търси то,
докато аз играя криеница със светулки.
Обичам пясъка - той шепне между пръстите - мечти, ...

Приказка за кризата
(четиво за султани и финансови министри)
Героите са променени,
но вярно е по същина:
живял султан в далечно време ...

Срещнахме се...
Влюбихме се...
Смяхме се...
Плакахме...
Обичахме... ...

Последните дни на август се отрониха от календара като презрял плод. Горещият сух вятър измете края на лятото заедно с остатъците от отпуската на Ангелина Воденичарова. Пета поредна година тя се връщаше в България с тайната надежда, че най-после ще се случи нещо хубаво, което да я задържи тук, но ка ...

Как така ми се случи
да съм странната луда жена,
в живота получила
точно три непреходни неща…
Бях кума на небето, ...

Гръмотевица събуди земята.
Капчукът оживя за миг
и през гърлото остаряло и грачещо
потече река от сълзи.
В светкавица блесна небето ...

Къде ли си сега в нощта,
моя несбъдната мечта...
Учтиво каниш ме в съня си,
приемствено протягаща ръка...
Пред портите ще наведа глава, преди да вляза ...

За топлите въздишки на телата
във юлски нощи със канелен дъх.
За допира на устните горещи,
целували ме неведнъж.
За вятъра, в крилете ми повил ...

Луда е тази нашата, луда,
как с усмивка един към друг стоим,
невъзможна е тази нашата, невъзможна,
как наивни надежда таим.
Ала припомняме си моменти, ...

Сълзи се стичат,
но никой не вижда,
на самота обричат,
болка приижда.
Усмивка лъжлива, ...

Да ослепея искам аз
и да не е нужно аз дз дишам.
Да спра да чувам и да нямам глас.
И стихове да спра да пиша.
За да не виждам тебе постоянно, ...

ЗЛАТНА ЕСЕН В МЕН
Вървя по улиците на чудесен град. В джоба си съм скрила септемврийски слънчев ден. Обичам го септември. Обичам го, тъй пълен е със "злато" и с нежност. Отминала е глъчката от летните ваканции и край морето останала е една спокойна тишина. Сезонът е приключил. Душата е препълнена. С ...

Във клоните на дядо Орех
записка птиченце тревожно:
- Ох, идва люта зима,
да оцелея май е невъзможно.
Със братовчедите си ...

Есента пак е слязла на двора ми
и разменя парички със птиците
и на белия лист на умората
пак рисува мъниста в зениците.
Цветовете отново обличат ...