Ах, как блестиш, слънце мое.
Давам ти сърцето мое.
И в мрака, и тъмнината,
ти изтрий горчивината от душата.
Дай ми сили да живея, ...

„Цигуларят е глух и се свири по памет”
Яна Кременска
Старият музикант бе започнал да оглушава и чуваше само ехото от вътрешните си симфонии. Вече нямаше къде да се дене, нито къде да дене излишъците и този излишък от вътрешни симфонии се превръщаше в безбрежно хиатуо, където трудно се намира точният ...

Разбивам се в устните ти
тихо и нежно,
за да не чуе никой...
заспиват прехапани крясъци прежни.

Когато пръстта изстине
от жарта на времето.
Само любовта ще се вдигне,
високо горе - във небето.
Щом обичам, съм окрилена, ...

Вчера вечер, щом се смрачи,
щурец разгласи новината,
че защото до мене не си,
дори в съня ме откри самотата.
Сънувах прекрасното синьо море, ...

Тази нощ приказно красива
с нежност бяла е покрита.
Навън пухкави снежинки
танцуват своя валс.
Придружена е от Любовта, ...

Откраднат миг е времето ни, дунде...
Откраднат от мъжа ти и жена ми.
Откраднати минути и секунди,
престъпни, в грях, но с тебе изживяни!
Ако ни хванат, ще ни съдят строго. ...

Пързалка
Връзката ни стана трудна –
интернетът нещо хлопа,
мига на парцали и без тока
онемяваш, ставаш чуждия. ...

На моята крайпътна гара,
боядисана в светлозелено,
е осем часът,
а тогава
минава транзитно локомотив ...

Тъгата ми гнездо си свива в мислите.
Протяга клони, кротко пуска корени.
С фантазии се кичи обезлистени.
Изпълва страховете ококорени.
Тъгата ми е странница и блудница. ...

Черните клони
нов сух сняг е затрупал,
песен на скитник.

… когато топлите ти длани сред сумрака
… когато топлите ти длани сред сумрака
отместват от косата ми съня
и устните ми твойте устни чакат
сред сивото начало на деня … ...

Някога…
Кога прекрачих прага на института…
Имах рядкото щастие…
Да ни посрещне…
Да ни приветства… ...

Сивият стоманен поглед на Дантас беше станал тежък и безмерно дълбок.
Наместник Ханас глупаво се усмихваше, когато Бранителят му кажеше някоя дързост при редките случаи, в които двамата Небесни Избраници въобще се срещаха. Дантас безцеремонно отказваше и да присъства на всички служби в Храма, което ...

ЗАЩО Е АД
В училищата учихме за Ленин
и нито дума как да сме добри.
Бог и Вяра бяха забранени –
за нас не съществуваха дори. ...

Един за друг сме с теб създадени
и толкоз близо бяхме един до друг.
Ала принца в мен не го намери.
Все още търсиш ли го в някой друг?
Принцовете и принцесите са в приказките. ...

Ето, че настъпи Коледа! Най-светлият християнски празник. Можем да я открием навсякъде - в искрата, в очите на децата, в скърцащите стъпки по белия сняг, който бавно вали и носи радост и спокойствие. Коледа е и в звездите, които блестят на небето по-ярко от всякога.
Прекрасно е, че макар и за един д ...

Алчността ти те погуби, завладя безцеремонно душата ти!
Недей, радвай се на това, което имаш! - КАЗАХ ТИ!
Ти се обърна с празен поглед и нагла усмивка ми каза:
- Какво имам аз? Всичко, което имам е гняв и омраза!!!
- Не ме ли обичаш? Нали бях твоето момиче? - попитах. ...

Стопи се от жегата, хладината на утрото.
Небето е болно - око на сбогуване, удавено в плиткото.
Рисува с облаци, тънки пътеки за никъде
и мечтае за дъжд, мокър вятър и палто от дъга.
Като вик е звучна тъгата ми - ааааааааааааaaaaa...! ...

Не ме затваряй в плоски очертания -
невидимите граници ме плашат,
не искам да ти давам обещания,
които утре мога да прекрача!
Не искай да съм дръзка, напориста - ...

Здравей мило момиче,
моето мило птиче,
моето скъпо мъниче.
Ти си моят слънчев ден.
Искам ти да си до мен - ...

Навярно ще замина някой ден
(макар, че не планирам да е скоро)
на път, наглед съвсем обикновен,
но безвъзвратен. Пътят към простора.
Със себе си какво ще отнеса? ...

Даваш всичко и живееш за един!
Не искаш много,
искаш само един!
Жадуваш за един поглед,
за една прегръдка, ...

Да не беше заставал на пътя ми
И ме видя... Мен - Едемско цвете, разтворило
цвят - приканващо. Полюшващо се. Разкриващо
прелести. В омая. Атлазени ласки. И развихрило
се копнение в теб. И омагьосах те. Всеобръщащо ...

---
По крилете на гарови гълъби пиша
и притоплям чакалнята с думи.
Тайно пратих ти две орехови въздишки
ти — безброй коловозни безумия. ...

Един паун вървеше гордо
разперил шарени пера.
Току провикваше се бодро,
току размахваше крила.
И тъй се пъчеше безмерно, ...

''С чай ще я полея,
ще оскубя всички руси перушини.
Аз съм го родила, ще отива с нея!
Няма да го бъде!''
Камелия Кондова ...

Гълъбът
В началото беше песен.
Пееше Серджо Ендриго.
Беше есен.
Листопадно валеше ...

След първата раздяла
Сега съм сам в нощ тревожна,
а ти си толкова далече
и мисълта за теб тежи,
че ти не си до мене вече. ...

А вън не спира да вали.
Небето плаче и душата ми.
Тихо е. И тъмно.
Запалих малка свещ,
разговарям с тебе тази ...