Проказа
Прокажен е светът, в който аз живея...
Нямам право нито да обичам, нито да се смея...
Прокажени са душите на бездушната тълпа...
Прокажени са техните сърца... ...

Не се вълнувам като ученичка,
ни от небесна, ни от морска синева…
И не хвърча в небето като волна птичка.
О, аз сега си знам реалната цена!
Сега приемам вече всичко хладнокръвно. ...

Ако си на власт, за народа грижи полагай!
На всеки съгражданин в беда ти помагай!
А ти, Бойко, защо нашите моряци заряза?
Помощ на несправедливо обвинените отказа!
А ти за това си знаел, бил си осведомен! ...

Зимна ускивка
Птиците по жиците,
цветята по полята,
сезоните по клоните,
хората с шушоните ...

Не ми харесва тоя живот... И хората не ми харесват... Защо ли?... Защото са скучни и глупави... И аз не се харесвам... Защо ли?... Защото съм като тях... Не ми харесва... и няма даже на кой да кажа, че не ми харесва... НЕ МИ ХАРЕСВА... Писането е хубаво нещо... :) само че ако можех да го изкрещя, бе ...

Нямам право да искам.
Нямам сила да моля.
У Теб са и хляба, и ножа.
Твоето – свят. Моето – песъчинка от храм.
Погледни осъдително ...

ГУРБЕТЧИИ
Под мъртвите слънца на дните ни безоки
дори копринената тъкан на мечтите избелява.
Изчезнали са кръстопътищата с хиляди посоки
и само слепи улици и пътища за никъде остават. ...

Камелия намери Фейсбук страницата на Огнян. Сама се опияняваше, колко лесно го откри. Но не му писа.
Наближаваше 14.02. и реши да го изненада със стих на любимата си поетеса Валенс. Избра "Гриф Забранено". Усети, че точно пасва на нейната емоция. Написа го, добави няколко думи за празника и пръстът ...

В зимната утрин...
Във зимна утрин, но която
на пролет повече прилича:
небето- в цвят червено-златно,
звезда- от изгрева наднича... ...

Понякога ме вика самотата –
нечуто, ненадейно, настойчùво.
Отваря ми внимателно вратата
към таен път и към огнище живо.
На пламъка му бързам да се сгрея, ...

Вярвам на снега
Вярвам на снега, когато се топи,
на вятъра и бялата му риза.
Как отново ще мирише на липи
и Слънцето по теб ще слиза. ...

Тихомълком дойде и пак така тихомълком си отиваш ти.
Едни се влюбиха, втори забогатяха, трети обедняха,
а някои си останаха вечно насаме със своите сълзи.
За едни беше проклета, за други беше сполучлива и добра.
Дори за теб се предсказа, че с теб идва краят. ...

Не мога да повярвам
защо пак на мен се случва,
защо "Купидонът" ми
никога не улучва!
Сигурно заради това, ...

Вододел
Е, добър вечер!
Ето че днеска
достигнах и аз до въпрос:
каква тема - голяма, ...

запомни онези мигове,
живей за тях,
страдай ги отново,
преживявай ги непрестанно
и какво ще разбереш ...

Аз и ти
Бяхме с теб като огън –
горяхме в пламъка на любовта.
Безброй години все се търсихме –
накрая съдбата ни събра. ...

Най-хубавите неща, това са нещата, за които си струва да живеем. Нещата, които остават завинаги в сърцето ни. Тези неща, те са невидими за очите ни, можем да ги видим само и единствено със сърцето си. Тези неща се чувстват, те ни карат да се усмихваме и да бъдем щастливи. Карат ни да се чувстваме сп ...

С ОБИЧ
На djudjii (Жанет Велкова)
Как хубаво ми е със тебе, Жани!
Събуждаш в мен
заспали сетива, ...

Светът е голям, а вие сте двама.
Двама, живеещи за мига.
Обичате и тичате един до друг,
като светулки, играещи си във нощта.
Животът ви учи да гледате в една посока, ...

Мъглива вечер - лутащи се спомени,
в мислите ми вече им е тясно,
изсъхнали и тук-таме изронени,
но лъхащи - на минало прекрасно.
По нищо не личи да се стопяват - ...

Когато се почувствам нежелана,
когато се почувствам необичана,
готова съм на първото пиано
да запрепускам с пръсти по клавишите.
Усмихваш се? Да, знам, че не умея ...

Несъвместими сме. Отчайващо. Доказано.
И нищо, че понякога осъмвам
в ръцете ти, пречупени от сънища.
Каймакът на вината после пари.
Разбъркваш ме в деня си. Побеждаваш. ...

Научѝ ме, птиче
на Валери Антимов
Научѝ ме, птиче,
да съм като теб-
хора да обичам ...

Запомни този момент,
моментът на различните.
Тогава, когато се разминавахме
и се поздравявахме.
Запомни този момент. ...

Старицата излезе права - не останахме повече от една нощ в хотела, но не защото не ни харесваше, а защото решихме да потърсим постоянен оазис...
На следващата сутрин след първоначалното опиянение трезво обсъдихме създалата се ситуация, спешно се нуждаехме от уютно местенце, където да се усамотим и о ...

Не мога да редя красиви стихове -
сърцето - онемяло, сега мълчи,
простило се с едно обичане,
загърбило мечти и цветни дни.
От зимен студ сега е вледенено, ...

Будителите днес са учителите. Будители би трябвало да бъдат и писателите, но повечето от тях днес не пишат неща, които могат да пробудят чувства, емоции у хората. Не могат да ги накарат да се замислят, да променят нещо в себе си. Навремето книгите са подбуждали хората към действия, променяли са мисл ...

Като счупена порцеланова кукла...
Крилете ми висят безжизнени,
студ сърцето ми обзе,
уморена съм от думите безсмислени.
Едно те моля: поправи ме. ...

В памет на проф. К. Карапетров
Една старинна ваза
остана ми от Вас.
И книжка със поезия,
написана от Еми, ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Една жена от Младост до Требич
прибира се с такси. След полунощ е.
Когато стигат, казва: “Слушай, пич,
мангизи нямам! Ако искаш, още ...

Живея, за да оставя нещо след себе си.
Моята философия за живота е толкова проста... раждаш се, ти си плод на полов акт, както всички останали, нищо по-специално. Не избираш какъв се раждаш, в какво семейство, не избираш цвета на кожата си, не избираш дори и в какво здраве ще се родиш, но избираш са ...

Какво по-прекрасно усещане от това да получиш нещо, което си желал от цялото си сърце прекалено дълго време!? За жалост обаче човешката природа е такава, че много бързо се насища и забравя да оценява предоставеното от съдбата! Така че най-добрият вариант май, е да получиш това, което желаеш, но за к ...

На този светъл ден роди се ти,
желаем ти сбъдване на всичките мечти
и ако мечтите се забавят, не тъжи,
имаш нас, приятели добри,
да те подкрепят в трудни дни!

Само толкова трябва ти – кал и вода.
И един (не)човек да разпъне небето.
Да целуне Христос – и потъне в калта.
Да извърне глава - и измие ръцете.
Само толкова стига ти – сол и комат. ...

Чичо Мравчо със децата
броди бодро през гората,
с двете мравчета щастливи
със усмивки закачливи.
По пътечката позната ...

Имало ли те е някога въобще,
поне една частица, поне реална?
Че от нереални сънища и светове
същността ми днес е обладана.
Къде изчезна? Тъй близо до мене бе? ...

МОЯТА СЕСТРА ГОЛЯМА
Щом засмееш се пред мен,
сякаш чувам аз звънчета.
С теб посрещам всеки ден -
ний сме като бойна чета! ...