Бе времето със вкус на джанки и на вятър
и дните ми нережисирани течаха.
Но този Свят е, казват, целият театър -
безгрижията ми на сцената умряха.
Не ми се падна роля на герой сладникав ...

Миниатюра
Сто взривени слънца
от една сълза.
В пътуване към себе си.
Starkmaster (Ванко Николов)

Те винаги са били там...
Откакто свят светува,
и с хубостта, и с любовта
"невинно" се търгува.
Обречени момичета – ...

Поискай ме, когато се сипе сняг през зимата,
а ти налял си вино, запалил си камината,
повярвай, обичам тази зимна приказка
и вън луна да свети с усмивка призрачна.
Поискай ме, когато стихне есен ветровита, ...

ЛЯТОТО СИ ОТИВА
Ей, лятото си веч отива!
Пристига щедра есента,
със дреха пъстра и красива,
но носи ни тя нам тъга. ...

Със сребърни звезди ли е посипан,
или с посоки, пътят към града.
Последна нота саксофон изхлипа,
без грях виновен, после замълча.
А аз допуснах плътните завеси ...

Драги ми приятелю,
не знам дали знаеш, че съвсем не ме познаваш. И аз не познавам хората, макар че често мисля, че знам много за тях. И аз не познавам теб, познавам уханието ти, знам колко точици има в очите ти, знам колко секунди държиш цигарения дим в устата си, знам кога се усмихваш насила, знам ...

Не мога да говоря тази вечер...
Душата ми се пълни с тишина.
Заглъхнаха отколешни кроежи
за хиляди объркани неща.
Сега се виждам малка, но красива. ...

Аааааааааааааааааааааааааааааааааааааа!!! Боли!!! Едвам дишам!! Задушавам се!!! Умирам!!! Закашлям се от липсата на кислород и гърлото ми се дере няколко секунди... Вдишвам бързо и надълбоко, издишвам по същия начин. Лицето ми е мокро, солените сълзи вече започват да дразнят кожата ми. Погледът ми с ...

Морската вълна засмя се с твоя глас!
Грабнал в миг смеха, ветрецът южен
волно с ято щъркели кръжи над нас
в небосвода слънчев, теменужен!
Въздухът горещ мирише на море, ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Госпожица Петрова, учителка отскоро,
изправена пред черната дъска,
открит урок провежда, изнервено говори,
изпуска тебешира от ръка, ...

Твърде рано аз те срещам,
твърде късно мене ти...
И усещам, липсва нещо,
че любов да се роди...
Може би така съдбата ...

Какво направихме...
„Ах, какво направихме!
Кончето забравихме!”
„Хамлет”, ІІІ д. 2 сц.
Какво направихме с живота си? ...

Безсънна е нощта
В мисли разни
Даже бесни ний се губим
В пагубност дори
Кожата нежна ...

Окапваха листите тихо,
нашепвайки твоето име
и спомени с мене нахлуха,
за лято щедро, красиво.
Когато те зърнах на плажа, ...

Не ме увличай
в твойта въртележка.
Не ме издигай
много нависоко.
Ще се превърна ...

Ти какъв си? - пита ме шофьорът и подкара колата.
- Продавам зеленчуци на пазара - казвам му аз.
Излъгах го, разбира се. Не сме толкова близки, че да му давам отчет.
- А тези книги какви са? - любопитства пак той?
- Мои са. Пиша книги - осведомявам го. ...

На какво ни осъжда днешното време?! Въпрос, който ни кара дълго да размишляваме. Дали сме ние тези, които се осъждаме, или други ни слагат белезниците?! А може би по малко и от двете. Хората сме доста странни същества, все гледаме да се закопаем един друг, да завидим на ближния. Все неща, които не с ...

Всеки иска да бъде герой,
но когато настъпи мигът на последния бой,
слабите стават силни, а силните викат отбой.
Когато си там, където тревата замръзва от омраза
и въздухът се цепи от гняв, ...

Събуди най-хубавото в тебе.
Изпрати го с обич по света.
Направи живота си потребен.
Подари на другите мечта.
Изпълни живота им с надежда. ...

"Лесни любови - не ми приличат.
А трудната - ще я можеш ли?"
Маргарита Петкова
Колко лесно раздаваш "обичам те"
и печелиш усмивки сърдечни. ...

Управлява ни някакъв тъпанар.
Наглостта му не подлежи на коментар.
Управлението му е под критика всякаква,
защото едва ли има етика някаква.
Не се свени да рекетира, ...

На всеки се случва. Предполагам. Идва понякога един такъв момент, в който ми се иска да подредя живота си. Да го събера. Като се огледам, виждам толкова много разпилени частици. Парчета живот. Разхвърляни в годините. Възможно ли е да бъдат степенувани, номерирани, картотекирани? Едва ли. Но понякога ...

Присъдата не беше смърт.
След думите ти аз останах жива.
Но помня Страшния си съд,
пред който се изправих. Мълчалива.
Присъдата не ме уби. ...

Веднъж попитах вятъра,
не си ли самотен, докат’ бродиш света?
И как така се докосваш до всекиго,
но с никой, никога не ставаш другар?
Могъщ си, туй всички го знаем, ...

Глас мъдър вика ми: "Я спри
да бягаш срещу вятъра!
Животът ролите смени
на сцената, в театъра.
Морето бурно все реве, ...

Олющените кюнци се бяха зачервили от горещината на подпалилите се въглища. Топлината прегръщаше нежно откритите детски рамене. Свареното кафе от леблебия се кипреше в малката порцеланова чашка пред дядо Юзеир с величествено покритие от пяна.
- Къймет, кафето ще изстине, ханъм! - рече дядото, поглежд ...

Всичко върви добре
Всичко върви добре
и нормално
както винаги,
движи се в такт... ...

По пътя
красотата,
в мисълта тъгата,
едно малко сбогуване,
една голяма надежда, ...

NO COMMENTS!
***
Той бе Духът от шишето,
тя - златната рибка.
Имаше валута духът и ето, ...

Тая песен я пеят другите,
ние трябва да ръкопляскаме.
Мислиш си, че ù знаеш думите?
Те преглъщат, ние примляскваме.
Тяхна е сцената. С бодра циничност - ...