Все същото небрежарско парче, но с други най-любими небрежари:)
Ще стана аз голям епикуреец.
Ще стана философ-алкохолик.
На всичките невзгоди ще се смея.
Ще бъда сам за себе си велик. ...

Твърде дълго скитах се по безпътната шир!
Сили не ми останаха!
А те ме молиш за мечти - отдавна са продадени!
Любов да давам, вече непосилна съм!
За обич те смятах, а как грешила съм! ...

Ей, Ти какъв си бе? Да не си на света цвета, че все около теб гравитирам? И си по-стар от мен, и не ми обръщаш кой знае какво внимание, та се чудя какво пък толкова съм се привързал към Теб? Вярно е, че откакто се помня, сме почти все заедно, ама чак пък толкоз?! И с други съм бил заедно, пък се раз ...

Ех, любов! Без тебе е безвремие,
безцелно преминават дните...
И болестта на нашето съвремие
незабелязано краде мечтите.
Погълнати от стрес и от умора, ...

В минути на среднощна мисъл,
изпратил пак поредния си ден,
аз търся на живота смисъл:
дали за мен е вярно подреден.
Дали е в вярната посока ...

От неродена светлина ли са извезани телата Ви безплътни и как да кажа
каква е ваш'та форма, вдлъбната в гърдите ми, дорде мълчат!
Случайно или не, намирам Ви на неочаквани места.
Понякога във Вас се спъвам в ежедневието посивяло,
друг път ми крещите с глас, наподобяващ моя... ...

Аз пак съм отделен от мойте хора,
макар и не на края на света...
Дойдох аз тука, във Стара Загора,
на баскетбола да се посветя!
Отседнали сме тука - във "Верея", ...

Не тъгувай, море
Виждам морето посърнало -
сякаш тъгува за мен.
Вълни тичат забързани,
следват ме като ден. ...

Сънувах те, но беше странно.
Объркано, безсмислено - на сън.
Чувствата усещат те спонтанно,
а разумът ригиден - като пън.
Защо на себе си не вярвам? ...

от Добрин Петров
Ти тръгни през полето, човече,
не поглеждай назад, ще боли,
уви, аз съм вече обречена,
покривът неимоверно тежи. ...

НОЩТА СРЕЩУ ДИМИТРОВДЕН
На светлата памет на баща ми, Димитър
Над мен паунова опашка пери
настръхналата лунноока вечер,
трептят звездите, ...

Щастливата любов не пише стихове -
завързва ти очите и те води там,
където и сърцето ти не знае,
че има път.
Изправя се до нощен светофар да проси ...

Подир тихите сенки на нашите думи
ние, странници, бягаме, а, уви, помежду ни
някак бавно се спуска едно примирение.
Все отчаяни търсим топлина и спасение.
Не ни стигат протяжните болни минути. ...

Детето в мен целува маргаритки
сред дъхавите слънчеви треви,
обича без подбор, обича всички..
И после падат първите мъгли...
Жената в мен кокетно се изправя, ...

Ако аз не мога без теб,
Нека и ти не можеш без мен!
Ако тъга изпълва душата ми,
Тъга да изпълва и твоята!
Единствен си! Единствена да съм и аз! ...

Прахосница
Отказах се от дни на надпревара
и само чуждите съдби редих.
С една самотна Истина - прастара
живях, не я оставих, продължих. ...

Отново ме гледа луната прозрачно,
отново е сита от лудост.
А ние сме слепи до еднозначност
и сме нелепи до близост.
Ревниво звездите проблясват студено ...

Нарисувал тайно фигури от скреж,
разтопен в две длани, твоят дъх
ме кара неусетно да замра...
в очакване на нещо истинско.
Нахлуват с теб като сянка - спомени; ...

Когато позволиш мечтата да се сбъдне,
съдби човешки колко можеш ти да промениш?!
Човещината да приемеш трудно ли е, или тръпне
да те събори твоето егоистично "виж!"
Да, "виж", но виж ...

Не ме нападай с думи,
така е най-жестоко.
Словесните куршуми
проникват най-дълбоко.
Физическата болка ...

Среднощни вълнения
раждат вечни игри,
цял ден си мислиш
за това, което е останало
в нощта непреживяно, ...

Първите лъчи на слънцето изгряват,
какво ли ще ми донесе днешният ден?
Улиците вече постепенно оживяват,
това би трябвало да касае също и мен.
За определен момент съм аз затворен, ...

Обручение
Дай ми знак, че те има, че носиш тъга
в стара чанта с писма от далече, пощальон
разлютил прахоляка, обгорил се в слънца
и избрал пред дома ми тревата, дето охлюви ...

Цветница...
Щастлива птица утрото събуди
и стана чудо: цялата Земя
запърха като пъстра пеперуда
с крила от недокоснати цветя... ...

В стаята стоя сама с чаша вино в ръка.
Спомени отдавна отминали се връщат
и много силно ме прегръщат,
но аз не искам да си спомням, не искам да мисля за това какво било е...
Искам да забравя всеки изминал миг с теб... ...

(по повод на “Дон Жуан”)
Елвири сме в началото.
И вярваме
в легендата си
за любов споделяна. ...

Няма как да започнеш да пишеш нещо и да искаш да го изкажеш в рамките на няколко изречения. Можеш да искаш да кажеш хиляди неща, но все нещо да се сетиш на по-късен етап. Не че не може да се вмести, но някак си ще се загуби смисълът. Започваш да пишеш всякак на шега и в един миг осъзнаваш, че не мож ...

Вятърът свири в еловите клони.
Последният лъч се прокрадва за миг.
Изчезна и той -
душата ми се изрони
и се превърна във съсипни. ...

Във всяка вечер ще се гонят пеперуди,
подгонени от стреснато безмълвие
и нощен вятър.
В крилата им безспирно ще рисуваме
отвличането на Европа, ...

Последен стих пиша ти аз...
Последен дъх поемам си...
последна мисъл за теб
протича в главата ми...
Мисъл, но с хиляди спомени... ...

Завръщат се безсънните ми нощи.
Завръщат се от миналото сякаш...
Забравени, те ме преследват още.
Но някак... нови... Идват... И ме чакат...
С очите си опипвам тъмнината ...

Той - Здравей, чаровнице.
Тя - Здравей, преследвачо. Усещам, че имаш да казваш нещо. Давай да те чуя.
Той - Интересно ми е каква музика слушаш. Ако можеш да се видиш отстрани как се движиш, секси, надъхващо.
Тя - Избирам музика според настроението, латино, кизомба, повечето е от плажните партита на ...

Лошото време се задържа повече от очакваното, напук на синоптиците, които твърдяха, че скоро ще се оправи. Валеше неспирно от няколко дена, като от време на време поспираше, само за да може пак отново да завали. По улицата почти нямаше хора. Тук-там се мяркаше някой, но по изражението на лицето на м ...

Загубих пътя ,
Поех нанякъде... незнайно накъде.
Спрях се пред ничия врата
и влязох аз сама.
Вътре, празна стая, ...

По-красива винаги си ти
В живота ми влетя като магия,
години дълги бях изкарал сам,
а днес с наслада хубостта ти пия
и се опивам без да ме е срам. ...