Когато се срути Вълшебният Мост…
С дребнави неща претоварен,
взривяван от чести скандали,
Вълшебният Мост между тях се огъна,
потръпна предсмъртно, ...

Theatre of tragedy - Cassandra
He gave to her, yet tenfold claim'd in return -
She hath no life but the one he for her wrought;
Proffer'd to her his walking heart - she turn'd it down,
Riposted with a tell-tale lore of lies and scorn. ...

> Now and then I think of when we were together
> Like when you said you felt so happy you could die
> I told myself that you were right for me
> But felt so lonely in your company
> But that was love and it's an ache I still remember ...

Здравей.
Първо искам да ти кажа, че не целя нищо с това писмо. Искам просто да ти благодаря. Благодаря ти, че беше с мен в неприятни моменти. Благодаря ти, че създаде и много хубави моменти. Разбирам, че може би вече не ти се говори толкова много с мен и вече не ме чувстваш близка. Да, разбираемо е. ...

Винаги ще те обичам
Ако остана
ще бъда само пречка по пътя ти.
Така, че си тръгвам, но зная, че ще
мисля за теб постоянно … ...

На 10-я ден от казармата, дежурният ми съобщи да се явя по заповед при командира.
- Искаш ли да заминеш в школа за сержанти в Кърджали?
- Не искам...
- Няма да те питам: защо?
- Благодаря!... Имам съображения... ...

Без сън
Сън не желая, брате,
и пошлост у думите,
а дали такава у моите няма
ще осмислят след мене народите. ...

Този мъж... Той е сън. Позволете ми, той не е ничий.
Има кръст вместо гръб и гърди като облаков щит.
Не играе по гайди и нощем със сянка граничи.
И тъй както го виждате – пада си класен чешит.
Ще те вземе в ръце – ще си търсиш сърцето в петите. ...

Години ме мъчи
въпросът на датския принц:
ДА БЪДЕШ ИЛИ НЕ?
Кое е по-достойно за душата -
да понесеш ...

Обичам те! Почти до неприличие!
Без думи! Без умора! Като тайнство!
Откривам те, създавам те, извайвам
до най-невероятната и мъничка подробност -
очите ти... и тялото, достойнства... странности. ...

Колко е хубаво да се усмихваш
и слънце в душата ти да грее,
бурята с лъчи да прогонваш,
светлина сред облаци да рее.
Колко е хубаво да се усмихваш! ...

За теб проблемите не съществуваха!
Една бе твоята звезда!
По пътя ти очи ликуваха!
Със теб и зимата ме сгря!
До последния си дъх ще помня ...

Безнадеждно
И пак си ти. Във зла одежда
над мен прелиташ в час фатален.
Докосваш бавно с пръсти нежни,
изпълнил с вик акорд финален. ...

По тънката сребърна нишка
издигам се като въздишка.
Откъсвам се, без съжаление,
от зимното си ежедневие.
Лишени от земно притегляне, ...

Зарових самотата си в снега.
Дано замръзне и от бяла смърт умре.
С кристали сини нарисувах си дъга
във януарското безизразно небе.
Със бял саван от скреж покрих страха. ...

Днес
ЛЮБОВТА със вино
отпразнувай!
Повесели се,
полудувай, ...

Късно е, а сънят ми отново без мен се запи
в спаружена хъркаща спалня на другия ъгъл,
гол и по чехли ми каза: „Броиш ли до три,
аз ще се върна.” Колко пъти така ме е лъгал.
Докато чакам, се давя с двулитрова бира ...

И в любовта, безкрая
В очите ти видях любов, безкрая,
камбанен звън и паднах на нозе,
отвориха се мигом портите на Рая
и благодат изпълни моето сърце! ...

ЗАЩО, ПРИРОДО, СИ РАЗПЛАКАНА
Защо, Природо, си разплакана?
За дни проля реки сълзи.
Дали утеха недочакана?
Какво те толкоз намъчни? ...

Нереален свят
Живея цял живот
във нереален свят
от образи,
мечти и рими. ...

ИГРАТА
"Половин царство за кон!"
У. ШЕКСПИР, "Ричард ІІІ"
Нямам кон, нямам вече и шпага
– сложно матово положение. ...

САМОТА
Пак сама съм
и малко ми е тъжна есентта.
Облаците сиви искам
да разсеят моята тъга. ...

Първата любов е трепет
за сърцето.
Спомен вечен за една жена.
Първа тръпка,
първи спомен за сърцето. ...

Няма измъкване от тая немотия.
В нея сме затънали до шия.
Кой слабите днес защитава?
Кой милее за народ и държава?
Кой вместо за своя личен джоб - ...

Дъжд навън се лее
и вали като из ведро,
а две капки се стичат
по моето стъкло.
Две капки дъжд - като две сълзи ...

Изостави след себе си...
изпреварени чувства...
Не намери сърцето си...
Тъй предаден се чувстваш.
Изхабени и дните ти... ...

Филип и Джоузи вървяха по алеята към парка, който извеждаше на езерото. Държаха в ръцете си картонени чаши с кафе. Времето беше приятно, нямаше много хора в парка, което успокои Филип. Дори Джоузи да усетеше, че това не е Ерик, нямаше накъде да побегне или пък да изкрещи. Беше му изключително забавн ...

Чуй този блус!
Той е за теб и за мен,
блусът на нощния дъжд,
мокър, болезнен копнеж.
Виж какво е навън, ...

Отидох на купон. Срещнах приятели, но и непознати. Поприказвахме, пийнахме и се повеселихме.
Върнах се на сутринта у дома, умираща за сън... И точно тогава се появи тя. Самотата. Спомних си как около мен любов приятелите ми намериха, а аз пак съм сама. А аз я търсех любовта, но не я намирах.
Самотат ...

Изпепеляван до основи град,
във който мрачно минало не диша,
днес Дрезден на музеи е богат
и свойто бъдеще с усмивка пише!
Навред – красиво, блясък и разкош! ...

-Лудият, лудият! Бягайте! – провикна се Ненчо, пръв съзрял как Кискиня направо се изтърколи в прахта и то през джама на готварницата. Сетне чевръсто се изправи, отчупи една пръчка от изпречилата му се черница, тури я между краката си и запрепуска, все едно, че язди кон.
-Дий, дий, кранта! – пенеше с ...

Човекът на огромната тепсия,
отбирал самородните кристали.
Подреждал ги във дяволска кутия,
шлифовал в лещи и в тръба поставял.
Насочвал към звездите и луната, ...