Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
386.1K резултата
Посветено на любовта, която си отива
Изтича между пръстите ми обичта,
която доблестно опитвах да запазя,
от вино се превръща във вода,
от болка се изменя на омраза.
Със сигурност виновник има, ...
Тя беше красива. Беше и млада. Изглеждаше така сякаш имаше всичко. Ходеше с високо вдигната глава. Движеше се наперено. Тя притежаваше света. След като минеше, приковаваше погледите към себе си. Другите жени искаха да приличат на нея. Можеше да притежава всеки мъж, но никой не я привличаше. Когато с ...
Кей за двама е сребърният пясък на брега -
пристанище на будното море и неговите цветни сънища,
които пазим като амулети, за да се върнем там,
където Времето е само щрих на нашето усещане за
Необятност...
Целуни ме неуловимо почти,
премаляла едва да усетя дъха ти,
очите после леко притвори...
Заповядай, настани се в съня ми.
"Добре дошъл, седни" - приканвам аз - ...
И така... Къде всъщност свършва приказката и къде започва реалността? Това се питах много дълго време. Щастливо време, сляпо време... Сега съм будна повече от всякога. Дали съзнанието ми осъзна, че този сън днес е невъзможен или животът включи алармата си - не знам. Не ми се анализира точно къде и к ...
А казвахте, че щяло да ми мине,
че с времето ще си отиде любовта,
че щом не виждам очите му така любими,
щяла в прах да се превърна и жарта.
Казвахте, че след дъжд ще дойде слънце, ...
Цялата съм изплетена от вълнения
Цялата съм изплетена от вълнения,
като къдрав облак сякаш пак летя.
Досущ приличам на моите умения
да направлявам мисълта си с песента. ...
Кротко на моето рамо облегната,
сваляш последното свое сребро.
Блясва във въздуха светлина аметистова,
облечена в страх и стенания сто...
И чакаш последната глътка човешка, ...
И даже и да се пролее гъста кръв от тъжен спомен,
дори и по асфалта отпечатана, с пороен дъжд... ще се отмие.
Но жива и непреодолимо жилава е силата на рана - без любов бездомна,
която дълго ни тежи и чака ни, в обятията си взаимни - да се преоткрием...
Културната ми фобия заглъхва.
В екрана мигат само две черти.
В сумрака на премръзналите пръсти...
Там... Сляпо отражение гори.
Запалвам свещ, отчаяна и бледа, ...
А тя изобщо не подозираше, че момчето, което беше срещала няколко пъти в градския транспорт и на улицата, би могло да заеме такава голяма част от сърцето ù... Един ден, докато вървеше към вкъщи, загледана в своя телефон, вдигна главата си и го видя, вървейки в различни посоки обаче, погледите им не ...
Кажете, г-н Възрастен господин!
Къде отивате с това Младо Момиче?
Сега не зная... Но съм сигурен, че искам я да отведа някъде... Където е топло и светло. През толкова студ е преминала. През толкова страшни загуби. А е успяла да съхрани чисто и нежно сърцето си. Там може да има и много хора. Може и д ...