Добър вечер, вълнение мое,
и не гледай навън, че вали.
Ще измие сълзите пороят,
ще се смеем отново, нали?
Прегърни ме, спасение мое, ...

Липсваш ми!
Смисъл на живота ми!
Напиши писмо, тъй дълго чакано от мен!
Кажи че си добре, където и да си!!
Пиши, че ме обичаш, изречи думи неизречени, ...

Не искай да обичам диво...
Не искай сърцето ми свито да скърби...
АЗ не искам през сълзи да кълна се мълчаливо,
че винаги за мен любим ще си.
Не се подмамвай от усмивката в моите очи, ...

Свирач на раковина. Такъв беше. И е. Каза, че е лесно, че ще ме научи и мен. Ако искам. "Не е за всеки. Но за теб може." В какъв смисъл? "В смисъл, че носиш. На носене." - Ухили ми се малко нагло. Не ме познава. Просто му разказах, че съм си купила колие с раковина. Хареса ми. Нещо в нея ме привлече ...

Кризата
Ще свърши ли, се питам аз,
житейската ми криза?..
Ще имам ли да ям хляб,
да нося чиста риза? ...

Да си излишен е най–гадното усещане. То не е просто нежелание да бъдеш някога някъде с някого, а и твоето присъствие там да бъде от съжаление, въпреки че никой не се интересува. Защо хората правят такива неща въпреки себе си? Толкова ли е трудно да бъдеш честен и искрен с някого, а не да се опитваш ...

Професора е 11-годишно момче, което, благодарение на уникалната си дарба да научава лесно всякакви езици, дори и езика на животните, става сътрудник на Специалния отдел за предотвратяване и преодоляване на кризи. „Голямото БУМ!” е разказ за едно от приключенията му, в което Професора спасява света. ...

ПОТОМЪК НА КОМИТИ
Поредна бутилка фалшив алкохол,
готов съм, към Мéлмак политам.
С ракия лекувах един зъбобол,
а вече и седнал залитам. ...

Здравей,
Аз отново искам да говоря. Знам, че ти казах, знам, че предупредих. Защо пак плачеш с притихнал хълцукащ стих? Отново ли зима захвана или огън колената ожули? Отново ли есен в очите липата попари? Златна си, не плачи, златна си...
Попитай всеки пътник, всяка Луна, всеки мъдрец, всеки благ м ...

Във черно и бяло си.
С обувчици готини.
Прическа и мъничко грим.
Усмихваш се хубавко.
Говориш уверено. ...

Будя се отново,
часът е пет,
сън ли си? - те питам.
А ти ми отговаряш - лед!
Естествено, сънувам, ...

На С. Василев
Топлата негова ръка
протяга се към моята.
Ах, аз вече не съм сама...
и моята ръка е в твоята. ...

Ако можех да върна часовника,
щях да бъда до болка различна…
Всички тъжни, безумни тревоги,
със които светът се облича,
мога днес да оставя във ъгъла… ...

Цървули няма, гайда иска
(на моите приятели с любов)
Цървули си нямам. Така и не сложих-
не исках да свличам от никого кожи
и цял живот шляпам така. ...

Роден край
В часа на нощната мъгла
и на безумните копнежи
една звезда не би могла
днес моят път да отбележи, ...

Днес сънувах, че се любим
и един до друг треперим,
като нощни пеперуди
под мъждукащи фенери.
Две въздишки, в мрака слети, ...

Полетях...
защото повярвах,
че отново имам криле...
И няма да спра -
водят ме посоките, ...

МЕКСИКО
В ПОЛИЦЕЙСКИЯ УЧАСТЪК
Мексико - голям просветен и културен град!
Обширният площад "Сокало" днес наричан и "Пласа де ла конститусион" (площад на конституцията) привлича туристите с красотата си. Особено силно привлича вниманието им Паласио насионал - огромен дворец на източната страна на площ ...

Вървиш самотно в своя път,
унило се източват дните,
край теб самотници вървят
и към унило бъдеще вървите...
Високо гарвани лениво грачат ...

Забравих си усмивката дежурна
на рафта с неотложните задачи.
Мая Попова
Големите момичета не плачат,
изгубиха сълзите си в нощта, ...

Загадка, чудо, тайна неразкрита,
река безбрежна, кораб в бурна нощ –
какво е моят стар живот се питам:
щастлива участ или жребий лош?
И търся все метафори блестящи ...

Писмо моля те да ми напишеш.
В него ето как ще се опишеш:
- постави от косата си къдрици
- притисни го с онези хубавици
- използвай го ти като ветрило, ...

Спомени
Как да ви подредя, мои спомени,
отминали, настоящи и бъдещи,
забравени,
сбъдващи, предричащи? ...

Два айсберга търсеха път през мъглата.
Два колоса горди, част от Вечния лед.
И някак случайно в каприз на съдбата
се сблъскаха в тъмното бурно море.
И някак спонтанно... се впиха в прегръдка - ...

Не сега, ще си открадна малко светлина в нежността.
Господи, съди ме, всеки ден горя от суета.
Не сега, ще си открадна малко топлина, във себе си горя.
Убих се, Господи, съди ме, няма да ми мине.
Не сега, ще се скрия от малкото забравена лъжа. ...

За гащите ми, мойте, си признавъм!
/от коопиратур, другоселец/
Да бях изул си гащити виднага,
то нямъши баш тъй да са жълтеят-
пък то, напъна мъ от бирата гуляма ...

Надежди - черни пеперуди,
отлетяха една по една,
в дългите нощи будувам
в пашкул на самота.
Затворена какавида, ...

Бабина история
Като малка обожавах прабаба да ми разказва приказки и истории. С родителите ми прекарвахме цял месец на село. Те ставаха рано, преди слънцето над Добруджа да изпепели тревите и ливадите, и излизаха да помагат на баба и дядо на полето или в градината. Аз се събуждах към 9 часа и когато ...

Карлсон, който живее в мазата на покрива ми!
След 23.11 часа имаше известни промени. Мисли по мечтата отново го налегнаха. По-скоро обаянието, замъгляващо прозаичния му поглед в размит фокус на стената, наподобяваше неадекватен субект на първи ред в киносалон. Тия инспирации циклично кръстосваха съз ...

Угасваща светлина
Разстилат се звездиците в небето,
парченцата от пъзела изграждат...
Кое ли вдъхновено движи битието?
От какво ли тез звезди се раждат? ...

Тъй пише на седмата страница:
В долапа с подправки,
на крайната, горната полица
оплетено в паяжини,
овално шишенце стои. ...

Искам да те помня вечно, искам винаги да си до мен, искам да не напускаш мислите ми и когато преброя до седем, пак да ме хванеш за ръка. Помня, сякаш беше вчера, как те гледах с възхита, как чаках с нетърпение да се прибереш и когато преброя до седем, още да си тук. Затварям очи и мисля за миналото, ...

Продължение от 1997
От НИКОЛАЙ ЖЕЛЯЗКОВ
/с мисълта за Ева/
Стремежа си завързах с търпение.
Чувствата си увих със стари вестници. ...

И през другите дни по-често лежеше.
Не му разрешаваха още да ходи.
И мълчеше.
Слушаше какво си бъбрят другите.
Но в дните за свиждане не само лежеше, но се завиваше и през глава. ...