Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
386.1K резултата
***
Тез влажни кафеви очи,
тъй нежно потънали в други две - кехлибарени.
Сякаш за пръв път се поглеждат.
Сякаш за пръв път се усмихват.
Тъй страстно погълнати един от друг. ...
Фелисия бе красива. Буйната й грива се развяваше под нежния полъх на южния вятър. Опашката й придаваше неземна фееричност. Денят започваше, а Фелисия бе неспокойна, какво ли щеше да се случи днес? Тя вдигна глава и погледна към небето, сякаш го умоляваше да бъде все така синьо и галещо. Големите й в ...
Аз вече имам истинска надежда,
опирам се на Твоите Слова,
че колкото и тежък да изглежда,
животът ни е дар за вечността.
Ще вкусваме и сладко, и горчиво, ...
Мелодия без ръкавици /или усмивката на празния ръкав/
Посветен на всички съвременни гаврошовци, лутащи се между псевдоолимпийските ни герои и "безръките" ни владици
От половината ръкав надолу – празнина,
която с имагинерните си пръсти свири токата
и фуга пред търбуха на МОЛ-а.
Отново е война за преоценени шанелени шинели, ...
Дните, през които ме вълнуваха многото добавки в живота не бяха малко, но и се чудех какво ли ме караше да мисля по тези въпроси? Животът е монотонен по принцип, но различното в него бе, че хората си измисляха варианти за съществуването си. Може би това бе стимулът, който ме караше да си изобретявам ...
(из цикъла "Вицове в рими")
Пералнята на госпожа Петрова –
все още апетитна млада дама –
се развали. Уви, не беше нова,
и майсторът с усилие голямо ...
Насочвам мисълта си към Християнското милосърдие, което е проява на смирение и скромност. Кой всъщност е истински вярващ? Може би този, който подпомага нуждаещите се. Никога не си въобразява, че го превъзхождат, нито подценява милосърдието си, а още по-малко търси и очаква похвала, благодарност, или ...
Често пъти премисляме ситуации и стигаме до изводи, които ни карат да се замисляме: "Защо?". Често повтаряме грешки, не защото смятаме, че резултатът ще е различен, а защото свикваме с болката, която ни изпълва при поредния провал. И после плачем, страдаме, че отново ни се случва онова, което не вед ...
In vino veritas. На всички пиячи "Наздраве"! На останалите - само здраве.
"In vino veritas, in aqua sanitas"
От всяко лозе грозде хубаво не става,
ако с мерак не го отглеждаш ти.
От всяко грозде вино хубаво не става,
докато не прекипи и отлежи. ...
Остана нещо скъсано във мен -
от тъмната горчилка на съдбата,
от битките, които не спечелих.
Пречупи се в мен нещо и изплака.
В душата ми задраска като куче, ...
Танцувай диво, храбри воине!
Под блясъка на щитовете по стените.
Танцувай чудно, свидни воине,
Пред Один ти достойно покажи се!
Това е твоят стих, мой древни войне! ...
Никой не може да ме свали от небето, в което летя,
няма нужда да го прави...
Аз сама ще падна ранена от "приятелски огън".
И никой не може да ми отнеме това,
което сама си отнех, ...
Amasic - Breaking Apart
It started with me,
And you when we used to be,
The friends that no-one could take,
Never thought that we could break apart... ...
Тази нощ от студ се е изцъклила
и щурее с ледения вятър…
А луната, като кръгла бъклица,
с лунен лъч се шмугва под вратата
и надзърта дръзко към очите ми… ...
Не унивай, море... Тази вечер на болки е чужда.
Като счупена стомна си разхвърляло плахо вълни.
И се чувстваш самотно - унило - и тъжно.
А край теб февруари отново свирепо ръмжи.
В този сляп хоризонт ти недей и за миг да поглеждаш. ...
Даже не знам защо го пиша това... И искам ли да ви го разкажа. Аз не обичам да пиша и не умея. Не съм нито писателка, нито поетеса, нито дори учителка по литература. Занимавам се със застраховане – сметки, анализи, оценка на риск, статистика... Скучна работа, бихте казали, вероятно. Дори писма не об ...
Повярвай ми, не помня думите.
Родих се, за да стрелям в тебе.
Оставих те на спирката за никъде.
Спасих мечтите ти. С обричане.
От днес не мога да летя. ...
Ти - отдавна пораснал и земен,
аз - по детски разсеяно бедствие.
Тази драма, така ненавременна,
просто няма причина за следствие.
Тук местата са вече заети ...