Времето пак умря и дори звук не издаде,
за да ме предупреди за кончината си.
Гледах го как умира и не бях сигурен
какво би трябвало да изпитвам,
виждайки го на земята окървавено. ...

Не съдете, а простете! Замълчете и поспрете!
Нека кротко притихнем в свята Коледна нощ,
нека цъфне в душите ни неочаквано цвете
и светът да е някак си по-малко лош.
Всяка тежка вина благослов да измие, ...

Той беше от онези мъже, които като видиш, ти омекват коленете. С мекия си глас умееше да всее нужното уважение в околните. Очите му – мътни и тъжни, често бяха толкова прозрачно тъжни и толкова мрачно мътни, че всъщност никой не забелязваше огромната пропаст, която се беше отворила там, а за някои т ...

Сърцето е много крехко,
прекалено е ранимо!
Винаги ти става тежко,
загубиш ли нещо любимо.
И сълзите ти потичат, ...

"Длъжен си да бъдеш тук
наковалня или чук,
Гьоте”
Г. Димитров
Животът ти – прашинка във окото на Ковача. ...

Имаш минало, газещо всичко и...
по ангелски бляскаш във времето.
Ти си този, без който безчислени
не стават руините разнеженост.
И имаш бъдещ покой. На самотник. ...

Тя е безкористна, добра, мила, приятна, красива,
необходима, единствена, надеждна,
искрена, вярна и чиста.
Тя умее да прощава.
Тя е най-важното и желано. ...

Обетована земя
1.
Двеста години кръстосваха по нея
византийски легиони...
По земите български строиха ...

Летят като комари самолетите
и светлини-жила те впиват в мен.
Ужасно скъпи са сега билетите.
Финансово съм хилав и зелен.
Очите ме сърбят от проследяване, ...

Защо, когато студ приижда на талази,
сковавайки земята и самотните треви,
и мъглата снежна всички ни полази,
сърцето ми не спира топло да тупти?
Защо, когато завали дъжда замръзнал ...

Глупаво наивни, прекалено сънливи, скитаме ние из тоз мрачен град. Без идея, без причина. Само с надежда. Последното нещо, което и да не искаме, остава живо в нас. Без цел и без посока отново скитам из града. Но цветът на мойто нежно цвете, наречено мечта, започва вече да вехне. Листчетата на мъничк ...

Любов от пръв поглед дали е възможна,
не питам – тя съществува:
в живота нахлува с мисъл тревожна,
привлича, неспирно вълнува!
Когато те срещнах за пръв път, бе пролет – ...

За кутсуз -
и таз година
се налагат съкращения
(заради Кризата
и Европейския съюз). - ...

Следа
Морето залеза целуна
и се разплискаха вълни.
На чайки крясъка дочули,
звезди поръсиха сълзи. ...

Мила бе като залепена за прозореца. Гледаше с упоение снега навън. Големият бял сняг, който валеше на парцали. Искаше да е навън, да си играе в снега. Да се въргаля и да се намокри, да се пързаля, да си направи снежен човек. Мама и тати не ú даваха да излиза. И така, Мила бе обречена да си стои цял ...

Отново те прегръщам, дъще. Усещам мъничкото ти сърце.
След много месеци раздяла сега държа те в моите ръце.
Знам, бързо времето ще мине, отново ще заминеш ти.
Но няма по-голяма радост - на празниците да не сме сами.
Молитвата ми беше чута, сбъднаха се моите мечти. ...

Тъмната стая, моят живот,
сън ли е, или заспивам аз буден.
Тъмната стая, моята душа,
разкъсва се тя между пътеките в мен.
Тъмната стая, моето спасение, ...

Притихнаха дървета и къщи под снега,
сгушиха се в бяла пелена.
Снежинките шептят,
като нежно бял пух летят.
Писма написани, сякаш раздробени, ...

- Скапан свят... Да... Ще кажеш, че аз съм си го създал такъв, но не е така. Блъскам като идиот за жълти стотинки и изобщо не му се вижда краят. До болка ми е омръзнало всичко. Празници! Какво са това? Не ги виждам... Но виждам плачещите, че нямат, как се веселят. Защо изобщо съм тук?
- Искам да ти ...

Наваляла e снежинкова пролет.
Нацъфтели в предколеден цвят,
клонки бели с врабчета флиртуват
и разсипват сипеи сняг.
А във мен е така непонятно, ...

ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ЛЕТИ
Ако взема крилата на зората
И се заселя в най-далечните
краища на морето,
Там ще ме води ръката Ти, ...

БАБА ЗИМА - ТЪЙ ЛЮБИМА
На парцали сняг вали,
детски смях отвън ехти...
Всеки малчуган игрив
честит е и щастлив! ...

Две думи - чужди... Не изричани нивга с душа...
Огън и жупел бих изтърпял да мога
да кажа тез думи...
Застанал пред тях възмъжал.
И защо съм тъй грозно студен? ...

Защо си влюбена в цветята,
приятелко красива?
Увяхват в спомен плах за лято
във вазата. Фалшиво
цениш ги и във любовта ...

Ще ме поглеждаш и ще се оглеждаш...
Ти знаеш, че съм тук и съм сама.
Глава напред отново ще привеждаш
в екранната тревожна тишина...
Ще вярваш, че сме заедно отново, ...

Сняг вълшебен заваля
на парцали. Побеля.
И във зимната гора
грейна младата елха.
Сто гирлянда заблестяха, ...

Недей се вмъква в странния ми свят,
не знам дали ще можеш без закони
и без часовник. Вихър непознат
порядките отдавна ми прогони.
В главата ми не влизай като дух ...

Като Еделвайс открих те
между всичките цветя.
Като Еделвайс ще те пазя,
няма да те нараня.
Като Еделвайс рядък, ...

Познавах те отдавна, от година може би,
виждала съм те почти всеки ден.
Но защо точно в онзи миг ти ме плени
и оттогава до днес си важен за мен.
Всичко започна от една усмивка невинна, ...

Не искам всъщност светлината ти -
на мен отвътре ми е светло,
щом дялкам мислено екватора.
(В очите ти не хвърлям пепел.)
Заклещена съм вътре - вътре в себе си, ...

Тих и бял снежец вали
и украсява коледните дни.
С вълшебство приближава той мечтата
за малка хижа в планината,
запалена камина и нежен звън. ...

За тебе аз съм "Слънце",
за него - "Бодил трънлив".
За тебе аз съм "Сладурче",
за него - "Жената темерут"!
Когато си ядосан - не ми звъниш, ...

ЗАЩО
Защо, сестричко, ме остави?
Защо ме тежко нарани?
Какво животът с теб направи,
та черна орис ослани? ...