Мечта в пролетната вечер...
Земята ли се извъртя,
или пък Слънцето залезе,
но бавно пада вечерта
като мъгла от свода звезден... ...

Мислите ми бързо бягат,
покривалото си слагат,
щом трябва ми решение,
не дават улеснение.
Аз ли да ги търся само? ...

Небето се надвеси ниско над града,
някак грижовно му спусна постели...
малко е късно
за схлупени спомени
и за любов по улиците опустели. ...

Говориш, а кой ли те слуша!
Говориш - никой не те разбира!
Обърнеш се към себе си -
мълчание...
Обърнеш се към някого - ...

В любовта търпението
е силата,
в любовта въпросите
са колебанията,
в любова доверието ...

В сърцето ми гръмна
топче черешово,
щом разбрах,
че да те имам не мога.
Вдигна въстание ...

Тежко ми е, мъча се - какво ти става???
Обичаме се, а не си със мен...
Сърцето ми се в облак изпарява
и вали, и капе, нощ и ден...
Всяка твоя дума е дъждовна капка, ...

В средата на стаята - празен стол,
портата към Ада се отваря,
а смъртта е възкачена на престол.
Защо тъй черни мисли
се прокрадват из вашите глави? ...

В близката горичка
Вчера в близката горичка
срещнах мъничка сърничка,
но щом ме зърна с плахите очи,
хукна към гората да търчи. ...

Здравей, помниш ли ме? Момичето, което винаги се държеше добре с теб, беше мила и нежна, и срамежлива (както веднъж ти каза)... Помниш ли онова момиче, което засияваше, когато те виждаше, а когато я даряваше с усмивка и минимално внимание, беше най-щастливото необвързано момиче в целия свят. Знаеш л ...

Бартош обича Сара. Умилкват се
около косите и козината на пролетта.
Разменят си крайно безочливи думи.
Мъдростта хълца, твърда и хрупкава,
глупостта е само твърда. ...

Ти ела със мен, ти със мен ела,
защото двама разделени
чувстват само самота.
Забравих твоето лице,
забравих твоите коси ...

Цялата Вселена потрепери
с мене. Всяка моя клетка
запищя в милиони цветове.
Докато вкуся тайния ти хаос,
сякаш чаках с векове. А името ...

Здравейте! Пиша ви от Отвъд...
Там, долу, ми стана... тясно...
Преселих се скоро... Бях тръгнал на път.
Но злодеи светиха ми маслото...
А тук ме приеха добре... ...

Аз пък вече няма да гласувам!
Отказвам! Няма за кого.
По-добре да си пасувам,
пък и ми е все едно.
На безбожния народ му се полагат ...

На самотен остров съм сега попаднал,
намирам се далече от дома.
Животът ме бе като хищник така нападнал,
заради грешките мои си сега горя.
Океанът се стелеше необятен, ...

Толкова много
ненужни понятия,
смисли абсурдни
и думи за тях...
С шесто ли чувство, ...

Едно изгубено сърце,
на възраст вечна младост,
не може да се прибере,
то сляпо е за жалост.
Видяно за последен път ...

Музика и изпълнение: Иван Дракалиев
24.04.2012
Амстердам
(Етно саунд)

Бавно времето вървеше - както винаги де, но то се усеща само когато ти не вървиш по път, който е за теб. Бавно човекът върви, но така му се струва само когато той бърза. И човек подминава като гара себе си и не може да се преоткрие, и не може да влезе в себе си. И все пак той върви, и въпросът е, за ...

„- Чуваш ли нещо?
- Чувам. Жаби.
- Но конски тропот не чуваш.”
"Домът на Бернарда Алба"
Ф. Г. Лорка ...

Животът не е приказка шарена…
детска книжка със цветни картинки.
Аз не съм принцесата – галена…
Ти не си принц… а мъж, обут
във спортни ботинки… ...

На жена ми
Беше някога отдавна,
в ученическите дни,
ти бе мъничко момиче,
скромно в моите очи. ...

Не искам...
Да бъда любезна,
да се усмихвам фалшиво и криво,
да се смея през сълзи,
да плача за чужди болежки и мъки. ...

Тъмно е. Светли светлинки нежно ме галят,
огнените коси бялата кожа изгарят.
Желая те. Пожелай ме и ти!
Спомени горещи, далечни върни.
Защо появяваш се пак? Не искам. ...

Сезоните на животa
Животът наш подобно на сезоните е.
Раждаш се разцъфваш, пролет.
Живееш, радваш се, твориш,
грееш силно с цялата си мощ, ...

Залезът на слънцето знойно
бе изживян подарък за мен,
когато покоряваше върховете,
и аз бях редом до теб.
А днес с изненада съзирам ...

ОГЪН
Хубава бях, аз бях тогава млада.
Безкраен и голям, но целият за мене бе света.
Гореше в мене огън като клада -
обичах аз и носеше ме на крилете радостта. ...

Когато те няма...
Вали тишината във мен,
като пролетен цвят.
И те виждам в забавен каданс.
Влюбена в синьото птица. ...

Чудех се какво ми има…
Нещичко не ми бе в ред.
Ту бях силна, ту ранима.
Ту бях пламък, ту бях лед.
И ето че се усъмних… ...

Защо да питам
сама ли съм още.
Луната погребах
на хълма снощи.
От много чакане ...

София през летните нощи е магическа. Трафикът е намалял, повечето хора, които биха те гледали изпод вежди ако вървиш по улиците с биричка в ръка, отдавна са заспали и са останали само онези, които по-скоро биха ти чукнали "наздраве"; по улиците се чува пиянски смях, хора се чудят от къде да си набав ...

"ГУБИШ"
Пак се предлагаш на малките принцеси,
а аз цяла нощ се питам: " Къде си?"
Скъпи оферти онлайн разпращаш,
самочувствие чрез тях опитваш се да качваш! ...