ГРЯХ
“По городу гуляет грех...”
Борис ПАСТЕРНАК, “Весна”
Грехът върви пред мен престъпно млад,
безбожно чист, красив необичайно. ...

Душата ми е суха пепел
и въглен в нея не гори,
от ранно утро до късна вечер
все студен лежи, лежи.
Щурчето под прозореца ми нощем ...

КОПНЕЖ И ТРЪПКА
Вино и ракия ме опиват,
но кратко е това пиянство.
Бързо мислите отиват
във безкрайното пространство. ...

АКО ИМАХ ДВА ЖИВОТА
Ако имах два живота,
бих отдала единия на любовта.
Да обичам, страдам и копнея,
такава е моята душа. ...

С помощта на Ваня Георгиева
- Има ли място? – попита човекът и пъхна пет банкноти по 50 лв. в ръката на Ангел Войнов, нощният пазач на гробищата в град Камбана.
Ангел хвърли един поглед на парите, между които се показваше бележка с написано на нея име, прибра ги в джоба на зеленото си яке и каза:
- ...

Сняг. Вихрушка от малки бели кристалчета, летящи право към теб. Сякаш те засмукват в пространството. Не виждаш нищо друго, освен черно-белия фон, осветяван слабо от жълтите фарове. Малки бели парцалчета, образуващи тунел, в който се движиш, летиш напред, обаче край не се вижда. Никаква светлина. Осв ...

Тъй нежно, мила, ти ухаеш -
на рози, на пролетни цветя,
с дъх омаен сетивата ми ласкаеш
и сякаш знаеш, че не мога да ти устоя.
Поглеждаш нежно, пак флиртуваш, ...

Едно и едно е...?
Дами и господа, колко е едно и едно?
Не е вярно, не е вярно, че са две, а три!
Защо ли? Просто, защото аз ви го казвам,
не e важно какво говоря, а какво показвам!? ...

Тихо е и снежно е в душата ми,
досущ като премръзнал февруари в храм.
Тихо е, безсмъртно тихо в мислите.
Вали. Вали красива споделеност там,
където тази моя чиста зимност ...

Седим на два фотьойла във викториански стил
подобно на велики генерали
и всеки поглед в другия е впил,
и брои безбройните на вид медали.
Седим във стаята затихнала и бяла ...

Някои истини приемаме лесно,
други - не чак толкова добре.
Лъжем за щастие, не играем честно,
губим способността да казваме НЕ.
Раздаваме чувства, говорим напразно, ...

СНEГЪТ НА СПОМЕНА
Това не са снежинките на зимата,
а спомен за отминала неделя,
довял тъга и преобърнал климата,
за да се сгуши в моята постеля... ...

Здравей, приятелю познато-непознат!
Как са спомените от онези дни?
Спомняш ли си колко бе богат?
Колко обич им раздаде и ми подари?
Спомняш ли си колко нежност ни продаде, ...

Но не във всяка бутилка
Пие дух
И все Някой
Трябва
Да наблюдава ...

Имаме швейцарска зима
и алпийски пухкав сняг.
Ледове норвежки има
днес пред всеки къщен праг.
Като в Швеция са ниски ...

И няма да съм ти последна жажда.
Как иска ми се и да беше друг...
Нямам толкова слова за казване -
аз тръгнах си, преди да дойда тук
... да те погълне самотата ми ...

Един досаден ден
Днес старецът ставаше на 91 години, а Велизар – на 16.
„Кофти съвпадение”, си помисли за кой ли път младежът. „Какъв досаден ден!”
Всъщност не беше съвсем зле. Уговорката с баща му беше, че ако иска да си получи суперкомпютъра за рождения ден, трябва да придружи дядо си Велко на сел ...

Със прах от сняг и смях събрах
две пълни шепи и край мен ги пръснах.
В небе под мен, с лазур над мен
засилих се и се откъснах.
От на земята любовта, ...

Липсва,
липсва въздух.
И защо ли
Смисълът е жив,
но някак си - ...

Сутринта като балеринки
заваляли бяха безброй снежинки
и една, падайки си от небето,
целуна ме по нослето.
Ах, снежинки бели, ...

Мокрят сълзите лицето,
клепачите не се затварят,
изгарят в пламъци очите
и на небето стават огледало
Отдръпнаха се устните - студени, ...

След изживения стрес от нелепата смърт на Динко, съм „преразпределен”!
Разместиха графика и групата „стажант – коминджия” – отпадна.
От утре ще бъда към маркшайдерско бюро заедно с хубавата Янка.
Момичето, в което всички момчета сме лудо влюбени!
* ...

Чардак сой блестеше със своите големи баири от километри. Трудно беше човек да не го забележи, когато пътува по магистралата. Високите възвишения и огрените от слънцето склонове с бели варовикови скали отразяваха всичко, което се случва в местността. И когато влезеш навътре и стигнеш до малката долч ...

Облаче
На кея облаче е спряло,
с малкото си палтенце бяло.
Навярно ще го пере
в голямото море.

ЗДРAВЕЙТЕ!
Здравейте! Казвам се Човек,
това ми е малкото и лично име!
Живота ми не е никак лек,
но това не е моето презиме!? ...

Чаша пълна за пореден път опитвам да пресуша,
мъка с алкохол искам да убия!
Гледам бутилка с празно дъно и без душа,
спомени за тъга искам да изтрия!
Бавно, но пък сигурно в пияница превръщам се, ...

Есенна Монтана
Поглеждайки през прозореца на класната стая, виждам все същите дървета, които украсяват пейзажа около училище, но някак променени. Листата им като че ли остаряват. Вече не е тъй зелено. Дори зеленото почти не се мярка из багрите на дървесните корони. Гледам от топлата стая всички тези ...

Завръщам се във ранното си детство,
прикрила своя жар да имам и да отминавам;
и търся се сред думи, и срещам неудобство,
със себе си отново аз започвам да се радвам.
И търся се сред думи, и срещам неудобство, ...

Скрий ме в силните си длани.
Затвори очите ми. Сега.
Да усещам само топлина.
И сгушена в съня си да летя.
Прегърни ме… ...

НЕ СИ...
Не си любов - безпаметно да те обичам.
Не си и клетва - в тебе да се вричам.
Не си каприз - със страст да те желая.
За твойте думи, мили, даже и нехая. ...

Мечти - какво са те без воля?
Живот - какъв е той без никаква опора?
Желания - породени от какво?
Усмивка - къде е, когато изчезна всичко добро?
Очи - греят или плуват в сълзи? ...

В тази тиха, свята нощ
сълзи роня цяла нощ.
С поглед търся тебе аз
и зова те всеки час.
Гледам все към висините, ...

В премръзналите клони, посипани със скреж,
една любов там тихичко се крие.
Поздравяват я с усмивка в своя луд въртеж
падащи снежинки. Режещ вятър вие.
Невидима, изплашена, но все така наивна - ...

Мълчаливите пейзажи многословни са –
източник на многотомното невежество.
И пироните на кръста божий, тежък,
приковали са до кръв отечеството.
Най-отровни са ядливите подробности ...

"Две души"
Ще се срещнат ли душите ни в отчаян бяг,
сякаш цял живот препускали са лудо?
Моята душа, душа е днес от сняг,
сякаш е небесно чудо. ...

Танцуват две светулки влюбени
във тъмната притихнала гора
и сякаш са съвсем изгубени
във призрачната тъмнина.
Танцуват и въртят се весело ...

Така де... нещо човешко!
Приискало ми се е...
за нас със теб...
... така де... нещо човешко!
Еee… Не е кой знай какво... ...

Позволи да надникна дълбоко в зениците!
Там безпътна да търся спотаена любов.
Позволи да разпаля в сърцето искриците!
Ще почувстваш ли някога страстния зов?
Позволи да докосна къдрици бленувани! ...

до наивността на Десето
Гола съм, като... скитница - гола,
а свободата с надежда едва е пробола
тези небесни прекрасни простори,
гдето на воля сърцето говори. ...

В този адски кучи студ
калориферът - надут,
термометърът - на мини,
носовете навън - сини,
дрехи на гърба - дузина, ...