Исках да пътувам сама. Приемах по-лесно нещата, когато другите не могат да видят изражението ми. Всички мислеха, че съм прекалено твърда и коравосърдечна, за да изразя болката върху лицето си. Такова впечатление оставях в продължение на години. Може би и занапред ще е така. Не е нужно другите да зна ...

В днешно време - времето на гордостта, на хората с маски на лицата си. Времето, в което да излъжеш е достойно за медал, да се напиеш до смърт и след това да не помниш нищо е начин, с който да се похвалиш кой/коя си ти. Времето, в което хората играят роли в живота си и си мислят, че са достойни за ос ...

МОСТ
пуста есенна пътека в безкрая се извива
сам ще я премина в бягство врекъл се
да открия себе си зарекъл се - търсих не намерих
изпречи ми се свят в пропаст сгушен ...

Ембрионално завръщане
Заспивам в поза ембрион
и в миналото се завръщам,
по кривите пътеки към дома
назад вървя - напред не се обръщам. ...

Египет 860 година преди Христа
Течеше десетата година от възкачването на Силния бик на престола в Тива или пък четиринадесетата от управлението на обичания от Амон и син на Баст в Танис. Всеки в Кеми можеше да избере как да отмерва времето. Ако живееш в Горната земя, значи си подвластен на бялата ко ...

Имам си количка нова
и така се радвам аз!
По алеите готова
е да хвръкне с пълна газ.
С нея всички задминавам. ...

Той има съпруга,
тя има съпруг,
но в леден свят,
сковани от студ,
топлят се двама ...

РОБЪТ СЕ БОРИ ЗА СВОБОДА ;
СВОБОДНИЯТ – ЗА СЪВЪРШЕНСТВО,
А СЪВЪРШЕННИЯТ – ЗА ЛЮБОВТА
ЛИБЕРТА = СВОБОДА ( на френски език)
ЛИБЕРТА = ЛИ . БЕ . Р т А = 31 квадрата . 42 кв.км . 4 региона + 8 кв.км = 5 216 кв.км – това е архитектурен план на екологичен град с календарен кадастър за 190 080 жители – виж ...

скала прегърна момиче
песен нарежда
скитник друм ветрее...
* * *
криле за полет ...

Аз знам, че времето не лекува,
то само кристално избистря нещата
и всичко си идва на мястото,
дори и с цената на самотата.
Ако си бил добър, това се забравя, ...

Пожелания в рими
Как искам аз със тази пролет
да дойдат най-красиви дни!...
И в синьото, със птичи полет,
да литнат нашите мечти... ...

Ефирна, търсеща разтуха,
олекнала от гняв и от вина,
флиртувам с тоя, дето духа,
като перце, а не като жена...
С целувка пак ще го помоля ...

С кого чакаш нощта, сърцето знае,
очите преглъщат успешната загуба,
за всичките ти лъжи то си трае
и поредната грешка прави груба.
Знае с кого дочакваш ранни зори ...

Една жена от плът и кръв.
Една жена със страстен дъх.
Една жена, обичала безкрайно...
Една жена... обичана нетрайно.
Една тъга изпитва многократно. ...

Най-новата ми шега,
забравих, не си я спомням!
Какво ще разказвам сега,
как ще предизвиквам хората?
Дали беше гадна или семпла? ...

Днес Слънцето и Есента рисуваха en plein air.
Не всичко започна гладко. Слънцето закъсня за срещата и утрото остана мрачно по-дълго от очакваното, което ядоса Eсента. Тя спусна лека мъгла на земята и се намръщи. Беше приготвила бои и четки, с огромно желание бе избрала цветовете и с нетърпение чакаш ...

За какво приятели ми трябват?
Каква е ползата от тях, не знам.
Цялото ми време да ограбват,
а накрая пак оставам сам.
Накрая се намирам пак ...

Бих живяла във малка колибка,
в пустиня, в гората, далеч от света.
Щом сме хванали златната рибка,
а пък тя ни дари любовта...
Бих вървяла със тебе по плажа, ...

Повярвах в любовта,
но зла съдба
прониза ме с кама,
остави ме без теб...
... и бликна кръв неспираща, ...

Шумната столица. Онази мръсната, грозната. С широките прашни улици и скъпите магазини. С малкото зелени паркове и многото търговски центрове. С многото институции и малкото възможности. Истинските възможности. Не онези, при които имат намеса парите.
София – църкви и храмове, малко свещеници и вярващ ...

Дали си спомняш нежните сезони?!
Дали играеш летните игри?
Дали в очите ти - нощта пак рони
отблясъци от падащи звезди.
Дали живееш някъде наблизо? ...

Дори столетните дървета
падат.
С години,
с вечни мигове
умират. ...

Взирам се в себе си.
В своя суетен живот.
Равни по сила срещу ми
са кралят и шутът;
тук спряло е времето ...

Под купчината черна пръст
остана цялото ми детство
и този тъжен, буден кръст
сега е моето наследство.
Наоколо е мъдра тишина - ...

Не мога да съм тъмнина. Боли ме
от липсата на блясъка в очите.
Обичам синевата с твойто име
и тя ме следва в нощите и дните.
Искрите в здрача мислите ми палят, ...

HEINZ KALAU Fragen
Ach, er hatte sie so viel zu fragen,
als sie endlich vor ihm stand.
Da hat sie die Augen aufgeschlagen,
hat gelaechelt, nahm ihn bei der Hand. ...

Накъде беше тръгнала? Досега не бе си помисляла, че е възможно да загуби акъла си от обич към един мъж и заради него, насред зима, да пропътува стотици километри… Да живееш толкова години на тази земя и да не си опознал дори себе си, странно, много странно! Мислеше се за изключително разумна, дори з ...

Днес есента сред мислите ми шари
и рони най-красивите листа.
Така осъмвам, с клони оголяли,
като ръце, протегнати в нощта,
да те прегърнат, голи и раними, ...