Синът ми каза “Тук е по-просторно.
Оттатък, дето татко ми почива,
гората пази сянка и не дава
душата му да полети на воля…”
Погледнах аз простора, мили татко - ...

Добрите хора по-малко живеят –
(откривам тази истина смутен).
Дали защото повече милеят,
сами скъсяват земния си ден?
Добрият носи чуждите неволи, ...

Когато прегърнеш ме
за добре дошла, засиява
моята душа!
Когато погледа със
моя срещнеш, казвам си: ...

По прозореца се стичаха едри капки дъжд. Гъста пелена вода се спускаше като завеса пред погледа и. Очакваше, че някаква невероятна сила, мистична стихия ще я понесе надолу, надолу, все по-надолу... Спомни си мрачния ден на погребението. Студът свиваше сърцата на всички, които бяха дошли да изпратят ...

Keyboards, arrangements, soundtracs & vocals: DANIEL AVDALA
....

Когато искам нещо да се случи,
понякога се случва тишина.
От просяка на нужда се научих,
от него разпознах и щедростта.
На обич ме научиха пчелите, ...

Разпукаха се пъпки на съмнения.
Очите ми боляха от миражи.
Душата ми не е във настроение –
стъклата не превръща във витражи.
Натровена от толкова неистини, ...

Какво е любовта...
Очите ти са пълни със звезди -
любящо-мили, нежно-хаотични.
В очите ти са моите мечти
и радостта, и болката излишна. ...

Прегръщам те и виждам
детска радост по твоето лице,
несметната усмивка на едно дете.
Прегръщам те и виждам
неизпълнени желания, ...

Картичка
Едно море от картичка ме гледа,
изрязано във подходящ формат,
но бреговете му - два къси реда,
към хоризонт напразно се стремят! ...

Остани. Въпреки догадките- остани.
Заспи спокоен. Въпреки неразбраното- заспи.
И помисли дали ще останеш и утре,
дали ще заспиш и после и пак
до изгрева да не се съмняваш в това, ...

В мойто село има две чешми – Синджирлия и Луд Кольовата.
Синджирлия е със студена и сладка вода. Тя е до крайните къщи на селото и когато в несъвършения наш бит спират водата в домовете ни, на Синджирлия се струпва цялото село и зарежда туби и шишета за гасене на жаждата си.
Луд Кольова чешма е дале ...

Тя е вълната изменчива,
Той е ронливият бряг,
Тя е щурата, ветрогонната,
Той - страхливо изплъзващ се.
Тя е опасно непредсказуема, ...

Все тъй се реди открай време светът:
на гняв и любов, по форма и цвят.
Вървиш ли, вървиш, а все кръстопът.
И повече няма. То колко е свят?
Такъв си е той. С размер на кашон. ...

Погледни ме, любовнико,
обикнах греха си,
не виждаш ли - пия
кръв от дланта си.
Умирам малко, не боли, ...

Повелите разказват, че когато си загубиш брачната халка, ще те сполети нещастие или ще изгубиш любимия си...
Носех и ще нося спомена за онзи кристално чист плаж и покоя в райския кът, който открихме за медения ни месец. Незабравимо пътуване...
В днешно време лесно можеш да замениш един обреден пръст ...

Мразя да сънувам те,
но ти идваш във съня ми.
Мразя да рисувам те,
но там си пак – върху листа ми.
Мразя да жадувам те, ...

Щом настъпи есен,
някак по учебник
обвивам се във своята кора
и нарочно хората отпращам.
Оставам гола и сама. ...

Върхове желае всеки,
най-добре се чувства там,
но никой не може навеки
на върховете си да бъде сам.
Защото той тръгнал е от ниско ...

На отсрещния бряг
те познах с цвете в ръка
и студена блещукаща сълза
по румените ти бузи
Пътеката пред мен пропада ...

И пламъчето се полюшва,
свещта запалена, стоически откъртваща
сълза подир сълза и пак сълза...
Край нея светлина - съдбата на актриса.
Фитил и восък - нищо сложно, ...

Годините на прехода бяха още далеч и децата, незнаещи какво ги чака един ден, тичаха безгрижно около блока. Унесени в игри и закачки, се нижеха летните дни на осемдесетте.
Имаше един човек, болен от детски паралич, който редовно ставаше обект на подигравки. Ужасни подигравки.
Децата, може би несъзна ...

Във нощ една такава
небето е катран и писък
ръцете ме предават
звездите на въже увисват
в очите ми мечти кинжали ...

Ще си отидеш, когато стряхата ти дотежи
и твоят сън отново се превърне в харман на други светове…
Тогава
масата ще се огъне под недоядения хляб,
сърцето ми пред теб ще хукне вратите да залоства, ...

Под моето крило ще легнеш ти,
за да те сгрея с мойта топлина,
ветровете нежно нас ще галят,
за да откриеш в мен любовта.
Дълбоко в себе си ти знаеш, ...

ПРОШАВАНЕ С МАМА
Протягаш ти към мен безпомощно ръце -
две вейки сухи от изсъхнало дърво.
Как много искала бих аз от все сърце
да ти помогна, но не зная със какво. ...

Хей, приятел, погледни този свят пълен с тъга и нещастие -
кажи, времето ли ни го причини или животът ни наказва?
Губим ли всичко, до което се докоснем или мразим всичко,
което ни обича. Това е времето на живота, приятелю.

Подгонила деня по равното
и на полето златното събрала,
луната зад тополите събира
магията на залеза в премала.
А залезът е яхнал коня си. ...

Омагьоса ме уж на шега.
Беше просто забавно и мило.
После случи се всичко така -
безразсъдно се влюбих и диво.
Бяха шеметни думи, нечувани, ...

НЕУРЕЧЕНА СРЕЩА НА СТАРИ ПРИЯТЕЛИ
Спомен за нещо
за звезди
за копнежи
за кал ...

Гълъбът на моята тераса
На моята тераса слънчева
прилегна гълъб. И умря.
Смълчана гледах и не знаех –
изпитвам страх или вина. ...

Гори ме дяволският огън,
измъчена душа мълчи
и вей ме яростният вятър,
а гръд настръхнала гори.
И ръсят своята усмивка ...

Тази обич не беше измислица
или детски-наивна мечта...
Тази обич се случи наистина.
Появи се. Видя. Отлетя...
Тази обич нахлу като вихър. ...

Баба Злата
Шаро погна котката.
Скачат под асмата.
Разровиха и цветята.
Съзря ги баба Злата. ...

Луната кървава изгря...
Сърцето ми във кърви се обля.
Любовта умря.
Пътеката самотна засия...
Но ето, че луната избледня... ...

Началото ще е трудно. Ще имаме съмнения, ще имаме недоволства, но въпреки това чакането би си заслужавало. Ще държим това, което ни помага, същото, което ни вреди и пак същото, което ни дава правото на избор. Може да избираме да бъдем такива или инакви. Ако животът ни предлага лимони, можем да си на ...

ТВЪРДОЛИНЕЕН МАТЕРИАЛИЗЪМ
Аз съм твърдолинеен материалист,
възпитана като стоманен таблоид,
но поникна ми в душата нежен лист -
цветен хиперболичен параболоид… ...

Аз съм влюбен
Аз в теб се влюбих. И сега въздишам…
Надявам се ти да ме разбереш...
Бележчици и стихове ти пиша…
Очаквам любовта ми да съзреш! ...

Какво да се прави, такава съм!
Човърка ме, не мога да мълча
и като Дон Кихот в пола и токчета
все тичам да оправям света...
Между шамарите самичка се навирам ...

Един ден Човекът, тъй както живял,
приключил с Живота и взел, че умрял.
Застанал пред Оня, с тефтеря в ръка:
- Е, казвай, Светийо! Къде да вървя?
Дръгливо си Петър почесал врата: ...