Can we ever get rid of the whats and the ifs
That doubts that exist in our minds
In the silence I am tricked into thinking you’ll forget
And I’ll be stranded like a man in a mine
The day between the soil and the sky ...

Ооо! И ти си бил значи
от онези, пречупваните!
А така ми се искаше
между нас - нещо бяло,
нещо девствено, нещо лудо, ...

Понякога, за някого си струва,
наопаки да завъртиш света…
Че лудост с мъдрост, знам, не се купува,
а с въглен, взет потайно от жарта
и кътан в пазва, близо до сърцето… ...

Трета част
1. Мария Хосе
–Доволен съм, момичета!-похвали ги управителят.-Оборотът се увеличава с всеки изминал ден.
Сузана предлагаше дрехи, а Мария Хосе-парфюмерия.
Тази нощ Мария Хосе сънува малко, пухкаво кученце. Доближи се до нея и се сви в краката ѝ. Тя го погали и то не пожела да си отиде. Ка ...

Подари ми момини сълзи
и ще видиш радост във очите.
Ще изгреят слънчеви лъчи,
Стрък един ще сложа във косите.
Докато ги носиш, запомни, ...

Добър ден, моя черна прокоба!
Приветствам те с "Добре дошла!"
Вземи ме и ме отведи във гроба
или сложи ми ангелски крила!
И понеси ме, о, ти паднал ангел, ...

Не пиеше много.
До козирката!
Ни повече, ни по малко!
При него всичко беше точно!
Пиеше само вечер. ...

Когато стане трудно, когато стане невъзможно... Когато влачейки се, пак вървиш напред. Когато мисълта за щастие звучи тревожно и се чувстваш сякаш няма никой, а единствено за болката настъпва ред. Когато една след друга мечтите се разбиват и парчетата се пръскат на хиляди страни. Когато горчивите съ ...

Бих искал...
Бих искал да съм различен...
от изгрев по младежки припрян,
да ме радва, от поглед огрян,
денят ми несресан и прозаичен. ...

Тя бе всичко за него… Лидия, неговата Лидия, създание, пред което ангелите бяха просто бели сенки на мечтите и копнежите. Лидия бе омайна, желана, изкусителна и единствена, Лидия бе негова. В този момент Александър стоеше и се взираше в черните ú очи, в това, което те криеха. Очи, правещи сивия свят ...

Ако можеше животът да се репетира,
две сцени щях да променя в пиесата –
нашата любов и моето мъчително умиране
без теб. А после... после щеше да е лесно.
И нямаше да бъркам свои реплики със чужди, ...

Стоя пред теб, Богородице,
вперила поглед в твоите очи и лик.
Моля се на теб и на Бога в твоите ръце!
Мъката ми е куршумен миг,
с оловни капки топи моето сърце. ...

В очите си аз нося Светлина,
с която път проправям си през мрака
и виждам в тъмното небе звезда -
тя ме зове и ми показва знака…
В душата си аз нося Светлина - ...

Няма късна любов.
Забрави за страха!
Не от времето трябва да скрием
своя порив суров -
тази млада река, ...

Налях ти чаша с виното червено,
дъхът ми от усмивката ти спря.
Ръката ми трепереше смутено,
с магията си ни покри нощта.
Аз тихо ти запях любовна песен, ...

Мен ме брулят ветрове
и се спъвам в преспи-чувства.
Нещо все към теб зове -
обиграно се изплъзваш.
И е бряг недостижим ...

Българка Не знам с каква ли орис съм орисана? За радост или мъки съм родена? В книга на съдбата ли съм вписана, та пак в българка съм преродена? Аз пленница на любовта си съм изконна. В багрите на чергите съм писана и вплетена в оглавници съм конни. Пак българка съдбата ме орисала.

Поискай силно!
Нарисувай с мислите
най-шарените чувства и мечти.
На фона на най-топлите предчувствия -
тъгата с радост и със вяра оцвети! ...

В изчезващ свят си избрах
грешната роля
На измислен герой
влизам в старата кожа
и усмихвам се глупаво ...

По бялата пазва на зимата
януарска сълза се стича.
Блести и крещи незримата
тъга на снега безразличен.
Януарска сълза замислена, ...

Бяла светлина, поток извира
в дълбочина от нейната душа.
Благословена от Твореца да лекува
душата първо, после и плътта .
Не лека орисия, отговорност ...

(из раздела "Лична хигиена" на книжката "Червенобуз юнак")
Като огладнеят, всички
първо се измиват, знам.
Ала с мръсните ръчички
аз пък бързам все да ям. ...

Какво им струва да се правят на всесилни -
и божествата имат своите съмнения...
Те не без уговорки и отплата са отпили
от живите води на сатанинските владения.
Властта над множеството от невежите е сила, ...

ЗАВРЪЩАНЕ
На синовете ми Драгомир и Светлозар
Прибирам се полека у дома
от тъй отдавна и от тъй далече –
под слънцето, под старата луна ...

Завръщане
Връщам се в родната ми къща!
В която детството отмина,
в съзнанието като спомен ми се връща
красотата на пъстрата с цветя градина. ...

от Добрин Петров
Не ме плашù, Съдба! Недей,
по твоите си начини коварни...
Спрù мрежите си да плетеш около мен,
не ми разкривай тъмните си тайни! ...

До кога
Като кокошки ние
цял ден ровим във
боклука -
за няколко трошички ...

ОТКРОВЕНИЕ
Аз самата съм едно откровение
на радостта и болката, която е с мене.
Аз самата съм една надежда -
развихрена като ветровете силни. ...

Часовник прашен на скрина ми стои,
бавно, бавно песъчинките брои;
отмерва времето, което си лети
и да го спреш не можеш ти.
Песъчинките са малки, златни перли, ...

Като бучка захар
се разтопи целувката ти по устните ми.
Душата ми - географска карта
с непокорени местности - пулсира.
Дълго чаках своя откривател. ...

Искам от онези любови,
които болят,
които оставят белези,
които те пребиват от чувства...
Любов, а всъщност - ...

Аз взирах се в студеното прозорче,
броейки разтопените снежинки,
претичващи по леденото блокче
като прекрасни малки балеринки
и мислех си за цветните къдрички ...

- - -
Опитвах се, бягах все по-надалеч,
но всъщност оставах в пленяваща близост.
Дъхът ти е най-безпощадната сеч!
На етер ухае... от твоята риза! ...

Аз виждам, че досадник станал съм,
но ми повярвай,
нямам избор.
След толкоз вакуум нагнетяван...
от костен мозък ...

А имаше любов,
а имаше целувки.
Неспиращ зов
и винаги усмивки.
Защо така се случи? ...

В очите нежни пак се вглеждам -
искрят, даряват ми любов.
Tе всеки трепет на сърцето ми нареждат,
но няма ли ги, животът ми е тъй суров.
Като свещи ароматни ме обгръща ...

Сега ще гръмна като газов бойлер
от яд, безпомощност и див копнеж.
Направо чувствам се оскубан бройлер,
безмозъчен, неталантлив, невеж.
Тя беше тук, приседнала на края, ...