"А що е нощ и що е ден"? -
припомням Дебелянов стих.
Дали денят е възроден
или е звезден купол тих -
безсънието ще гаси ...

Мъглявостта на утрешния ден
прокарва пръсти в успокояващата нощ
и, проправяйки си път,
влиза през прозореца, във стаята, до мен.
Часът е 5 сутринта ...

Полазиха ни грижи и тревоги.
И песимизъм дните ни вгорчи.
Мечтите ни – сираци босоноги –
във нас се взират с питащи очи.
Полазиха ни болести и вопли. ...

В дома ти има
повече от всичко,
за да си живееш на спокойствие. -
Просторен хол, камина,
котка мила, ...

На Ибо
Дали бе Господ или бе Аллах,
това така и не разбрах,
но вплете моята със твоята съдба,
животът ми със твоя се събра. ...

Самотна вишна за живот се бори,
вкопчена в черна пръст.
Бурите я милват, но защо ли?
Всеки носи своя кръст...
Скрито нестинарство овъглява ...

Зимно утро се навъси
и със тихия си стон
една виделина пристъпва
плахо в хладния ми дом.
А комините изпушват бясно, ...

Тъжни са хората, усещат умората,
тихи са чайките без еуфорията!
Пусти са улиците, падат листа,
липсва шумът от глъч на деца!
Мрачно небе, бурно море, ...

Монолог в диалога
В очите, зад няколко ресни,
пречупваше се светлината,
която обича сама да мълчи,
преди нощта да зарадва луната. ...

Вярвах във безброй измислици, поставях идеали… мечтаех за нереални неща. Но вече ми омръзна. Изморих се да мечтая, да вярвам и да живея за нещо, което е просто… приказка! Наслушах се на истории за истинската любов, за принца и принцесата и за техния щастлив край… те само заблуждават, че някой ден, н ...

Открадната мечта
Очите ти сънувах,
различни, но красиви,
беше кратка радост,
събудих се през нощта. ...

Харизах и последния си спомен
на циганката, дето гледа на ръка.
От вятъра по-ничия, от буря по-бездомна,
сега не търся нищо, не разравям пепелта.
Разкъсах вярата си като риза, ...

***

Да се преборим с мрака в нас,
да пуснем вътре светлината
и той отчаяно, без глас,
ще свие във отбой крилата.
Ще спре да хули и гнети, ...

Всеки ден, когато се събуждам,
чуя ли твоя глас, отново пак тъгувам,
но явно все бълнувам
и боли ме, че пак теб Аз сънувам.
Ето, измина поредният мрачен ден ...

Пусто е моето сърце,
няма те -
да протегнеш ръце.
Аз те виня само за това,
че предаде любовта. ...

Кирпичена къща - дигната на около метър от земята.
Кат - две стаи по петнайсет квадрата и още толкова сачак.
Кара таван - накован с тънки дървени летви, замазани с чоп.
Чопът е смес от слама и хума или накълцани кълчища и вар.
Под – пръстен, всеки месец за чистота баба го хлепеше с кал. ...

03.09.07
На пейката във Второ ДКЦ.
м.12.2011 г. пред кабинета на л. лекар:
направления за м.12 няма! Мерси!
Новина: При специалист - без направление, но си плащаш! ...

"Ако падаш от висока скала - опитай се да полетиш" - реплика от култовата сага "Вавилон 5"
Кой си ти
и коя съм аз!?
Там някъде
между секундите ...

Умът ми с много същества
населен е - туй е моята Земя.
В мен от един повече живеят,
искрици много в мене тлеят -
всеки, що любя, е свещица, ...

НЕКА БОЖИЯТА ДЛАН СПРАВЕДЛИВО ДА СЪДИ...
За теб, който много очи си разплакал
и крехките женски сърца наранил,
за теб, който човечността си съблякъл
и толкова чисти души заблудил... ...

1. Ето ме, пред теб стоя, ти запали в мене любовта.
Открих пред тебе своята душа, ти готова ли си сега.
2. Ела ти при мен и прегърни ме силно, направи
за мене този миг щастлив.
Когато си със мен, забравям всичко друго, ...

В мислите ми си нощ и ден,
дори когато вече не си със мен.
Че има любов, вечна и красива, мислех аз,
но ти всичко срина в оня час,
в който реши, че аз не съм за теб. ...

Някак сюжетно снегът заваля,
леко натрупа и спря за почивка.
После сърдитото слънце изгря,
скрило зад облак студена усмивка.
Зима, добра, с посребрени коси, ...

Лекуваме рани взаимно, приятелю,
от минали битки и спорове страшни,
от стари любови и нови предатели,
от стръмни пътеки и улици прашни.
Лекуваме раните - душите превързваме, ...

Коледна Мечта
Звездица на небето Грее!
Отразила се в детските очи,
сякаш е отговор на техните мечти.
Коледа е вън и в моето сърце живее! ...

Концерт на Reavalation band - кавър версия на песента на Джеси Роджърс

Беше тиха декемврийска вечер, навън се сипеше ситен сняг и затрупваше заспалите улици на малкия град. В една от големите къщи светеше лампа и два силуета се отразяваха в сякаш огледалните стъкла на къщата. Двете сенки принадлежаха на две млади момичета. Едното беше с 2 години по-голямо от другото, н ...

БЪДНИ ВЕЧЕР
Сега е бъдни вечер.
Прозорци светят в мрака,
а мене тази вечер,
мен никой не ме чака. ...

Ако обичаш, ще простиш!
Шанс ти дадох, може би пореден,
да спасим отново любовта.
И все си казвах, че ще е последен,
но предавам се и ще ти простя. ...

ПОДХВЪРЛЕНО ВЪЖЕ
Не ме мислете! Хвърлят ми въже
лъчите на слънчасалото пладне.
Не страдам за прегръдка на мъже.
Не се удавих. И от връх не паднах. ...

Красива дама, облечена в стилни дрехи,
понякога почуква на входната врата
с коси разкошни, дълги, посивели,
примамливо усмихната, опитва се да влезе у дома.
Таз гостенка позната, твърде често нежелана, ...

Някой подава ти ръка,
а всъщност лъжлива помощ е това.
Някой те успокоява,
но да е по-голяма болката
се надява. ...