Не съм - аз казвам, но дали
и аз не бях... Като онзи дъжд
сред лятна нощ, като шепа
прах в очите.
Аз ли, без спомен за любов, го оставих ...

Най-хубавото чувство
Познах те. Ти си тук. Не питай как, не зная.
Блестят очите радостно, сълзи горят страните.
Сърцето ми заби – камбанен звън насред безкрая.
Гальовен бриз докосна ме и слях се със звездите. ...

Устремен тичах някъде
да избягам от себе си опитах
За да сънувам прекрасен сън
заспивах завит с надежда
Красиво се усмихва светът ...

В България, родината ни мила,
традиция злокобна се родила,
де що политик, шофьор или артист
е всеки православен атеист.
Във черквата да ходят инак знаят, ...

Моя първа любов!
Мой пръв любовен трепет в сърцето!
Потъвам в спомени за теб... и ето -
Те далеч назад във времето ме връщат
и мигове любовни отново в мен възкръсват. ...

Пак в нощта тиха аз ще бродя -
спътница на Самота!
И за тебе на звездите ще се моля,
пък дано ме чуят те!
Сама душата си ще пусна, ...

14.04.2012 Дъжд
Кафяво настроение.
Кафява дълга ленена пола.
Скъсани гуменки.
Съзнание - на парчета. ...

Небесна стълба. Тежък ден.
Небесни стъпала за горе…
Един Христос обикновен
катери земните подпори.
А колко халтави са те... ...

"Защо за теб не пиша"
(по)светено
Думите към теб са прелетни птици,
политнали, защото е дошло време,
събират се, кацат на топло в ръцете, ...

Да плаче едва ли може...
Но как обича да се смее...
Слънцето остави я,
а луната озари я...
Въглените във огнището ...

Калпаво време е, мама му стара.
Сякаш магаре съм с дървен самар.
Сърбам си дните - горчива попара,
влача годините - двоен товар.
Трия по пътя ненужно подметки - ...

Знаеш ли, аз не съм правило
и понякога да мразя няма причина,
сърцето ми не ме е измамило,
въпреки че щастието си замина.
Сега съм сам, а ти си там, ...

Като по-големи - около 10 - 12-годишни - ни водеха на реката. На Копанките се събираха селски деца и летуващи като нас. Вирът не беше голям, влизахме по двама-трима. Пръскахме се, закачахме се. На брега имаше площадка от скала, наклонена към водата. Там беше идеално място за слънчеви бани. Понякога ...

Мамо, той плаче.
Аз не виждах сълзите,
но ги виждаше ти.
Тогава и ти се разплака
и дълго стояхме, ...

Чувството е уникално -
да ме привличаш виртуално.
Неморално и скандално
по теб съм луда - максимално.
Отдадох се емоционално. ...

С мигли, дълги до веждите
правиш жалко впечатление,
а с ружа силен по страните
нямаш шанс за възхищение.
Тъмен грим, червило стряскащо, ...

Сбогуване с морето
Море, море,
лазурните ти дни са
преброени!
Очакват те ...

ЖРЕБЕЦ
(Реплика на Висоцки)
“Я согласен бегать в табуне –
но не под седлом и без узды!”
Вл. Висоцкий, “Бег иноходца” ...

Любовна история, състояща се само от начало и край.
...
И ето, гушната толкова силно в него, тази прегръдка носеше със себе си хиляди тайни и нашепвания за един друг свят. Нямаше силата да се отдръпне от ръцете му, от топлия му дъх във врата си, от тихия, нежен глас в ушите си. Всичко вътре в нея пл ...

Избор нямам,
затова си забранявам,
в клетка тясна сърцето си затварям,
независимо дали се давя, или изгарям,
това е, което заслужавам. ...

В диви огньове танцувам
с боси нозе,
страст и полуда -
буйно сърце...

Така бих искала да те обичам -
безумно и безкрайно да се влюбя.
На седемнайсет. И като момиче,
страхувам се сърцето да загубя.
Така бих искала да не заспивам, ...

Колко величествено звучи
това "обичам те'', нали.
Но само влюбеното сърце
може да го изрече.
Обичам те! - ще каже то ...

Сънувай ме с отворени очи
как тръгвам на полусъединител:
от устните, през влажните гърди
надолу... а след мен блестят следите...
Не дишай! Чуй в косите ми страстта - ...

Кой или коя си ти?
Как препускаш в мен?
Кога съм те поканила
и дали нужда съм имала?
Мен на две не би пречупила... ...

Горещо и тръпно, и есенно
последната нощ над нас избеля.
Таванът, картините - тъжна импресия
на празното вече легло.
Разхвърляни дрехи, събрани за път, ...

Черни слънца превзеха черното небе
Черни бури заляха мъртвото море
Студени сенки пълзяха към Смъртта
Леден полъх от Бездната полетя
Слепи бяхме родени в тъмнина ...

Отиди си, както
никога не си идвал.
През тази стара,
прогнила врата.
Остави ме сама ...

Въртят се спомените пъстрокрили,
от мил по-мил долитат те.
И разминават се в мислите ми
въртележки, роклички, боички –
първи детски случки – най-свидните ...

Тези твои очи, прекрасни са те,
само като ме погледнат и се разтапям,
оставам без нозе!
Какво ли ми говорят те,
какво ли от там наднича, ...