Никой роди се във никоя заран.
Никой разви се от никой изваян.
Никой порасна и никой не хвана.
Никой замина и никой остана.
Нищо да бъде му бе отредено. ...

Баир
в ключалката
... и вкъщи
Закачалката
през връщане ...

Пролет
Врабецът рошав глупаво свирука,
възпявайки фалшиво битието,
и Дядо Мраз разкара се оттука
с шейната си на север в ледовете. ...

Есенен полъх
Задуха Вятър през полята,
залюля за миг дори Земята
и през разперените Клони
Eсента листата си отрони. ...

Ако знаеш, че нищо не е било. Ако знаеш, че всичко е било за мига. Ако всичко ти се стои твърде хубаво, но няма как да е така. Ако... колко по-лесно ще бъде без него.
Винаги искаме твърде много. Понякога бързаме твърде много. Винаги искаме почти неосъществимото. Понякога дори простите неща са сложни ...

Есенна вечер
Луната, жълтостъклена, глава навежда,
забодена в здраченото небе,
до нея есенна звезда поглежда
с уплашен поглед на дете. ...

Синьо разтичане по бяло стъкло,
сълза, разделена на атоми,
аз съм отвъд твоя свят,
отвъд пътеката, която ни свързва.
Последната сълза - пресъхнало езеро, ...

ДЕВЕТ БАЛА ГНЯВ
Наведен под сълзите на дъжда,
денят със бавни стъпки приближава
към тъмната си вечерна ръжда
и светлината бавно изтънява. ...

Ще поема риска,
още те обичам,
ако ще години -
сто след теб да тичам.
Ти си ми и слънцето, ...

Кой във робските години,
бранел родното ни слово,
от изчезване спаси ни,
да сме българи отново?
Да! Будители народни ...

ВЛЮБЕНА МЕЛОДИЯ
Тихо по клавишите пристъпи
с Клайдерманова мелодия
във сърцето ми красива птица.
Старото дърво напъпи ...

танц
достатъчно продължителен
за да си дойдат думите
на мястото
мирно да застанат ...

Не съм мечтала аз
диаманти, ни всемира -
пеперуда е душата ми,
щом те винаги намира.
Не сам мечтала аз ...

Летни облаци
Памучно бели облаци
надскачат планината.
Те идват чак
от южното море... ...

Сън ли беше, видение, сянка...
неизтрит от сърцето се връща
и разпява небето в симфония
със безгласното, че ме обича...
Боже мой! Той така ме целува, ...

Знам, грешно е да ти посягам...
Отричайки те, в своята апатия
се чудих как да ти избягам,
животе мой, мое страдание...
Обидена гърба си давах, ...

Когато слезе есенният хлад,
той я завива с привечерни мисли,
прегръща я, за да усети как
се стопля самотата. С чаша вино
как тръгва топлината по кръвта, ...

Родена съм през юли жарък,
закърмена със топъл морски бриз.
Съдбата отредила ми подарък -
в сърцето си да нося слънчев диск.
Във сънища русалчени мечтая. ...

------------
Нахлуваш напоително
(с цвят мерло)
в лунните ми вечери.
Някъде из течните следи ...

Няколко опита за импресия.
Първи: върху дланта ми отнесено
пръстът ти търси посока - намира я.
И със дъха ми и времето спира.
Трепва пространството и се разтваря ...

В най-дълбокото
В дълбокото Океанът бушува,
а вятър, потънал в гърлата на чайки, крещи.
В очите Тишината е стру(н)на
и няколко големи вълни - разбити в зеници. ...

Замлъквам...
Нека моето мълчание да те наказва.
Разнищени влакната на душата -
излизат от разгърдената пазва...
И тя - сиротна е горката... ...

Мрак обгърнал самотата
на едно разбито сърце,
с разкъсваща болка в душата,
изразена на красиво женско лице.
от ъгъла на празна стая ...

Ако и да не е красиво,
все пак го почети...
Kнигaтa oтвopeнa e пpaзнa.
Пpaзeн лиcт oт пpaзeн eпизoд.
Hитo тoчкa тoй нe ни пoкaзвa, ...

Едно сладко вълнение, че ще те видя,
тормози ме от ден-два.
А времето до петък минава толкоз бавно,
стрелките движат се едва-едва...
И всякакви въпроси ме вълнуват: ...

Лесната любов -
любов ли е?
Сълзата без горчивина -
сълза ли е?
Усмивката без искренност - ...

Аз знам- ще дойде моят Президент
Аз знам - ще дойде моят Президент
с искрящи огнени зеници
и не от мафия и не - агент,
а с вот на милиони мъченици! ...

Виждам края на един ден - моят ден. Свечерява се, стадата се завръщат от паша. Моето куче очаква вечерната дажба и свободата от синджира - ще е пазач през нощта. Мрачно е, небето стои ниско над двора, още малко и ще падне с трясък върху сухата земя. Но едри капки дъжд, бавни и спокойни, ме подканват ...

Животът ми до болка си е мой.
Дори да го оставя, пак ме следва.
Завия ли и той върти завой,
безмълвна ли съм, виж и той немее.
Не съм добър стопанин, знам това ...

Ден
на Народните
Будители,
със заучени
речи ...

Заспа щурецът в мъртвата ни стая,
заспа и недосвири свойта песен,
а все дочувахме, че идва края
и носи на гърба си мокра есен.
Изгасна светлината на покоя ...

Кратки приказки за живота в кокошарника
ИЛИ за КОКОШАРНИКА на ЖИВОТА.
За някои пернати събратя и посестрими около НАС.
МИЛЕНХОЛИЯ се изкачва НАГОРЕ
В нашия кокошарник, както навсякъде, има СТЪЛБИЧКИ. И те трябва да се изкачват. Колкото повече стъпала превземеш, толкова по-високо се издигаш в обществ ...

Страховит, толкова реален, сякаш се бе случил. И сега, драги читатели, ще разберете какво причиних на Бри.
Сънят започна така:
Отивах на училище, влязох в класната стая, а там нямаше никой, единствено на чина седеше Бри. Седнах аз до нея, а тя се изправи и тръгна към вратата да излиза, аз реших да я ...

Слагам маската с красивата усмивка,
главата вдигам гордо нависоко...
Но стоновете на поредната въздишка
отвътре ме разкъсват и боли жестоко!
Забраних си през деня да плача. ...