Приятелю, и тази нощ си сам,
а покрай теб пируват много хора…
Но ти покани тази самота
и сам реши, че с нея ще говориш.
Май чужд ти стана вече този свят. ...

Четвърта част
1. Мария Хосе
–Виж, Сузана, това как е?-въртеше се Мария Хосе на пети пред журито, т .е .-Емилио и Сузана .-Добре ли ми стои?
–:Прекрасна си!-викнаха двамата едновременно .
–Купувам я. Блузката също. И това .. . ...

Оцеляхме отново. След поредния глупав дуел.
След една камара разпилени и къси мълчания.
Всеки сляпо си вярваше и усърдно се беше заел
да превърне очите на другия в нямо страдание.
Всеки правеше списъци с куп непризнати вини, ...

С гръб към Неизвестното
/научно-фантастичен разказ/
Посещавам на светлата памет на моите
родители Искра Тодорова Кърчева и
Иван Стефанов Кърчев, достойнствата и ...

Смирих се – пораснах, помъдрях…
Назад оставих всякакво съмнение
коя… защо съм… бях или не бях
на Бог или на Дявола творение...?!
Изстрадала, разбрала що е грях ...

Бих дала всичко за едно сърце - едно сърце пълно с любов, което да тупти със дива страст в таз тиха и безлюдна нощ. Очите ми под лунна светлина се къпят в тъжните сълзи на една угаснала любов между две влюбени души. Без думи, без красиви обещания, без упреци, без молещи устни, ние си казваме „сбогом ...

Там, под снагата на млада бреза,
поспряло се бе да отрони сълза
едно птиче плахо, безсилно, самó,
изгубило пътя към свойто гнездо.
Ридаеше тихо сред пустата шир, ...

Залезът се мъчи
в чаша пурпур да налее
и с морето да я сподели,
но то самотно,
разсърдено бучи - ...

Ранен лист отронва есента...
И като сълза в око на птица,
не можем да го видим, от това
пак в ежедневие улисани.
А знак е той за Вечността – ...

Не можа да помрачиш, Животе,
с облаците моя слънчев ден
и с бурите, които ми поднесе,
не ме събори, даже ме възнесе
над света, от мъка задушен, ...

Когато някой ти обич покаже,
ти не махвай просто с ръка,
защото смелост се иска да кажеш
онези две прости любящи слова.
Когато някой ти обич покаже, ...

Този мъж не е за мен!
Разпилява ме и ме събира.
Боже! Мисли си, че е роден
вечер ризата ми да съдира.
Смята, че е участ зла ...

Години вече аз не те сънувам.
Любовната ни приказка угасна.
Научих се добре да се преструвам,
но раната в душата не зарасна.
Стопиха се полека снеговете. ...

За любовта какво да си говорим?
Красиво чувство казват, че била. Нали?
Не искам с тебе все да спорим,
че казала съм тъй, а иначе си казал ти.
При нас тя - любовта я няма, ...

Като обесник слънцето тежи
и възелът в душата стяга –
човечец, впрегнат в обръч от лъжи,
до скъсване жили напряга.
На съмнение подлага Бога ...

ДЯДО - КАЛПАЗАНИН
Калпазани бяхме,
тичахме, играхме!
Пакости за всеки ден
имаше от мен... ...

Като разкаяния
накацаха
по жицата
зениците,
задъхали мечтите си ...

Перото с гняв
разсича листа
и търси истината жадно,
което е любов, порок
и смисъл, ...

Една пътека меко се извива
в праха и гънките на времето.
Върви широка, после изтънява,
тя чака двама, но на две не става.
Отдавна търси бялото момиче ...

Няма случайности
Април, 2011
Обичам пролетта, тя е мека, топла и красива. Премахването на дебелите дрехи, това те кара да се чувстваш по-лек и на място, след този кучешки студ. Чаках точно това, времето да се постопли и да се прибера в родния си град. За мое огромно щастие, панаира също беше дошъл, ...

Арарат
Когато идваш на среща,
забрави ролите в делника;
под капаче тури против уроки леща,
дори кафето от нея не пий – ...

Не си отивай, не ми го причинявай,
защо оставяш ме съвсем сама.
Моля те, сърцето ми не наранявай,
не съм заслужила това.
Нима не те обичах истински, кажи, ...

Дар
Човекът от Ла Манча си отиде ....
но ни остави чудния си дар -
как можем нови светове да видим
и да останем достоверно там! ...

Не знаеш кой,
не знаеш как,
нито кога,
но идва миг,
но идва зов ...

Нека ви разкажа една история. Едно приключение, което няма да забравя. Дали ще ми повярвате, ако ви кажа историята за стъкления музей, които посетих. Може би трябва първо да ви разкажа историята, а вие сами да прецените! Беше лятото на 1778-а, аз бях само на десет и игрите бяха моето ежедневие. Живе ...

Кажи ми, татенце, в какво сгреших –
защо ти сам избра да си отидеш.
Днес с теб аз разговарям в този стих.
Да, знам как не можа да го преглътнеш -
отхвърлянето, липсата ти по дома. ...

Нощна изневяра
И фантазията има своя дом -
изкуството.
В. Т.
Часовникът ми стресна ...

Понякога ми се иска на глас да разкажа за всичките си чувства и мисли
и то на човека, към когото са адресирани…
Понякога ми се иска да изкрещя и да разбере, че наистина ме е грижа за него…
Понякога искам и той да ме погледне така, както аз гледам него…
Понякога ми се иска да знае, че всяка моя усмив ...

Виж какво ще ти кажа: знам, че не съм мъдрец.
Малко изводи съм си направил, малко поуки съм си взел от тоя живот, защото бързах да го живея.
Едно нещо обаче разбрах със сигурност, и то чак сега, когато съм на петдесет и осем.
Че две години споделена любов си струват всичко изживяно. И преди, и след ...