Очите на луните,
препълнени
с видения,
стичат
огнени признания. ...

Той и Тя бяха заедно отдавна. От 12 години обаче бяха и официално съпруг и съпруга. Животът им бе низ от перипетии - преминали през силни емоции, през непоправими нещастия и през какво ли още не, те останаха заедно. Връзката им ту изтъняваше, ту се заздравяваше, ту се оплиташе с други връзчици - е, ...

На думи си далеч от мен,
а всъщност си на дъх пред мен.
Животът е по-хубав, като затвориш очите,
дай зелена светлина на мечтите.
Няма как да ме премахнеш... ...

Аз всичко, дето дадох -
от сърце направих.
За едните се предадох,
а за другите надвих...
И за теб душата си прежалих, ...

Имен ден
Скъпа мамо, честит имен ден,
той да ти донесе знак, от съдбата благословен,
да си ми щастлива
и още по-красива, ...

ЗА ЛЮБОВТА, ВСЕЛЕНАТА И ЧУДЕСАТА
Ето я нашата палма.
Тука се целунахме за първи път.
Една неземна целувка. После още и още.
Усещам ги. Устните ми парят. ...

Някога чувствал ли си се слаб? Така, сякаш не можеш, но знаеш, че трябва да продължиш, независимо какво се случва...?
Трудно ми е да започна. Всякакви мисли нахлуват в съзнанието ми, но като че ли всичките до една се свеждат до един-единствен човек...
Някога обичал ли си? Имало ли е човек, за който ...

Разнородни рецепти
за живот и за щастие
с неплатените лепти
пак редят върху масите!
Но духовните ястия ...

МЪЛЧАЛИВО ИНТЕРВЮ
Исках едно интервю да взема,
но реших звука да отнема.
По-добре да бъде „мълчаливо”,
а в картина дори и мъгливо. ...

Искам пак да съм дете,
невкусило от ябълката сладка
и щъркелът с разперени криле
за мен да е голямата загадка.
На жмичка със махленските деца ...

Един стих за жертвите от холокоста.
Милион души, по дяволите пратени,
избрани зарад своя етнос да умрат,
насилствено пристигат нощем, денем с влакове,
в онези лагери незнайни на смъртта. ...

The Other Side
Truth of the matter is I'm complicated
You're as straight as they come
You go 'bout your day, baby
While I had from the sun ...

Изповедта на един емигрант
Син на емигранти, и аз станах емигрант в напреднала възраст. Вече 13 години живея като такъв. Градът е един от най-красивите в света, а страната една от най-социалните. Не мога да се оплача. Макар и да липсва финеса на Европа, комфорта на Северна Америка го компенсира. Дър ...

Жестока съм, но моля те, прости ми!
От ревност го напарвих и от самота.
Жестока съм, да се поправя помогни ми!
Подай ми, своята ръка!
Да страдам... знам, това си заслужавам ...

Страх ме е, че вече не мога да чувствам,
че вече не трепвам от полъх и студ!
Когато ме смачква безмълвна покруса,
светът ми остава по моему луд...
Страх ме е, че болката просто е чужда ...

(по песен на Scorpions)
Някога плавахме заедно,
споделяхме обща мечта,
убежище търсехме праведно
във бледата жълта луна. ...

Мълчаливо вървим под дъжда.
Зад челото ми – пусто, до рана.
Под краката ми сякаш с ръжда
е нашарил октомври премяната
на удавени в локви листа. ...

Не зяпай моята витрина,
отвън излъскана до блясък,
зад паравана погледни ме,
а може би и по-нататък?
Душата ми кълбо търкаля ...

Изпиеш ли море, солено от сълзи,
и в гърлото ти тясно се промъкне
сподавена въздишка и облак задъжди
по директориите на душата, да замлъкне.
Ти знаеш сам на любовта цената, ...

Събуди се земята, топло сгряна
от слънчев лъч на втори януари.
Посърнала от студ, а днес засмяна
намигна тя на млади и на стари...
Разходих свойте мисли край морето, ...

ЖИВ ДОМ
ЖИВ = ВИВО ( жив - на италиански език) = Ви . В . О = 41 кв.км . 4 . 8 квадрата = 1 312 кв.км – това е архитектурен план на екологичен град с календарен кадастър (виж чертежа).
Един квадрат има площ 41 кв.км
В = 4 = Берил – хим.ел. №4
И = 1 = Идрогено – хим.ел. №1 ...

Когато домът ти стане гробище
Не може цял живот да търпиш и да чакаш.
Действай! Действай!
Тя вървеше в тъмното на път за вкъщи. Много необичайно, но Румяна не носеше нито ръкавици, нито шапка. Ръцете ù изтръпваха от зимния студ. Държеше ги свити в джобовете си. Знаеше, че скоро ще се прибере вкъщи и ...

Какво е любовта? Косите на вятъра или скритото лице на луната?
Твоят лик грее за две луни. Защо ми е скритата им същност?
Пред теб стихиите онемяват, за да говори сърцето ми.

Понякога съм весела и слънчево красива,
като утринна роса блестя!
Понякога съм тъжна, мълчалива,
но винаги изгарям и трептя.
Не искам с теб да бъда цяла вечност! ...

Ти знаеш ли, че има свят различен,
над който слънцето не иска да залезе,
свят, в който тайно ходя аз сама,
когато искам да избягам
от болката край мене в света? ...

В КЛАДЕНЕЦА
Така хладнее каменната плът
на кладенеца! Той ли ме повика?
Гласа му чувах, но за първи път
потъвам във студена зеленика... ...

Бих... но вече за кога А бих се върнала сълзите да изтрия и бих поплакала със тебе до зори... Но късно е сега да бъдем "ние" и късно е след ужаса да сме добри. И бих се вглеждала във тебе до припадък, и бих поела твоята вина, и бих издигнала подпори от упадък, но няма време все да съм добра. И бих п ...

Какво необичайно виждаш
в това да те помоля
да ми гравираш имената,
когата слеза в гроба.
Да публикуваш за душата ...

Ти вече си моето щастие.
А моето щастие – ти.
Две малки пчели между храстите.
Две трепетни жълти мечти.
Вълшебно, как чувам сърцето ти. ...

За мойто село
Драгойново се казва мойто село.
Преди години там съм се родил.
И подчертавам, винаги дебело,
където и да ида, то е с мен... ...

(из цикъла "Вицове в рими")
От „Люлин” в „Екоравновесие”
звънят по телефона: „Хора,
в квартала има рунтав пес… и е
със глутница… вилнее в двора ...