Стела някак изумено изучаваше собственото си отражение в огледалото – погледът, съмняващ се във всеки и във всичко, сенките под изморените очи, които сякаш проникваха дълбоко и виждаха във и зад предметите, но някак отнесено и замечтано, започналите отскоро да се появяват тънки бръчици, чувствените ...

2
- Готово, всеки капан, всяко защитно заклинание, всеки паяк по местата, където имаш работа, са махнати! Сега е моментът да използваш страхотните си умения и да прибереш плячката! Тъй като е време за „Лека нощ. Деца!”, ще ме извиниш.
- Ти откога се броиш за дете?
- Дай да попитаме някой страничен к ...

Пием виртуални кафенца и се черпим с тортички в нета.
Имам и повече френдс от тебе във фейса, и тагове в снимки с лове форевър и с някаква фолк-дива принцеса. (На живо съм грозен и с пъпки още от пубертета).
Но в нета съм с мускули, спортна кола... Абе кат* Аполон съм направо, но се пиша по-скромно: ...

Поредната капчица акварел... Рисунката е моя - компютърна. Надявам се да ви хареса, защото се опитах да погледна някак... По от Изток, да кажем...
Б.
Постлала си е
одеяло
с бавна утринна ...

Когато погледна нагоре към звездите
и една по-силно над мене заблести,
тогава аз ще разбера, че сбъдват се мечтите,
че станал си ангел вече ти.
Ще спрат сигурно сълзите мои, ...

Не вярвам, че всичко ще свърши просто така.
Не вярвам в предлаганата ми лесна награда.
Животът ми, уж протегнал щедра ръка,
безскрупулно граби, а лъже, че дава.
Не вярвам, че мракът може да угася мечти. ...

Пиша, ако съм влюбен,
а сега не съм.
Знам, че съм буден,
това не е сън.
Знам, че съм сам ...

Ловецът на усмивки днес е тъжен.
Лицето си подпира с длани.
На мислите си в тънката окръжност
улавя само свойте рани.
Макар да са зараснали отдавна, ...

СИРОМАХОВО ЛЯТО
Сиромахово лято брои на листата фенерите,
като стар гуляйджия, скрил в шепа последен петак.
Всяка слънчева капка познава страха от премереност
и очаква на строгата есен безмълвния знак. ...

Научи ме как да те деля със други.
С тез, които искат да си с тях.
Гледам тихо и безмълвно всички.
Но душата не търпи кат мен.
Искаш малки тайнички да имаш, ...

Недей да страдаш и да губиш взор!
Забрави ли, че всичко се повтаря?
Легло... сбогуването в ла-минор,
... сълзите зад димящата цигара...
Забрави ли за капещия мрак ...

Малък град.
Сив площад.
Хора все едни.
Малък свят,
на сплетни богат. ...

На Георги
Завинаги ще гониш през пустинята
останките от счупеното щастие,
а вечер ще се взираш в необятното.
В лилавото на своето проклятие. ...

Докога...?
Не обвинявайте
в непристойност
тоз, който посмее
днес да каже, че ...

Не зная кой е авторът на тази песен, пеехме я с приятелите преди почти тридесет години на морския бряг в Ахтопол, на пейките в кварталната градинка, на купони. Наскоро се сетих за нея и реших да ù дам нов живот, пречупен през сегашния ми мироглед. Знам ли какво се получи, вие ще кажете :)

Белязана съм с болка една -
да те обичам цял живот.
Да не срещна вече любовта
и да съм влюбена до гроб.
Да пея само тази жална песен: ...

Посвещавам на моите родители!
Казвам ви Благодаря!
Две Човешки фигури вървят,
като сенки по луна.
С малки крехки телца, ...

ИЛЮЗИЯ
Илюзията пак сама остана
да лекува света от безверие.
Любовта полудяла пристана
на разума. Без взаимно доверие. ...

С овехтели без вятър криле,
като прилеп, увиснал във нищото,
пуша пак самота в наргиле
и изпивам до грам стогодишното.
Аз съм стара за мъж като теб, ...

Пролог:
Аз съм мъничка, мъничка, бледна.
Необщителна... най-обикновена.
Аз съм една мимоза.
И невзрачна наглед, за мнозина безлична до сивост. ...

Разочароват те. Отново! Решаваш да погледнеш на случилото се от добрата страна, но не успяваш. Предават те. Някой ти казва, че не се нуждае вече от теб. Някой пуска ръката, която е държал и тръгва напред. Разочароват те - и преди, и днес, и утре, но знаеш, че не трябва да спираш да се бориш в живота ...

Към щастието пътят устремен
болезнен е, щом липсва му посока!
Вървях по него млад и окрилен!
И днес вървя!... Но, укротен, потока
на времето – от изгрева към залез – ...

Без позволение -
раздвоение.
Два пола единствено,
а хиляди мисли.
Две роли безмислени, ...

Пил ли си женски сълзи, человече?
Сякаш душата ми влиза във Ганг.
Аз съм нищожен – а те са всевечни.
Те са свещени – а аз съм пиян.
Ала е лесно във свойто пиянство ...

" ... Поетът го отваря
и всички те с обуща влизат там. "
из "Поема за щастието", Д.Дамянов
Отдавна си свикнах с душата. Приех, че
напират към нея напук всяко сито. ...

Когато бях в болка безпаметна, в нужда,
протягах към вас отмалели ръце.
Но мойта зла участ тогаз
ви бе чужда,
отвърнахте ми с безразлично сърце. ...

Знаеше, че са там и сега. В този момент, когато слънцето едва е целунало хоризонта, вече разпъват шарените кърпи и разбъркват картите. Правят го всяка сутрин от май до септември повече от трийсет години. Морският бриз полюшва кораба на спомените чу. Как му се иска да хвърли котва и да остане завинаг ...

Всичко може да се случи на земята!
Невъзможното е глупав предразсъдък.
Ти само заобичай светлината -
ще видиш – няма вече да се мръква.
Ще я откриваш и във дупка даже, ...

Недовижда проклето сърце. Недовижда.
А пък после ми плаче, че няма късмет.
Припознава врага за приятел и ближен
и разтваря ръце да прегръща наред.
И до днес не разбра как се ходи в живота - ...

ПЕПЕЛ
... и като шепа пепел,
погната от ветровете,
духът му се издигна над
грешната земя и завинаги я напусна... ...

---
Моноспектакъл
Аз не съм като жените "от класа",
дето в чашата топват устни едва.
С едри глътки наливам в сърцето меласа! ...

Любовта е начинът, по който усещаш един човек, близък до твоето сърце. Постоянно е в мислите и съзнанието ти, във всяка една минута, умът ти е зает да мисли, че някъде, някой те обича и съответно ти го обичаш, мисли за теб и го е грижа за теб. Любовта е да желаеш да прекараш всяка една стотна от сек ...

Чашата с черно кафе
дими следобедно
и стопля пак ръцете...
Днес аз ще преровя
спомените прашни ...

Колажът е дело на )
Някога, много отдавна, чух една странна приказка – приказката за момичето, издялано от голям къс каменна сол. Гениален скулптор, помилван от Бога, вероятно я е направил, та соленото момиче станало живо, като нас двамата с тебе, мой читателю.
Жадно оглеждало света с широко отворен ...

МАРГАРИТКИ
Боян се вглеждаше в тъмнината на стаята. Знаеше разпределението на цялата къща и не му беше нужно осветление. Дългите години в къщата бяха създали у него рефлекси и усещане за пространството на дома му. Вслушваше се в тъмнината, знаейки, че повече няма да чуе нейните тихи стъпки, лекото з ...

Ще влея в душата ти отровата горчива
и разумът безсилен ще се предаде,
ще ме чувстваш ти с всяка твоя фибра
и всяка твоя мисъл мене ще зове!
Ще усещаш болка както никога преди, ...

Той с гълъбите всеки ден говори,
внимателно трошейки хляб с ръцете...
Възбудени, те нещо му бърборят
и кацат по главата, коленете...
А той, замислен, търпеливо слуша ...