Защо се случват всички чудеса
във времето на сиви невъзможности?
В морето приютява се сълза,
преляла от допуснати тревожности.
Очакваните мигове възторг ...

Стъпало по стъпало на живота
по стълбата нагоре продължавам...
Дори и паднал,
изранен и потен,
пак ще пълзя – ...

Американска мечта в български вариант
Какво е „Американската мечта”? Това да преуспееш в живота, да си финансово независим, да имаш кола, жена и 2 деца, които да те радват... Да, звучи перфектно, но дали е възможно това да се направи в България през тези мрачни времена на кражби, корупция и деградац ...

Хората все казват: „Не занимавай се, не е единствен."
Добре, а какво ще стане, ако все пак за мен те искам?
Хората все казват: „Ще ти мине някой ден, помни."
Този ден ще помня, зная, но само ако с мен си точно ти.
Хората все казват: „Ако трябва, забрави го, моля ти се, порасни!" ...

Не бях ходил досега на плаж средата на септември, но ето, че и това стана. Божо излезе прав – времето беше чудесно, слънчево, без грам облак и със съвсем лек и ненатрапчив прохладен ветрец. Въпреки неделния ден, варненският плаж беше почти пуст, което ми се стори супер странно, най-вече заради мания ...

Лежат в студени гробове безмълвни
Левски, Ботев, Бенковски, Обретенов.
Гледат те със скръб в очите
как народът български измира.
Дяконът в гроба се обърна, ...

Очите ми камбана са – звънят –
дали ще срещнат твоите в мрака?
И срещат ги, а те защо ли си мълчат?
Не знаят ли, че точно тебе чакам?
И пламват в огнен вихър като луди ...

Аз съм такава и не мога да бъда различна.
И съм единствена -
най-истинска в своите стихове.
Нося в душата си обич орисана
и света преоткривам като дете. ...

Оглеждам се на София в очите –
замислени, обърнати към мен!...
Тя сякаш иска нещо да ме пита,
но бързо свежда поглед уморен!
И в погледа ù стапят се звездите! ...

НА БЕКЛЕМЕТО
На тънички струйки извира мъглата...
Подпалена сякаш гората дими.
На синкава маса се сви планината.
А през тъмата досадно ръми... ...

Откраднатите по тъмно целувки
засъхват по устните
и ги напукват.
Остаряваме...
Несподелената любов ...

Commedia dell'Arte е битието днешно.
Героите - маскирани, от всеки ъгъл
хитро се споглеждат... Трапеза, вино,
смях и танци - жестове и пантомима в бяло -
а всичките участници във карнавала ...

Приказно
Ако са думите капки роса,
вземи магичната им сила,
върни я в сребърна река
и после – в нея отрази ме! ...

Не мога да задържа болката
Греха си съм целувал до премала,
навярно в сън, изпъстрен с чудеса,
така и тя дори не е разбрала -
невинна среща ме след сън сега. ...

Имам уред за любов,
той е с мене ден и нощ.
Той е винаги готов
да пробива с пълна мощ.
Той е нисък - под тревата - ...

Душата ти безмълвно страда,
очите плачат без сълзи,
не чакаш ти от никого награда
за обичта, която подари.
Не знае никой колко нощи ...

с павета от вчерашно мълчание
днес вдигат барикади
преждевременно брадясали момчета

След дълга разходка
в парка квартален,
с уморени походки
по пътя разкалян,
търсехме с теб ...

Искам в стиха си звезди да рисувам,
на небе полумесец огрял.
Но сега трудно думи намирам
и стихът излиза някак си вял.
Искам за макове чудни да пиша, ...

Големият мъж не плаче на ничия гръд.
Когато опасно се влюби - превръща се в път.
Надалече се скита. Философски мълчи.
Титанично потъва до звездите почти.
Не застава виновен пред страшния съд. ...

Детството ми - стар забравен замък,
пътят е обрасъл във треви,
в розовите храсти на душата
заровен споменът мълчи...
Поточето и днеска там бълбука, ...

В-ярваме в техните лъжи,
Л-ъжат за пари,
А-лчността им е хоби,
С-танахме роби,
Т-леем, не живеем.

Една от любимите ми песни на The beatles.

Ремастерирана версия за Американската метъл компилация "Kill City"

КЪЛБОТО ОТ МЕЧТИ
Кълбото кухо, сглобено от мечти,
изпълнено до край с надежди,
обливано от морските вълни,
нашепва за спомените прежни… ...

ВЕЗНА Ах, окото – издайник неверен,
телескоп е към твоята същност,
към студена и мрачна вселена.
Слава Богу, далеко съм всъщност.
И напразно защо да се взирам? ...

Душата ми е
сламена вдовица
(понякога отсъствам от душата си).
... понякога...
напускам съвестта си, ...

Ранената душа – кърви и бяга,
а стъпките ù диря са в съня –
превързва я едничка дума блага,
с мехлема чудно бял на Любовта...
Ранената душа крещи от болка ...

По отъпкани пътеки
в живота аз вървях.
Търсех те!
Търсех твоя смях.
По стари следи ...

В миг съдбовен устремена,
летя към други светове
и огнена стихия в мене
събужда бурни ветрове.
Бушува, мами ме и влачи, ...

В ранното утро будилникът пропя ужасната си песен от съседната стая и Габриела ококори зелените си очи в тъмната стая. Последният ù спомен за хубаво наспиване беше преди около 1 година - когато все още беше здрава...
От 40 минути стоеше, забила поглед в тъмното пространство пред нея, но времето в гл ...

Брезичка
Напролет бях брезичка белокора.
Разлистих се. И слънцето изпих.
А то възкръсна в моята корона
и в клоните ми вплете огнен стих. ...

Майки 6
11. Другарят Иван Иванов
Партийното събрание беше към своя край . На трибуната говореше новоизбраният Първи секретар на ГК. Говореше тихо, но думите му стигаха и до последната редица. В залата цареше тишина като в черква.
Другарят Иван Иванов от пет години беше началник на Народната милиция ...

Ако имах две сърца, едно сърце да подаря -
с ръце изтръгнато...
Ала имам аз едно и то обляно е във зло,
във мрак обгърнато...
Ако имах две лица, едно лице да подаря - ...

Прибрах в пунгията каквото съм обичал.
Тютюнеца, наситно надребнен...
Огнивото и кремъка челичен...
Две щипки спомени... За теб и мен...
Най-скъпата ми риза е кенарена... ...

...И всяка сутрин Бог от шест до седем...
Лилия Радоева
Жената, дето някак удължи
на младостта сезона ми нетраен,
не смесва истините със лъжи, ...