За мене всеки спомен е реликва.
И пазя го, и храня го – да диша.
Дали е тъжен, или пък усмихнат,
еднакво свиден, никога излишен.
От тъмните ми спомени извира ...

Някога обичах дъжда.
Скриваше ме от хората.
Някога обичах нощта -
красива бе в своята тъма.
Някога обичах те - ...

ПРЕД ИЗБОРИ
От Часовника на Времето,
за Избори щом Кукувичката закука,
на повърхността на мътния поток
изплува пак Боклука! ...

Не ме съди, че съм такава! Заприличах мъничко на теб. Студена, фалшива и така вървя напред. Превърнах се в глупачка, която се научи да мълчи. Ругая само себе си. Викам между четири стени. Защо ми трябваше да те обичам? Можех да мина без любов. Можех да мина без ласки и обещания за по-щастлив живот. ...

Живееш без страх и умора
и... събуждаш се в бялата стая,
работят наоколо хора,
а защо и къде си - не знаеш.
Гледаш към вътрешен двор, ...

Нима за любовта е отредено време?
Тя в звездопадна нощ връхлита шеметно
и бурен танц извива с младостта игрива,
и сълзи тайно рони - бисерни,
а после в звънък смях залива се. ...

ЕСЕННА МЪГЛА
Над града саван разстила
гъста есенна мъгла.
Всеки бърза и се скрива -
колко тъжно е това! ...

СТЪЛБА КЪМ НЕБЕТО
(видове управление)
1 – Еднолично
2 – Двулично
3 – Трибунално ...

Самота, самота и пак самота,
сграбчва ме в свойта хладна
прегръдка отново тя.
Душата ми, скована в мрак и тъга,
издига около себе си недостижимата стена. ...

Една съдба,
един човек
в множеството от съдби човешки,
една прашинка във вселената от чувства.
Една душа, ...

... Коледен венец за лято и зима, и след това...
Парцалена безръка обич. И Шива
със превръзка на очите.
Намери Изхода, Немилостивецо!
На гордостта си медената пита. ...

И любовта понякога е тъжна...
В една пътечка стъпките събрала,
а ехото на бащината къща
посреща скъпи гости непоканени.
Със сребърно мълчание обвива ...

Ти така и не разбра...
Стоим двама – аз и ти. И сякаш времето напук лети, лети... Минутите секунди са, а часовете – миг. Ох, поспри се малко, време! Умолявам!
Ти ме гледаш и се чудиш пак защо мълча. Питаш непрестанно какво е в моята душа. Как, любов, да ти обясня - не зная. Но не, не е от срам. Има ...

Живот
Животът е побесняло куче -
ръфа и ръмжи.
Защо сме тъй себични -
без душа, без мярка, без морал! ...

Обикновен български младеж
бе убит от циганската гмеж.
За цар Киро - затвор,
за Бойко Борисов - позор!
Премиерът хич не си дава зор. ...

ЩЕ МОГА ЛИ ДА ТЕ ОБИЧАМ?
Ще мога ли да те обичам,
да навляза в твоя свят,
да дишам въздуха около тебе -
човека, скрит под тъмен плащ. ...

Грешки неизбежни,
думи много тежки
изрекох аз през тоя час,
изтръгнах аз със своя глас,
отпратих те в далечен свят, ...

Събрах кураж и... май ш' съ прежаля,
пунеже мама ми 'се дудне от зори:
- 'Земú да съ ожениш, мили сине,
та дяцъ да та гледат в старини!
Затуй сига наокол съ углявах ...

Храм несъграден,
ненужен никому.
Обречен на забрава,
мрак и тишина.
Свенливо сгушен ...

Влакове насрещни,
необуздани светове.
Бързи, кратки срещи
и сбогуващи ръце.
Думи, хвърлени на вятъра ...

Понякога се чувствам като на самотен остров. Обкръжена съм от хора, но никой никого не чува. Никой никого не вижда. И всички говорят. Говорят. За себе си. И всеки е сам в собствения си свят от егоизъм. Защо хората, които наистина ни виждат, са толкова малко? Защо често, когато се доверим на някого и ...

Светът е
само свят -
и пак е всичко.
Човекът е човек -
и все не стига му. ...

Не вярвам вече, вече не вярвам.
Излезе подла, жестока и зла.
Даряваш ме с Нищо, а във замяна
оголих до болка свойта душа. Ти влюбена бе във стиховете,
които пишех с кръвта си дори ...

Ситни капки се разливат
към бездънното небе,
водни звуци пак припляскват
там, сред буйното море.
Водата морска нежно сгуши ...

Избираме си цял един живот -
да бягаме подир мечтите си.
Дали са, всъщност, те "върхът"
или така чертаем пътя си?
Но след години, някой ден ...

ОДА ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО
Човечество, аз с тебе се гордея!
На огъня ти искам да съм плам...
И в твоята стихия да се влея,
частиците си дребни да ти дам... ...

Някак си ми е смутено,
вече нищо не е подредено.
Чакам ден, а идва нощ,
пак ли нещо се обърка?
Къде отиде детската мечта, ...

"Те имат право да ни убиват,
а ние нямаме право на нищо..."
Много странна държава е моята България. Една такава - търпелива и смирена. И само мъката в състарените ù очи показват, че е жива...
Моята България е една такава поциганена, забравила миналото и героите си.
Моята България е една такава съста ...

Ето ме...
пред бабината бяла къща.
Виси на портата ръждясал катинар.
Една дъска на прага ù проскърцва,
киска се ехидно старият таван. ...

Стича се надолу поредната сълза
и от нея няма никаква полза,
една повече или пък по-малко -
положението наистина е жалко...
Гледам я във счупеното огледало, ...

Завързах в бяла кърпа всички спомени.
Прибрах ги на небето, при звездите.
А раните, които се оголиха
напираха да рукнат през очите.
Но аз съших душата с едри кръпки ...

Винаги ще те обичам
Не е същото,
когато я погледна в очите.
Магията я няма.
И когато погледна, ...

Във тишината, нежно премаляла,
и тъмнината, спуснала се морно,
ме водят твойте ласки светещи.
Дъха ти с жажда аз отпивам
и топлината, в нас стаена, ...

Дъжд по джамлъка. Хладно и чисто.
Вятър на снопи го хвърля ритмично.
Последният шепот на паднали листи.
Топличко търсим в Света на лиричното.
Златна премяна диплят чинарите. ...