Студена Агония
Студът няма име.
Той е белег в душата.
Като нокти забити,
докрай в сетивата ...

СЪРЦЕ
на Мария Янакиева
Живей, сърце! И щедро се раздавай!
Отмервай дръзко своя календар!
Да те сломят нивга не позволявай! ...

Съвършен идиот, автентичен селяндур, неудържим разбойник, несравним простак, самовлюбен олигофрен, дебелоглав кретен и... още много подобни определения можеха да се лепнат върху това име, но най-изразителното бе това, с което хората го бяха титолували - Петко Алата. Като същинска хала помиташе всичк ...

Поет
Вечерта рано дръпна завесата и над притихналото село изгряха, далечни и студени, малкото звезди, не скрити от облаци. Комините на селските къщи весело къдреха дим право нагоре. Студът беше истински. От седмица всички локви и вади стояха замръзнали, замръзна и вечната кал.
В края на селото, пред ...

Тъмна стая, свещ, проблясък.
Сълза по нечие лице се стича.
Очи, удавени от болка на жена,
една жена, която те обича.
Цигарен дим, наивност, мъка. ...

Загуба
Когато губиш, вече си спечелил -
във зъби стиснал сянката на миг,
безсънието мислите ти цели
и питаш Бог: Защо, уж си велик, ...

Крайни пътища в душа на кръст,
пистови линии и клаксони
по магистралата на живота ми,
толкова места за живеене открих,
а все съм без дом, ...

Трохи от сутрешен бяс,
изнервени дрехи,
заспали лица,
... дъвчащи усмивки
почти във синхрон ...

МОЛБА ОТ СЪРЦЕ И ОТ ДУША
Мили Боже, занапред -
друг път като правиш свет -
ще ти дам един съвет:
помисли си по-напред! ...

Аз знам, че времето не мога
никога да спра сама.
Нужно ми е мъжко рамо
и отдадена душа.
Аз имам нужда от подкрепа, ...

Не се страхувай да ме срещнеш,
ще съм в бойно снаряжение.
Ще сложа мъничко парфюм
и много страстно вдъхновение.
Ще съм готова да ме имаш, ...

Стоя сама навън с мокри дрехи,
крача бавно по калните пътеки.
Усмихвам се насила на минаващите хора,
в шума на вятъра търся опора...
Душата ми с дъжда се слива ...

---
Мойте женски безбройни "Защо?"
се забиват пиронно в тавана,
но остават без отговор, щом
е късно за теб, за мен - още рано ...

Те, които ни дадоха живот,
те, които ни наденаха хомот.
Те, които всичко ни дадоха,
те, които ни ограбиха.
Те, които ни научиха на трудолюбие, ...

Припознах се, любов, припознах...
То – сърцето, изобщо не слуша.
После дълго от теб го е страх.
Нищо само, че беше наужким
и с измамна на вид светлина ...

Красота и богатство – пешки на времето.
Миналото – единствена непроменлива.
Красотата не го измива.
Богатството не го купува.
Господари на грешките. ...

"Кажи ми, мамо, мале ле,
за мойта сватба, мале ле,
кой сукман, мамо, да сложа,
стотният или хилядният?"
"То, че сме бедни, бедни сме, ...

Тъга
Защо ме гледат тъй печално,
днес твойте хубави очи...
И погледите ти прощално,
защо край мен летят, кажи? ...

- Ухааа!!! - бодро извика Ко Та Рак и се протегна доволно.
- Мммм - изсумтя Но Щен Вълк. - Трябва ли да викаш така?! Някои от нас още се събуждат...
- Искаш ли да ти разкажа съня си? - попита Ко.
- Имаше ли зайци в него? - контравъпросира Но.
- Не - отговори му котакът. - Защо? ...

Тя не би го искала, ако няма смисъл,
ако той не е и от други желан;
ако не е оспорван някак си истински,
ако не е никога оставащ сам...
Тя не би го искала, ако е неин само, ...

Не мога днеска за любов да пея,
когато плаче моята душа,
когато пак народът ни живее
без всякаква надежда, в нищета.
Не мога стих любовен да напиша, ...

А таз Пислака беше ми сестрица -
споделяше ми чувства на листа,
като малки вюбени дечица
се докосвахме ръка в ръка...
Тя не беше просто химикалка ...

Тя родена е не под звезди,
а под прашни фенери угаснали.
Вечер плаче. Но не със сълзѝ,
а със рой пеперуди пораснали.
Нощем пее. Но не под дъжда, ...

Съвест
Докато други летяха -
бях с "вързани" крила.
Докато други плуваха -
не търсех "своя" вода. ...

Желая за теб всичко това
защото си моята малка звезда
да имаш това за което мечта
да имаш своята детска игра
Желая ти време в което игрите царят ...

Смятам, че съм достатъчно силна.
Смятам, че съм достатъчно добра.
Да покоря…
Незнаен връх или някой си мъж
ще бъде това… ...

Пореден ден на грешни решения, нищо не се бе променило, сякаш не бях заминавал, единствено неловкото мълчание се бе превърнало в основен начин на общуване. Логиката бе надскочила себе си, или вече липсваше съвсем, споходена от толкова направления и посоки. Не желаех да гадая отговорите, след толкова ...

Остриета черни и грапави от чугун,
забиват се по безкосменото теме.
Понечи да помисли? Остроумно... БУМ.
знаеше, че е закъснял, липсваше време.
Проклятие се изливаше грозно, но щедро. ...

Бисерче в мида
. Не пожелавам жената на ближния – тъй подобава.
Нека той си е брачен стопанин, аз – любовен ратай.
Ивайло Балабанов
Някак дълго надеждица плаха да вдигна живота си кътах ...

Крача сам по улица „Бездомна“.
Улицата тъне в мрак, небрежна,
тъй е малка, но и тъй огромна.
Ходя сам по улицата снежна.
Асфалт покрит от дупки, зее, ...