СПОМЕНИТЕ НА ВИШНЯВАТА ТЕТРАДКА
Дар или проклятие
1
“Тези снимки трябва да се обявят за престъпление срещу човечеството! И по-точно срещу мъжката половина от света!”
Така си мислеше Йосиф, докато ги разглеждаше. От десет години бе частен детектив и се бе сблъсквал с какво ли не, включително и с разг ...

Моят живот продължава… повярвай,
напук на мен… на враговете дори.
Така душата… казва дарявай,
с трудностите… докрай се бори.
Той продължава, въпреки всичко, ...

Аз дадох всичко мое,
но в замяна не получих нищо.
Сърцето ми някога беше твое,
но явно било ти е излишно.
Сърцето още те обича, ...

ОТ ПЕРОТО НА БЕЛОКОСАТА
От перото на белокосата
се раждат скромни стихове.
Малко житейска радост носят те
и много тъжни мигове. ...

Не, нямам нужда
от признания.
Сто хиляди
изтъркани съм чула.
На лъжите, ...

Мислех си, че тялото ми е Божие творение,
а то било инти(ъ)мно свърталище
за ензимна катализа и биогорение.

Край – една банална дума,
с която мъката започва,
и друг изход просто няма,
ала някак спомените връща.
Приятели – безмилостна присъда, ...

Имаш силна необходимост
от нещо ново и различно.
Липсва всякаква неповторимост,
всичко е сякаш апатично.
Изгубил си пътя, не виждаш посока. ...

Говорим ние за нашето второ „аз”.
За тези, които мълчаливо
ни следват в житейския ни път.
Подават ни ръка, когато паднем.
Превръщат в празник всеки ден! ...

Понякога съм антилопа дива,
понякога съм синя светлина,
понякога съм свраката бъбрива,
понякога съм мъртва тишина.
Понякога съм гаснещо доверие, ...

Уморих се да чувствам,
да бъда до тебе...
Уморих се да бъда... изкусна.
Друг сън нека ме вземе.
Душата в куфар ще стегна, ...

Дошъл е краят, усещам...
И събирам си багажа.
Ето, тръгвам!
След мене затварям вратата.
Нима е нужно пак да се залъгвам, ...

Тя ми дава силата да ставам,
да продължа напред и да не се предавам!
Тя е моето вълшебство в мрака,
тя единствена ми носи светлината!
Тя - обичам я безкрайно много, ...

Тук се крие хищник!
Намерете го! Убийте звяра!
Лицето му огрято е от свещник,
виждайки във огъня поквара!
Тук живее Мефистотел! ...

Магията на Коледа
Ще се изживея като онези "гадатели" и ще се опитам да позная какво ви дойде първо наум, когато видяхте темата: "Тази тема не е ли достатъчно изтъркана?!?" Е, може и така да е, но имам огромно желание да я доизтъркам, така да се каже.
По мое наблюдение (искрено се надявам да греша) ...

В Т. сме. Живеем в къща с още три семейства- квартиранти. Така беше навсякъде, и у нас в Ш. настаниха три семейства принудително. Нямаше достатъчно жилища.
Междувременно дядо ми почина и маминка остана сама. През ваканциите се връщахме в родния град, а нямаше достатъчно място за нас, собствениците. ...

Случайна жена във случаен мотел.
Пред прага потръпва разплакан имел,
завесата скрива случайния мъж,
пристигнал случайно с вечерния дъжд.
Тя - чиста случайност – със същата рокля, ...

Дали листата разпиляват се сами,
щом на дървото чувстват се... незащитени?!
Дали денят нощта догонва сам, или
от среща с нея бяга... неизменно?!
Дали вълната не остава на брега, ...

Духовният код в човека е създаден, за да е способен да твори. Да използваш този код, за да твориш любов, обаче означава да се доближиш до бог, до самия теб, но точно там е моментът, в който става едно разминаване, или размиване на очакване с очакващото ни. Любов означава баланс и не е способен да ст ...

Окичен със слава, окичен с храброст, с доблест, доброта, общо-взето казано: с качества на бог.
С тежките си стъпки по прашната, обсипана с паднали герои, паднали братя, по голата земя.
Целеустремен да оцелее, да се издигне, със стоманените си крила да полети през бурята, наречена война.
Война, не ка ...

(импресия)
О, как различно е Морето днес!..
Бучи... Над него стене птица...
(Като мома продала чест
в нощта набързо за жълтица...) ...

Туп. Най-сетне стигнах дъното. Отворих очи в отчаян опит картината, която ще се разкрие категорично да ме опровергае. Разхвърляните тела и зловонието, което излъчваха, ме удариха допълнително. Туп-туп, кръвта мощно пулсираше в главата ми и ми пречеше да мисля ясно. Да, най-сетне стигнах дъното. А бя ...

Сега тръгни, това е грях, не спирай!
Дори на лудост ти прилича може би.
Ще мислиш - лесно е - ще ме оставиш.
Е... щом си сигурен, го направи.
Очите ми копнеещи те следват, ...

Почувствах твоето вълнение
наяве, сякаш откровение -
възправи се тук образът ти мил,
щастливи трели във сърцето скрил.
Безспорно е – менталният дует ...

Докосваш се, подаваш ми ръце,
даваш ми сърцето си,
къде да го оставя аз,
като в моето има само пепел...
Пепелта, която толкова рани ...

Ще дойде някъде към края -
изряден, с табла във ръка.
Любезно сметката ще връчи,
а аз ще трябва да платя.
Но сметката ще бъде специална, ...

Една прашинка от пустинята бях аз,
а вятърът ме тласкаше в твоите ръце,
страх ме бе да не се изгубя в тях
и да не се превърне това в грях.
Капчица от океана бях ...

Приключи ли полската работа, баща ми тръгва през деня с овцете, а дядо - през нощта.
Къща, земя, животни - по старшинство и документи се водят на дядо, на баща ми – нищо!
Заранта дядо подкара животните към поляната до гробищата, заградена с бодлива тел.
Дядо - (с нескрита радост) Това е „стопанският ...

Като сянка на птица
над теб прелетя
тази ясна зорница -
младостта!
И в твойто сърце ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Вървеше по агората Сократ
потънал в мисли. Някакъв познат
внезапно до мъдреца приближи се
и каза му; „Потънал си във мисли, ...

НЕ СЕ НАУЧИХ ДА ИГРАЯ ШАХ.
В живота спорех винаги излишно.
Свалената царица често бях
и с пешките поплаквах скришно.
Играта с дървени коне ...

Искам да напиша писмо до Любовта.
Искам да я питам, когато е сама,
за какво си мисли, за какво мечтае,
дали за бъдещето планове чертае…
Щом е толкова желана, толкова мечтана, ...

Няма ли да дойдеш пак,
последно като за раздяла,
и душата, потънала в мрак,
поне за миг да бъде пак засмяна.
Няма ли да ме прегърнеш ...