Да, виждам ги, без да мога да си обясня как и защо се случва. Зная, че и те ме виждат, но това е единственият контакт помежду ни. Не се опитват да ми кажат нещо, поне до този момент. Обикновено се случва, когато край мен има техни близки, усещам го. Но не съм го споделяла с никого, дори и когато се ...

Тъмно лице.
Тъжни очи.
Жена стои сама,
дъждец ръми.
Заблудено сърце. ...

11 септември - крахът на нормалния свят или надежда за по-добър?
Преди два дена се отбелязаха десет години от атентатите в САЩ. Те завинаги промениха устоите на света. Защо човешката природа стигна до терора? - Тя изначално е добра. Омразата завладя като ураган душата ни... и постепенно губим човешк ...

ПРИКАЗКА ЗА ПОЕТИТЕ
И ЗЛАТНАТА РИБКА
Изсипа изгревът на юли
в морето рибките си златни.
Денят, от палавост целунат, ...

ТАКАВА СЪМ
Такава съм,
недей да ме виниш!
Такава съм – усмихната,
но страдам. ...

Боли ли?
Не се притеснявай, почакай!
По-страшно ще става!
Ще усетиш онази отрова,
змийската... във вените потекла. ...

... Потрайте бе, хора!
Светът е във криза!
И сметката не излиза...
Почакайте!... Скоро
ще дойдат Търговците. - ...

Навремето попитали Сократ, какво според него е най-нужно на човека:
- Успех - отговорил той.
Повторно го попитали, дали смята и сполуката за необходимост. Сократ отговорил:
- Сполуката и успехът според мен са две противоположни неща. Ако някой, без да търси, се натъкне на нещо, което му е нужно, тов ...

Тишината бие през пръстите.
Тихо е.
Бие сърце.

Нямам вдъхновение,
откакто ти си тръгна.
Нямам подозрение,
че отново ще се върнеш.
Не ме боли от празното. ...

Не всички земни граници преминали,
живеем още в свят на суета.
Душите ни със спомени отминали
вечерят, а закусват с празнота.
Затворени в прозрачната черупка ...

С воал от разноцветни пеперуди
по мен се спуска твоята коса
и полъх на далечни теменуги
разнасяш в моята душа...!
Сърцето ми е в плен на танца - ...

Моите оръжия
За бой оръжията стъквам
и ето, вече съм готов
със сетни сили да измъквам
наяве вашата любов! ...

От разстояние обичаме
..............................................
По дяволите черно-белите стени,
които ни събират и разделят.
Навреме репликите си кажи - ...

Сипваш първо хладната си мисъл
на планове коварни да заври.
(Грехът е предварително почистен.)
Боклуците изхвърляш настрани.
Нарязваш ситно разни варианти ...

Нима е грях да те обичам,
да мисля все за теб, нима е грях.
Какво ли в тебе ме привлича
след толкова години, не разбрах?
Препускам задъхана, пенлива, ...

Житейски кръговрат
Всеки се ражда
със свойта съдба:
с плач, или тихо,
почти на шега. ...

Втора част на "Окъс(н)елите разкази"
Поздрав за всички в мрежите "за споделяне"...
Б.
…” I ste si me4taja za krasivija mig, v kojto ste Vi sre6tna…”
(Дословно цитирано от страница във Facebook). ...

- Извинявам се много, но ще ви събудя. Не се озъртайте. Ученическата чанта съм. Не сте ме чували досега, нали? Не се налагаше да говоря. Но сега... Сега ме чуйте.
- Не се чувствам обикновена ученическа чанта. Специална съм. Да. Специална, защото съм и на специална ученичка - чанта. Сега в училище и ...

ЛУННА СВЕТЛИНА
В гората вървят двама ръка за ръка -
те влюбени са, по всичко личи,
жената млада е - кърши стройна снага,
а той я гледа със жадни очи. ...

Как във любов на теб се вричам
и колко много те обичам.
За да ти покажа, не, просто да ти кажа,
написах ти едно писмо и запечатах го в бутилка.
И както ходех си по плажа, ...

Изобщо не е време за поезия,
а за безмилостна, жестока проза!
Дълбоко във душите ни се плези
и зъби зле прикриваната поза!
И днес – когато молива захващам, ...

ПОХИЩЕНИЕ
Първо изчезнаха пойните птици -
след тях – гугутки и кукувици…
Изчезват тигри и тюлени,
изчезват жабките зелени… ...

Едно премигване и вече те обичах!
Защо си толкова влудяващо красива?!
Излизаш от водата влажна и щастлива.
Изящество, неземна дива.
Очите ти, по-сини от морето! ...

Чадъри шарят цветове в очите ти,
ръка ти пуска пясъкът в легло...
и люпиш семки – отлетяли мигове...
Ела, да вземем водно колело!
Комшии зяпат шоколадовите пасти ...

НА ДВЕ ПЛАНЕТИ С ТЕБ ЖИВЕЕМ
На две планети с теб живеем.
Едната - пълна с тъмни демони,
които впримчват здраво
твоите дни и мислите ти - нощем. ...

Сбогом…
Думичка една,
кратка, но пък каква.
Сбогом…
Думичка една, ...

ПЕШЕХОДЦИ
Не са ли много тихи дните ни?
Не са ли останали
без огъня
огнища и сърца!? ...

Преди десет дни спрях колата пред входа на ”Каваците”. Прекосих прашното шосе, навлязох всред буренака и къпинака, бях обул маратонките специално за тази ни среща. Не бях я виждал отпреди две години и не бях сигурен дали е още жива. Все пак строителството е навсякъде.
Беше се килнала сякаш на една с ...

Не си отивай, любов, ти си нужна на всеки,
никой не може без теб,
ти радваш сърцата, пораждаш усмивки,
събуждаш ти зов за живот.
Не отминавай, любов, ти при всекиго имаш си дом, ...

Приготви се да минеш по пътя си
на неизвървяното търсено щастие.
Там ще бъдат всички,
събрани са
хора, мисли, любови, желания. ...

С къса рокличка-портокал,
изтъркули се пъстрото лято,
спря до всяко щастливо лице и остави
карамелено сладък загар.
Шоколад по бедрата разсипа ...

Траурът бе обхванал цялата рода. Покойникът – възрастен мъж на около 70 години – бе предал Богу дух рано сутринта след двегодишно боледуване, като по всеобщо съглашение с тази си съобразителна постъпка облекчи до голяма степен някои членове на фамилията си, принудени да се грижат за него през тези д ...

разказ на ужасите
........................
Най-лошото бреме е бремето на самотата! Защото самотата обрича душата на безпътица, на отчаяние, подтиква я към греховни и порочни мисли и я тласка към сигурен колапс. В това бреме попадам и аз, загнезден между четирите бели стени на таванската стаичка - ед ...

Приказки,песни и притчици
за неподкастрени плитчици
интерпретирани
от НеГримирана
Моят дом е мойта крепост ...

Грозен. Жесток. Фалшив.
Зелените му очи изглеждаха отровни. Токсични. При всяко едно примигване почти изчезваха. Бяха малки и бледи. Устните му, жалките, наподобяваха небрежно начертана линия. Тънки, свити и злобни. Ръцете му се извиваха като клоните на мрачното дърво отвън. Отблъскващ е.
Нейните ми ...

Ти навярно не знаеш, любими,
как във делника, скучен и блед,
търсих образа с твоето име,
нереален, мъглив силует.
Как измислях си в нощите ласки, ...