Помниш ли топлата есен?
Нашата... с кестенов аромат...
Дланта ми в твойта полегна
с разпален във вените знак.
Някой попита: Как е твоето име? ...

Неусетно невидимо някак,
влиза някой в заспалия дом.
Непонятно променя нещата,
действа ловко почти мълчешком.
Уж разчиства, но явно разхвърля, ...

Аз съм много стестиснителен мъж
На челото на държавата излизат ненапилите се въшки
Ако върху храма имаше ветропоказател вместо кръст, политиците щяха да са най-вярващи.
И голият цар рано или късно ще извърви пътя до своята Голгота
Нищо съседско не ми е чуждо, нали и той е човек!? ...

НЕ БЯХ МЪДРЕЦ ВЪВ БЪЛГАРСКОТО СЛОВО
… успях ли на света да се разкажа
в несръчните си стихчета? – не знам.
Скиторех цял живот самин по плажа –
и измълчах се в тромавия ямб. ...

Ами приятно е да си в компанията на хубава жена, и неволно под масата да са допрени коленете ви. Еротично, нали. Как се смеехме като по-малки, като ни казваха за нещо полувъзможно '' Все едно е да лижеш захар през стъкло ''.
Дали и тя ме харесваше, а се правеше на недостъпна, или има нещо друго коет ...

Бежавото лято изпълзява,
Слънцето навред огрява,
Пръстите претръпват конвулсивно,
Трепетната атака е масивна.
Неволно стисвам устни за целувка, ...

Какво е да се събудиш между две сестри и да си само на 27 години?! Но нека да започна отначало. Вчера излизам от нас и на улицата ме среща чичо Петър, викаме му Пешо. Весел човек и приказлив.
– Оги! – провикна се той. –Утре вечер ще дойдеш ли у нас да ударим едни карти, повикал съм още двама приятел ...

Стъблото на живота се калява
с несгодите, разлистили му клоните.
Невръстните набързо помъдряват
и зреят в свойта късна бяла пролет.
А царството в земята на невежите ...

- Вие организирахте конкурс за ясновидци
- Да … Но още не сме започнали…
- Дойдох да си получа наградата…
хххх
Казват, че противоположностите се привличат… ...

ПЕТИЯТ ЕЛЕМЕНТ
Аз копнея отдавна да съмне,
и не искам да бъда излишна.
Диря изход в безкрайното тъмно,
от студа и душевната киша. ...

Свидна дума написах си - истина,
но изстинах от нейния срам.
Тя, разголена, кацна на листа ми
и прекрасна още е там.
Как боли голотата и пряма, ...

1. Когато мъжете поднасят сърцето си, често имат предвид един друг анатомичен орган.
2. Жените обичат да се качват на мъжките глави, а за мъжете остава надеждата поне да е на правилната.
3. За жените със стил дори и рогата са само част от аксесоарите им.
4. Къса пола на космат крак не отива.
5. Нож ...

Вали дъждът от влюбена представа
и моят взор от слепота извежда.
Валежът благ художник е - надежда
от тленността, която ме избавя.
Вали дъждът и топъл не забравя ...

Опитах се да бъда по-добър,
да срещам всеки изгрев със усмивка.
Подмолното да бъде само сън,
лъжовното – изхвърлена огризка.
Опитах се да бъда по-добър, ...

Сред всичките условности е сам
поетът в мен. И тих, и непотребен.
До втръсване повтарям си и знам,
не трябва да обичам. Не и тебе.
Сред всичките им приказки за грях, ...

Ще бъда сам до краят и времето
без значение колко близки може да бъдем
каквато и да бъдеш и в каквото и да са превърнеш
за колкото и дълго времето да вземеш
Обещай, че ще ме повикаш ...

Светъл лъч от небесата сини
стопля моето сърце сред мраз,
искам да летя в тези висини,
разум няма над сърце власт!
Че една мила мома ми го отне, ...

Феникс съм -
в жар и жупел горя.
Вечна майка, нивга родена,
копнеж гори ме, нов свят да родя.
Запалвам мечтата за ден, ...

Идват нови времена.
(А старите,какво ще правят?)
Руши се старата стена
на понятия за гранични държави.
От наследената ни чест ...

УТРО ВЪВ ВАРНА
... в часа на Третите петли,
когато всичко живо спинка,
се вдигат нощните мъгли
от Шишковата ми градинка, ...

Ще сложа на масата
тая вечер чаша вино.
Ще изпия всичките спомени,
ще престана да мисля,
че не мисля за тебе. ...

На стрък зелен три капчици тежат,
светът по-хубав в тях е, озарен е,
врабците – уморени от летене,
под стряхата притихват. Благодат.
Кокичетата – само спомен бял ...

СТАРЧЕТО С ДИМЯЩАТА ЛУЛА
Времето взе да ми стига за всичко,
спрях да го впрягам с безплътни юзди –
станах за всички досадният чичко,
който на пейката в парка седи, ...

- Да…така е…светът е малък…В почивка ли сте? – попита момичето.
- Не…напуснах…тази работа май не е за мен…
Тя не отговори.
- Аз съм Симеон… бившият барман, настоящ свободен човек като волна птичка… А вие сте?
- Катерина. ...

В тази сутрин, пишна като буйна зеленита...
В която невидим художник я е мацнал с цветовете на животът...
В която пролетта е щедра матрона и плиска от своя брокат...
В която земята реди своята мозайка на живот...
Планината се докосва до небето ... ...

Москвичът, пак запали сутринта,
и бързо му протекоха маслата:
поредната му спусната лъжа
от путинските бункери в тайгата.
Той даде под капака - яко газ, ...

КРАСИВА СИ, КОГАТО СИ ОТИВАШ
… сълзата ти по пръстите ме парна – и аз изгубих ум и дум след миг,
а покрай мен притихна гара Варна, и аз мълча на български език,
ченгето се изплю връз коловоза и: – Качвай се! – зловещо изкрещя,
и моята прощална жълта роза със теб! – в купето, хлътна си – и тя, ...

А може би и зимата тъгува
отстъпвайки пред пролетния ден.
Не вярвам, мисля аз, че се преструва
с човека снежен бавно разтопен.
Тя няма за какво да съжалява. ...

От зарана е светло в душата
на талази се втурват лъчисти,
дишат лакомо, прескачат дувара
надпреварват се пролетни мисли.
А земята повдига гръдта си, ...