Снегът си тръгна, този влажен сняг,
направи поразии и го няма,
остави ни до бащиния праг
да гледаме след него по пижама.
Сломи дървета, токът поломи, ...

Неволно ли се свиква със тъгата,
нарочно се запитвах всеки път,
щом хлопнеше след мен вратата,
прекрачила душата - мойта плът...
Започвах истерично да мълча, ...

I. Из диалога:
Аз: - „ ... Възприемам се като една огромна
все по-надуваема Нула.“
Той: - ... Значи ... издигаш се!
II. Екзистенциално „уравнение“: ...

И като англичаните започнахме от времето, колко е приятно сега, после дъждове, ветрове.
- А ти откъде си. Говорът ти е като от Северна Гърция, не си атинянин - попита тя
- От северна Гърция, че и малко по на север, от България съм, а тук изкарах безплатни курсове по езика, а аз си мисля, че говоря ю ...

Съмненията бавно ме раздират.
И все си казвам - пак сгреши.
Тъй както птиците умират,
умират в мене хиляди мечти.
За утрото лазурно чисто. ...

Единствен на света
Безумно те обичам,
загубих сън, покой!
Безумно те обичам!
Как искам да си мой! ...

Варианти
Основа на многообразие са вариантите.
В живота и в душата.
Най-често вариантите са два.
И това е утешение. ...

Глава тринадесета – за войната и мира
Аз нежно си допих напръстничето, рекох по едно в отговор, пък му заобяснявах на Тишо:
- Тише, голям свят, различни методики, братче. Ей го - надалече от нас кипи война. У нас ври мир. Там падат ракети и бомби. У нас се правят реформи. Там наблегнаха на патриотич ...

Глава дванадесета – за кривия път
Спах, каквото спах, станах, хапнах и – хайде в кафене-гараж-вариетето на Ванката. Пък там още от вратата ме посреща Тишо от съседния блок. Е, сами бяхме, та седнах при него. Той да ми каже нещо, аз на него друго и така денят да минава. Щото сега сме на години, дето ...

Аз съм нещо случайно, неслучено,
вързан вятър и пакост голяма,
боцкащ репей – полепнал по кучето
и от мене отърване няма.
Аз синигер съм – скрит сред брезичките, ...

– Рамая! – повика я. Движение в далечния ъгъл привлече вниманието му и той тръгна натам. – Рамая! Аз съм, Там!
Чу се тихо хриптене. Чарли го хвана за рамото и го дръпна назад.
– По-полека. – каза му без обичайната доза хумор. – Не знаем какво се е случило.
– Случило се е, че са я измъчвали! – почти ...

Сълзата
Защо е топла тази сълза,
която се стича по твоето лице?
Защото идва тя направи от душа,
изгаря ти лицето и боли твоето сърце. ...

Гледам я и тревога в мен се появява -
накъде нашата мила България отива!?
Тя на толкова бури успя да устоява,
но фалшиви ценности нея затриват!
Това ли на децата ще завещаем, ...

Обичам да те гледам, обичам да гледам,
как слънцето изгрява в очите ти сутрин,
и как нощите ни отбелязват се в очите ми,
и как деня залязва, в теб да се роди отново.
Обичам полъхът на дъха ти в лицето ми, ...

Извънредна част, по случай рождения ми ден ;)
Планетата Астеда правеше едно завъртане около оста си за 2182 години. Имаше древна цивилизация, наричаща себе си дромеди, която периодично се налагаше да мигрира. Защото от страната, която не се огрява от слънцето, температурите достигаха минуси, невъзмо ...

Бях добър човек и още съм такъв...
но казват злото никога не спи!
И нарани ме ти, не само сърцето, но
намери начини и с черни магии ме отрови ти.
Внедряваш в хората че съм жесток... ...

Добротата обезтелесява. Зловещо е да си добър, щом наоколо те дебнат. Не те дебнат с добро, знаеш го, но въпреки това решаваш, че моралът ти изисква да постъпваш, да се отнасяш, да обичаш... правилно.
Въпросът е кое е правилно?
В разбойническата държава правилно е да си разбойник, а не васал.
Българ ...

Не си ми дал причина да остана,
когато бях единствена и твоя.
Сърцето ми разцъфна като рана
на хоризонта зад завоя.
И толкова променлив и себичен ...

Човешката душа е арена на сблъсък между между Свръх Аза /божественото/ и инстинктите му, между ангелската и демонската му същност, между порива му за добротворство и склонността му към насилие. Всеки, почти всеки човек таи в душата си и едното, и другото, но съотношението при всеки е различно. Творе ...

А аз носех торби или касетки с цитроси у Елени. Е, тя да е слон не може да изяде толкова портокали, мандарини.
Карай, нали има около нея куп жени, а те имат семейства, да ядат на корем, да не са от моята градина.
Ходихме с микробуса с кирия Дора на селото за стока. В градината им мирис на ферментира ...

На теб, моя Музо …
На теб, моя Музо, посвещавам стиха ми
и китка бих сложила с красиви цветя!
Да ме следваш активна дори и в съня ми,
слова да ми шепнеш по теми не една… ...

Записано на 22/10/2023г. в Бургас
Композитор и изпълнител:Иван Дракалиев

Песните на Пламен Сивов
"Зимен дъжд" - музика, текст: Пламен Сивов
Live Piano Sessions #3
Пиано: Самуел Ефтимов
Вокал: Пламен Сивов ...

Човешкото сърце
понякога
е толкова меко
и въздушно на допир,
че не можеш да прецениш ...

Надеждата не мога да изтрия,
за следващият изгрев тя е знак.
От гореста до дъното ще пия,
но утре утрото ще бъде бряг.
Не всяка нощ е дебнеща магия ...

Душата ми все повече се задушава
от въздуха сгъстен, опасно замърсен.
Боли ме, как гласът противен надделява
и завладява хиляди животи в своя плен.
Боли ме, как гласът омразен лъха от устата, ...

Войни-като запалени от клечка.
Вихрушки, бури и убийци – клони.
Природата превръща се във пречка
да можем свойте цели да догоним.
Какво е да обичаме и мразим ...

Я не могу любовь определить,
Но ето страсть сильнейшая!
М. Ю. Лермонтов
От прозореца си виждам този връх. Възвисява се горд над планинския гребен. Над него – небеса, перести облаци, подчертаващи тюркоазено синьото на простора. Мисля си – това е гледка от една дива, необятна планета. Заснежените скло ...

I. Късноесенно: Нощ, улица, фенер – окото на Блок,
в миглите на Мъглата светещо фино..
На бреза късното есенно рамо,
допряно о него интимно.
II. Дъждовен ръмеж: Есенно пианисимо – ...

Зад планината облаци надничат,
като гърди от сутиен,
а очите ми от нея ги събличат
и бели, меки, изкушават мен...
Между тях ми иде да се метна, ...

Кога ли любовта започва да мълчи?
Узнае ли го някой нека да ми каже,
не съм ревнива, нито любопитна даже
и имам, знаеш го най-честните очи.
Кога луната вън безсъници гори, ...

Глава единадесета – за оптимистичната телевизия
Та сънувах си аз онова говедо /истинско, бе – не говоря за политика!/, а после отведнъж се сетих, че ми се пие вода. Пък то като пийнеш вода – и ти се отспива. Пуснах си телевизора, викам си – те това ще ме приспи. И се оказва, че съм хванал баш кашпир ...

Глава десета – за още един сън, военен този път
- Добре дошли, госпожи и господа! Много се радваме, че във ваше лице благотворителната фондация. „Ценности за НАТО” дойде да надникне в скромната ни казарма.
Позволете, преди да ви разведа из помещенията, да ви се представя. Аз съм полковник Делисатъро ...