"Преден ляв, заден ляв,
слагам лапа подир лапа..." - вълчова маршова песничка.
------
------
- Хайде по-бързо! - подкани ги ефрейтор Верг. - Който последен стигне в Лагера, е развалено яйце. ...

Виждал ли си пясъка как бавно се изплъзва из между пръстите ти? Сърцето ми се рони така. На мънички песъчинки се измъква измежду ръцете ми и аз не мога да го спра. Не мога да го събера. Не мога да го съживя.
Не ме поглеждай така. Очите ми сълзят, защото вятърът студен ги брули. Не знаеш само как бол ...

- Артър, ще можеш ли да гледаш дъщеря ми за седмица? Тя е достатъчно голяма, да се гледа и сама, но все пак искам да има някой с нея, докато ме няма - Не се справях добре с малките деца, но Джо беше направил толкова много за мен, че се чувствах задължен да му помогна. А и едва ли му е лесно да я гле ...

Дъждът безутешно ридае
със хиляди капки - красиви сълзú.
Вятърът спира - нещо гадае.
Мъглата страхливо пълзи.
Лицето си мокро изтрива ...

Е С Е Н
Навън вали, листата капят
и вятърът протяжно пее.
И смях замира и се стапя,
и спомен за любов бледнее. ...

Какво да нарисувам вместо дъжд?
И как от него аз да те опазя?!
Нали тогава, неведнъж,
в дъжда със тебе бягахмe – в наслада.
Да нарисувам вместо дъжд очите ти – ...

На сцената
Ти си тази жена, във усмивка
уловила вселенския ритъм
на мечтите ми - спомени пивки,
из които душата залита... ...

Погледнах я - по ангелите да върви, Мария!
В косите - звън-мечти, очите - огън приютили...
И казах си - от нея сластно ако не отпия,
в греховен огън нека душата ми да изгори!
Че всяка втора, с дъх любовен, в страсти - е Мария! ...

Аз съм пчела хищник, влизам в теб,
ражда се медовина
с вкус на дете.

Това, което сътворихме с теб,
стихия бе и огнена безбрежност.
Сега сърцето си охлаждам с лед.
Линея днес без влюбеност и нежност.
Пресичахме морета от любов, ...

Буква еР я знам отдавна.
Разбрах, че е далеч от мен.
Днес научих, че е важна
и имала си собствен ген.
В името ми, знам, я няма. ...

От тук измъкване нямаше,
той е заточен в безкрая,
душата му сякаш се давеше -
в последните капчици вяра...
Недъгав беше от малък, ...

В топлия есенен следобед, шофирайки към вкъщи, видях, че горивото на автомобила ми е на привършване и реших да заредя на близката бензиностанция. Спрях до свободната бензино-колонка и отворих вратата, за да сляза. В този момент, в съседство до моята, пристигна кола, шофирана от млад, симпатичен мъж. ...

Не мога да разбера този живот,
а може би съм въвела грешния код.
Всичко около мен е толкова зле,
нищо не става така добре.
Всички ми казват, че съм добра, ...

В сивотата стоиш така сама.
Чудиш се - ще отмине ли твоята мъгла.
Лятото е хубаво и кратко, но - уви - падат и мъгли.
Може би дъждовните есенни листа
ще избистрят всяка капка тъга по света. ...

Сам
в свят,
изпълнен с хора,
сама и аз,
изтича ...

Никой никога не казва колко го боли.
Никой никога не споменава за броя си сълзи.
Никой никога за отсрещния не пита.
Всеки моли, иска; от друг желае да опита.
Никой никога не влага чувства. ...

Това, което сега
случи се в моята душа.
Искам аз да е лъжа,
но лъжа в твоята душа.
Не искам аз да страдам сама, ...

Едно заб(р)авено утре
в което Слънцето
бавно потича
по стъклата
и рисува… ...

Понякога е достатъчно толкова малко.
Понякога е достатъчно просто да не си вредим.
Понякога е достатъчно просто да приемем нещата, каквито са.
Понякога е достъчно да замълчим.
Понякога е достатъчно само да съхраним себе си, независимо какво се случва с нас, независимо какво се случва около нас, неза ...

Мое крехко,
илюзорно щастие,
като мъглица
над тепетата разпръскваш се
и все по-трудно ми е ...

Измисли ме, когато тъжиш,
и частица от теб ме потърси.
В хоризонта когато се взреш -
нарисувай ме там със дъха си.
Измисли ме в най-цветния сън. ...

ПРИСПИВНО
След сладка и дълга прозявка
природата в сън се унася...
Бряг и вълна след задявка
в приспивната песен пригласят... ...

Той е затворът ми.
В него се намерих за пръв път.
В него се изгубих.
В него ме няма вече,
но той е в мен. ...

На Дъното е тъмно и боли.
Косите са отрязани на вярата.
Окапали са мислите.Тежи
недоразцъфналата, недопята младост.
В пороя на тъгата се топят ...

ЗА МЕН
В моя сезон - в края на лятото
любовта ми премина
през вятъра.
В косите ми зарови глава ...

Денят наближава и аз ще замина,
любовта ни спира – изборът е твой,
ще ме срещнеш може би догодина –
но тогава ще съм човек свой.
Пълня чантата със скъпи спомени, ...

А устните ми вечно ще желаят
уханието на любовният ти сок.
И тръпките не спират да витаят.
Със тебе правим най-добрият скок!
Усещам вкусове на сочна мида. ...

Когато тръгне си денят и идва ред на мрака...
тя тихо ще приижда в съня...
и ще седи в тъмното, ще чака...
И тръгва си, когато стане време да се будя...
но в тъмното остава да стои... ...

Нощ. Ти и аз… и димът на цигарите ни, който между думите плавно слива се един в друг. Издишаната отрова за миг насълзява и на двама ни очите. И скрива по тоя начин истинските сълзи. Сега се срещаме, а отдавна навярно сме се търсили. Но по пътищата на младостта явно сме се променили. По време на търс ...

Ти идваш отдалече и за малко си,
(с презокеанските си истини),
минаваш, като вихър през душата ми,
като торнадо, а след теб трески...
А после за броени дни, ...