ТУК
Тук добродетелите не вървят,
тук добродетели не щат,
скоро в океана ще ги потопят
и на клада ще ги изгорят… ...

Мотел. Късен дъжд. Крайна стая. Гърбав паваж.
Спуснати тежки завеси – затворени хорски очи.
Стена. Напукана, влажна мазилка. Нелеп пейзаж.
Стар телевизор, който във ъгъла прашно мълчи.
Баня ръждясала. Гръмнала крушка. Мръсен найлòн. ...

Погледни ме с любов,
с очи красиви
и с усмивка вълшебна,
докосни сърцето ми.
Не съм богат, ...

Не ме събуждай още,
остани в красивия ми сън,
остани във топлото легло,
където чувах аз камбанен звън.
Сънувах се във бяла рокля, ...

В ръцете ми лежи албумът стар,
а спомени се връщат на талази
и слушам вече дълго Буда-бар,
носталгия сълзлива ме полази...
Когато в меланхолия се пренеса, ...

Спомени изгарят в цигарен дим...
С винен блясък мъката утихва...
Седиш и гледаш тъмното небе,
гръм и ужаси убиват твоето сърце.
Слънцето изгрява, ...

Загубих се в пространство и безвремие,
не виждах ясно мислите си,
оплетох се в противоречия от страст,
заслушана във собствения глас...
Дали ме чуваше, ...

Днес ми е прозирно,
пеперудена съм цялата,
лунен блясък от очите ми струи,
влюбените струни
на класически китари ме пренасят ...

Каква Шехеразада съм ти аз?
Светът отдавна е различен.
Не пишат вече приказки за нас
и жабите на жаби си приличат.
Отидоха си тези времена - ...

И в тази прохладна вечер Ехото шепти.
Ветровете напомнят за великите дела
на нашите предци.
Из планини и поляни
песни се пеят за тяхната изява. ...

Примàмливо полюшват се тревите.
Копринен шал развързва тишината.
Във шепите ни тихо спят звездите,
пулсираща ни вика тъмнината.
На лятото по нежните пътеки ...

Търся любовта!
Тази наивна, поглъщаща, страстна, красива любов!
Любов като от Руски класически роман,
като нежна музика,
като „Душата на дете”. ...

Когато гледам дъжда,
започвам да тъжа.
Милиони капки падат
и хиляди спомени стопяват.
Сама в тъмнината крача ...

Сега е удачното време да пиша –
когато поемам
по капка мастило.
Когато във рими издишам
небръснати, бледи, разрошени стихове, ...

Аз съм във всеки твой стих,
аз съм шумът в тишината,
аз съм твоето второ лице,
аз съм лъчът в тъмнината.
Проклинаш ме, знам! ...

Желязна броня ме обвива,
в желязна броня аз кървя
и моята незрима рана
расте по-бързо от страха.
В желязна броня аз живея, ...

Душата ми е стегната на възел
и в порив търси как да полети.
Животът ми е шарен пъзел,
а дните тичат - като след мечти...
Дали бленуваното утро синьо ...

Приятелите - тези верни хора,
които неотлъчно са до мен,
приятелите - източник на вяра
в борбата ми за утрешния ден.
Когато страдам, или пък се смея, ...

В далечината погледът отеква,
сякаш вик е в тишината...
Като лек дъждец, като меката мъгла,
като нещо тъй познато, както непознато
в очите ти се отразява тя... ...

На малка "Маргарита" под асмата
умислена поседнах - вечер лятна
разплиташе косите си тъдява
сред аромат на риган и тинтява.
Внезапен гръм небето разяри, ...

... любими, боли
и неочаквано страшна прорязва
точно, когато мислиш си ти,
че всъщност нежно те пази.
Красотата, любими, е меч, ...

Джейн изключи телевизора, остави дистанционното и се заслуша.
Последва тишина.
След това отново стъпка.
И отново.
И отново. ...

Думи нови научавам,
след това ги все повтарям.
Идвам аз от топлите страни,
как се казвам, отгатни.
Лесно е, та аз съм цял ...

На вашето внимание - част трета на "Тиквичките..."
Б.
- Нека поне да се опознаем! Не сме си толкова близки… -
Отговаря Последният Говорещ поглед – Пък и заради приятелката ми не се обръснах… Сега… Де да знам? Трябва и с нея да говорим…
– Говорих! – Казвам с възможно най-невъзмутимия си тон, защото з ...

Очите ти са…
кладенци дълбоки,
жадни от горещо лято.
Усмивки тюркоазени
на душа небесносиня. ...

Не можеш да заспиш ли? Ей сега
чудна приказка ще ти разкажа,
за момче, момиче и една звезда
(даже мога да ти я покажа).
Лутали се две самотни, ...

Времето беше прекрасно, не много топло, точно както го харесвам. Реших да се поразходя. Паркът се намира на около километър от апартамента ми, така че стигнах за десетина минути. Отправих се директно към езерцето. Две патици пореха бавно гладката му повърхност. Погледах ги известно време, после прод ...

Трудно бе да се изправиш, когато си бил повален не веднъж! Трудно се свиква с мисълта, че сам трябва да се грижиш за себе си и няма на кого да разчиташ в трудните моменти. Но аз се бях научила. Свикнах с отсъствието на мама, свикнах със съжалителните погледи на хората, когато ми оставяха понякога по ...

ТИ БЕ ПОСЛЕДНИЯТ...
Ти бе последният,
който обичах,
макар поредният
да се заричах… ...

Дошъл пред Звездната врата,
във мен бушува Любовта!
Изгарят ме езици огнени,
а лава в моето сърце клокочи.
И дим в душата ми се вие, ...

Младежът безспорно беше красавец. Точно от типа, който жени като съпругата му обожаваха, а мъжете на неговата възраст инстинктивно ненавиждаха. Самоувереността му се базираше на мускулестия релеф на фигурата му и по всяка вероятност - на липсата на мозъчен такъв. Иначе едва ли би дошъл при него с бе ...

След Асеновград Чепеларската река (още Асеница или Чая) - 20.08.2011
Познатата поляна, на която и преди сме ходили с Дуда, но само за по няколко часа, понякога с кучето! Тя се намира над поляната до реката, но там земята е влажна за палатка. Аз вече се бях обзавела с туристическа раница и туристичес ...

Надявах се, вълна подир вълна.
Талази от вода, убити в пясъка,
и пяна от горчива тишина,
в напразни океани от очакване.
Завръщах се при тебе отдалеч, ...

Бяха лудост красивите шепоти,
всички думи се сляха в една.
Аз танцувах в очите ти, немите,
ти рисува по мен любовта.
Беше дръзко да гоним мечтите си ...

Ще поспра - светлината отсреща
те издава, че си тук и не спиш.
Не говоря и не каня на среща.
Търся обич и ласки дори.
Любовта ми е всичко - ще кажа, ...

Подлезът
Абе, ти кой си?
Аз ли? Аз съм подлезът!
Кой подлез, бе?
Ами този, който в края на улица “Загоре” хваща десния ù тротоар за ръката, гмурва се под булевард “Цариградско шосе” и се изсипва в Борисовата градина. ...